• darkblurbg

За избора на партньори

ИЗБОРЪТ НА ПАРТНЬОР В АЙКИДО – КАКВО ОЩЕ ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ

От Казуо Чиба сенсей – 8 дан, председател на Техническата комисия на Birankai International

chibasenseiВинаги е приятно да работиш с партньор, когото познаваш и който те разбира. Той или тя могат да ти сътрудничат или дори да ти помогнат с конкретен проблем, срещнат на определен етап от обучението. Затова е естествено човек да търси партньори, които са на собственото му ниво.

Въпреки това, за да бъде постигнат напредък в тренировките, и особено за развиването на солидна физическа основа и динамични, гъвкави движения, идеалната практика би трябвало да включва много разнообразни елементи. Във връзка с това е необходимо да бъдат взети под внимание някои от основните идеи, които са общоприети в японските бойни изкуства.

Първо, трябва да практикувате с партньори, които тренират на по-напреднало ниво. При тези тренировки дръжте ума си отворен за индивидуалните особености на вашия партньор, които са различни за всеки човек. Научете очите си да различават разнообразните прояви на изкуството и причините, които стоят зад тях, като пол, възраст, височина, тегло, манталитет, характер, националност, история на обучението и физическо състояние. Култивирайте способността си за наблюдение. Практикувайте и прилагайте вашите техники с максимално усърдие, за да узнаете вашите ограничения и да се научите да ги преодолявате. (Ако не познавате ограниченията си, не можете да работите над тях.) Научете укеми, които са приложими към различните стилове на изпълнение на техниките.

Второ, практикувайте с партньори, които тренират на вашето или около вашето собствено ниво. Прилагайте това, което сте научили и затвърждавайте учебния процес. Опитвайте се на всеки един етап да виждате вашите собствени проблеми и слабости, тъй като те вероятно се отразяват във вашите партньори. Наблюдавайте отблизо, когато останалите на вашето ниво преодолеят определен проблем, и работете, за да откриете, как проблемът е бил преодолян. Този процес на преодоляване на даден проблем се отнася не само до затруднение с някоя техника, но обикновено е свързан с пробив към по-високо ниво на физическа осъзнатост.

Трето, практикувайте с партньори, които тренират на по-ниско ниво от вашето. Затвърждавайте вашето разбиране за основните техники и ги прилагайте с минимално усилие. Учете се да се контролирате и едновременно с това да изпълнявате ефективни техники. Практикувайте особено с начинаещи, които нямат предварителна идея за движенията, така че да можете да изучавате действието и прецизността на своята техника.

И при трите основни насоки, описани по-горе, запазете отношение на гъвкавост. Тренирайте с партньори, които са по-големи от вас по размер, височина, тегло и т.н., с онези, които имат приблизително вашите размери, както и с по-малките от вас.

Преди всичко възползвайте се от възможността да си върнете ума на начинаещ.

За да прилагам идеите, описани по-горе, аз обикновено водя тренировките така, че учениците да сменят партньорите си често, поне по два пъти на една и съща техника. Считам, че е желателно те да практикуват колкото се може повече с всеки, който се намира на татамито по време на всяка тренировка. Чувал съм за доджо, където партньорите се определят предварително за даден период. Този обичай отразява неразбирането на учителя.


Най-общо, има две форми на практикуване, при които гореописаните насоки са приложими. Първата форма е, когато получавате инструкции от учителя си, т.е. по време на редовна тренировка. Втората форма е свободната практика. При свободната практика има два елемента: да работите с някого и да практикувате самостоятелно, без партньор. Самостоятелната практика без партньор, макар да е ценна, особено при изучаването на оръжията, е извън обхвата на настоящото есе. Обикновено свободната практика се провежда към края на тренировката, в рамките на последните десетина минути. Нейната цел е непосредствено да затвърди това, което е било изучавано по време на тренировката.

Въпреки това, свободната практика не е ограничена от сравнително краткото време, което й се отделя по време на тренировка, но трябва да се включва и в занимания, които се провеждат извън графика на редовните тренировки. Без съмнение, отличният айкидист е този, който е използвал свободната практика колкото се може повече като път за обучение, както с партньори, така и самостоятелно. Намирам, че тази инициативност липсва в американските ученици. Когато бях учидеши в Хомбу доджо, винаги имаше по няколко ученика, които оставаха след последната тренировка за деня за свободна практика. (Това създаваше значителни затруднения на учидешитата, които се бяха трудили цял ден и бяха изтощени, но не можеха да почиват, докато и последните ученици не са приключили тренировките си. Учидешитата трябваше да придобият умение да си открадват по 10-15 минути за сън, както са си облечени по кимона, като използват всяка предоставила се възможност, за да могат да оцелеят!)

Въпреки това, моята цел тук не е да утвърждавам важността на силовите тренировки, докато манталитетът на средния ученик е ограничен до трениране само по време на редовния график.

Chiba Sensei

Надявам се, че горната информация донякъде ще осветли бъдещото ви обучение.

 Превод: Весела Кирова