• darkblurbg
  • darkblurbg
  • darkblurbg

Методи на трениране

Мицунари Канай (1938-2004), 8 дан, шихан, главен инструктор на New England Aikikai kanaitatehiza

Мицунари Канай е роден през 1938 г. Той става част от Айкикай през 1958 г., когато е приет за учидеши в Хомбу доджо. Канай сенсей заминава за САЩ през 1966 г. и впоследстие основава New England Aikikai (Айкикай на Нова Англия). Той има ключова роля за ранното развитие  на айкидо в САЩ и Канада. Води семинари в САЩ, Канада и Европа. Един от основателите и технически директор, както на USAF (Американската айкидо федерация), така и на CAF(Канадската айкидо федерация). Канай сенсей умира на 28 март 2004 г.

Следва откъс от непубликуваната книга на Канай сенсей „Техническо айкидо”.

Един от най-основните, хронични и вероятно неизбежни проблеми при практикуването на айкидо е този, че айкидо тренировките могат да бъдат сведени до лека гимнастика, основана на прекален компромис между практикуващите партньори (наге и уке). Този проблем възниква, защото трениращите често построяват своята практика върху искрени, но сгрешени философии и теории. В многото неправилни интерпретации на айкидо, така както то се прилага на практика, се включват подчертаването на принадлежността към определен „айкидо стил”, изразяването на „идеологията” на айкидо и неправилното разбиране на идеята за „хармонията”.

Понеже е важно правилното разбиране на значението на хармонията в специфичния контекст на айкидо, тук ще дам кратко обяснение. Имайте предвид, че ще разгледам само една много малка част от многото значения и аспекти на хармонията в айкидо.

mk01Първо, важно е да се знае, че хармонията е централен компонент на айкидо. В основополагащ план тя означава хармония с цялата Вселена, с всичко съществуващо. По отношение на ума и тялото, тя означава просто, че трябва да им се отдава еднакво значение, а не да се фокусираме върху едното или другото. Във физически смисъл обаче хармонията има техническо значение, което се отнася до използването на тялото по определен начин във всеки един момент. Когато го прилагаме към ситуация на противостоене (включително по време на тренировка), именно това техническо значение на хармонията трябва да бъде реализирано вътре в нас и с опонента и да създадем ситуация, в която довеждаме опонента в хармония със себе си.

Хармонията не означава просто до се разбираме добре с хората на базата на най-малкото общо кратно или да се съгласяваме, без да се съобразяваме с правилата, само и само за да избегнем конфронтацията и да поддържаме лесна или твърде удобна среда. Хармонията, така както се използва в айкидо, не включва притъпяването, омаловажаването или размиването на противостоящите елементи и техните индивидуални същности. Такъв подход разводнява всичко, жертва същността на нещата, унищожава стандартите за поведение и правилно отношение и поради това омаловажава всеки човек. Айкидо, напротив, събира различните, дори противостоящи, елементи заедно и ги подсилва по начин, който извежда всичко на по-високо ниво.

Често се казва, че айкидо позволява мъже и жени, възрастни и деца, стари и млади да практикуват заедно. Това е истина. Също така е истина, но не толкова често подчертавана, и това, че в айкидо също така има място за практикуване и по друг начин, например да се използва твърда практика, за да се развият бойни техники. Широчината и всеобхватността на айкидо не означават, че практикуването му е лесно или, че онези трениращи, които се фокусират върху развиването на твърди бойни техники, са по-малко важни или по-малко истински от интересуващите се от другите аспекти на изкуството.  

Резултатът от тези грешки, по мое предположение, води до възникването на първия основен проблем в обучението по айкидо, който е, че много практикуващи са неспособни да тренират по метод, построен върху фундаменталното разбиране за това, как да използваме тялото си, за да произвеждаме, прилагаме и приемаме въздействието на чужда сила.

Следва теория и обяснение за това, как да използваме тялото правилно. Изглежда ми необходимо да разясня подробно тази логика на айкидо. Намерението ми е това разяснение на физическите принципи на айкидо да замени абстрактните обяснения, които масово се преповтарят от много хора, практуващи айкидо и други бойни изкуства.

Практикуващите айкидо трябва да осъзнаят, че физиологията на тялото, самата структура на тялото създава правила и принципи за това, как цялото тяло трябва да функционира най-ефективно и оптимално. Правилността на движенията на тялото се преценява единствено по този критерий: дали съответното движение, с оглед на човешката физиология, използва най-икономично всички части на тялото, организирани по най-ефективния възможен начин. Разбирането на тази фундаментална теория за използването на тялото трябва да предхожда обясненията за специфичните техники в айкидо.

Всяка система от движения на тялото трябва да се основава на човешката физиология. Бойните изкуства като цяло имат правила, които по-нататък дефинират последствията от човешката физическа структура в контекста на бойните ситуации. Айкидо, което измежду бойните изкуства се стреми към най-широк подход, би трябвало да има дори още по-прецизен набор от принципи.

Всяка отделна техника, основана на тези принципи, трябва да използва всички части на тялото, организирани и подредени така, че генерирането на сила да бъде оптимизирано. Ако това е изпълнено, техниката ще бъде правилна и ще „работи”. Неразбирането и неприлагането на тази идея прави техниката неефективна.

Трябва да бъде разбрано, че обучението по айкидо трябва да се основава единствено на този безкомпромисен принцип за максималната ефективност, произтичаща от човешката физиологоия. Въоръжен с това разбиране, практикуващият може лесно да определи, дали техниките, които може иначе да изглеждат плавни и правилни, са основани на истинските принципи на обучението по айкидо. Неправилните техники са твърде често срещани именно поради неразбирането на този принцип.

Неразбирането на принципа за ефективното движение на тялото води след себе си и други последици, например това, че на основните групи техники, характерни за айкидо (хвърляния, захвати, ключове и удари), им липсва теоретична съгласуваност и поради това те изглеждат твърде различни една от друга.

Трябва да бъде разбрано, че аз не предлагам ограничаването на айкидо в някакъв скован модел, а, напротив, казвам, че е необходимо да бъде разчупен скованият модел, който вече съществува, породен от формализирани лоши навици. Резултатите от тези лоши навици лесно могат да бъдат наблюдавани в много от това, което днес се нарича „айкидо практика”.

Втори голям проблем в обучението по айкидо е този, който възниква в отношението между наге и уке.

Много често тренировката се провежда под формата на някакво фалшиво противостоене, като нито наге, нито уке, всъщност се борят или тренират сериозно. Поради това практикуващите обикновено пропускат да осъзнаят нарастващата си зависимост от сътрудничеството на опонента. Това вредно и твърде голямо сътрудничество разстройва отношенията между наге и уке. Докато външно може да изглежда, че създава драматичен ефект, всъщност то унищожава възможността за подобряване на техниката и упражняване на очите.

Поради това, че фундаменталните принципи на айкидо тренировките не са ясно установени, нагетата често не прилагат добри и правилни техники, които действително да хвърлят уке. Независимо от това, отвън изглежда, че уке е било хвърлено. В тези случаи уке мълчаливо се е съгласил да се преструва, че техниката работи, независимо от действителната й ефективност (ефективността се определя основно по това, дали тялото е използвано правилно, за да бъде генерирана сила). По този начин въпросът за това, дали техниката работи или не, е сведен до абсолютна незначителност.   

Въпреки че би трябвало да е очевидно, че повреденото отношение между уке и наге има дълбоко отрицателни последици за едно бойно изкуство, този вид трениране е много често срещан. Всеки трябва ясно да разбере, че чрез участието в тази в действителност фалшива практика, в която той не прави нищо повече от това, весело да си играе на воин, истинското айкидо никога няма да бъде научено или разбрано.

Цялостността на отношението между наге и уке се нарича сотай канкей  и се базира на основния принцип на признаване, че тяхното отношение е дълбоко противостоящо. Всеки от трениращите партньори трябва да изостави мислите за независимост от другия и да приеме, че основният въпрос е, как да използва познанията си по айкидо, за да се справи с уке чрез ефективни и правилни техники, основани на принципите на айкидо. Абсолютно задължително е всяка използвана техника да е истинска, което означава да се справя с опонента чрез използване на структурата на тялото по динамичен и оптимално ефективен начин.

Ако хората разберат тези основни положения и успеят да ги използват като основа за своята айкидо практика, вратата към разбирането ще се отвори. Практикуващият трябва да мине през тази врата, за да се научи да изпълнява истинско айкидо по рационален начин, като взема под внимание всички аспекти на принципите на тялото и сотай канкей. Без това практикуващият е осъден да скалъпва импровизирани и неправилни техники.

Превод: Весела Кирова