• darkblurbg
  • darkblurbg
  • darkblurbg

Тайната на вътрешната приемственост

Преди доста години, когато бях още начинаещ ученик по айкидо, моят учител се връщаше в Япония за няколко години и аз го помолих да ми покаже една последна техника – последната тайна на айкидо.

Той стоеше в средата на татами и ми каза да го атакувам възможно най-истински. Аз не исках да го хващам, защото знаех какъв ключ ще ми приложи. Така че, реших да го сваля на земята с някой удар на тялото от американския футбол. Докато го приближавах, той стоеше усмихнат и като че ли нямаше намерение да прави каквото и да е. Преди да се усетя какво става, той мигновено изчезна. Помислих си, че съм се разбил в стената. Не знам как, но някак си изгубих равновесие и се приземих на задник. Всичко това стана за част от секундата.

Не знаех кое е наранено повече – задните ми части или гордостта. Прелетях най-малко на 10 или 15 стъпки. За момента си помислих, че съм преживял последната тайна на айкидо и се врекох да усъвършенствам мистериозното безконтактно айкидо-хвърляне. Сега самият аз съм професионален айкидо-учител и знам, че онова движение беше далеч от последната тайна на айкидо. Въпреки това, тогава то ме вдъхнови да продължавам да уча айкидо, докато накрая успея да направя това безконтактно хвърляне, което отне години тренировки. През целия си живот съм искал да бъда учител по айкидо. Когато накрая станах учител по айкидо, разбрах, че искам да стана истински учител по айкидо. Така е с всичко в живота. Времената се променят.

Изглежда, че днес много отдадени млади ученици по айкидо искат да подпишат договори с някоя киностудия или да ги изберат за инструктори в някое доджо. Само преди две десетилетия обаче, всички ние търсихме тайните на изкуството, които да могат да направят уменията ни перфектни. Тренирайки усърдно всеки ден, ние мечтаехме някога да станем достатъчно квалифицирани, за предаването на тайната от учител на ученик. Може би това беше просто фантазия, но определено много ни вдъхновяваше. Ние наричаме това предаване на изкуството окуден (вътрешно предаване), окуги (вътрешно учение) или куден (тайни устни учения).
bodhidharmaТо датира още от времето на Буда. Знае се, че когато Буда е предал последната тайна на учението си, той просто взел едно цвете, без да казва нищо. Един от неговите най-добри ученици сред хилядите присъстващи такива - Махакасияпа, разбрал значението на жеста и се усмихнал. Буда му се усмихнал в отговор.

В това се състои безмълвното обучаване – директно предаване от сърце към сърце. Според легендата, Миямото Мусаши – велик майстор на меча от 17-ти век, се опитал да предизвика на дуел Секишусей, лидера на школата Ягю Шинкаге - школа на меча. Секишусей обаче нямал възможност да го види. Старият Секишусай пратил на Мусаши цвете, като извинение, че не може да го приеме. Когато Мусаши проучил среза на цветето, той разбрал, че само голям майстор на меча може да направи един разрез толкова чист и съвършен. Тайното предаване било поднесено открито и чисто, без каквито и да е думи.

Още един пример за вътрешно предаване е, когато един голям майстор получил своята майсторска степен от своя учител. Той разгънал свитъка и видял къс празна хартия. Друг пример е за ученик, който попитал учителя си: “Как мога да разбера това изкуство?” Учителят отговорил: “Когато на една глътка изпиеш цялата Западна река.” Това е известен коан, използван в Дзен с цел, да доведе ученика до пълно осъзнаване. Ученикът размишлявал върху въпроса, докато не постигнел накрая някакво пробуждане или интуитивно разбиране, което идвало от само себе си.

Това, което е важно да разберете е, че тайната на предаването не е крайният отговор. Тя води към него. Има една стара поговорка: “Когато започнеш да учиш, цветето е просто цвете. Когато си по средата на обучението, цветето става нещо повече от цвете. Когато постигнеш пълно разбиране, цветето отново е просто цвете.”

Да преглътнеш цяла река на един дъх звучи безсмислено. Но в бойните изкуства, това има огромно значение. Западната река олицетворява природата или Вселената. Когато ученикът може да приеме природата или цялата природа, съдържаща се в определен момент, той е получил просветление. Това означава, че ученикът трябва да отхвърли дискриминиращото си съзнание.

KuДнес, като ученици по бойни изкуства, ние имаме навик да избираме. Ако тренировките са прекалено сурови или не разбираме защо тренираме по определен начин, ние си вдигаме нещата и напускаме. Разбира се в случая имам предвид да тренирате при компетентен учител по бойни изкуства. В старите времена, това не е било толкова лесно, защото не е имало къде другаде да се отиде. Тренирането на бойни изкуства при добър учител не е лесно. Често чувам за практическо трениране или реално трениране и се надявам, че те са в контекста на истинската тренировка. Инструкторът трябва да помисли за дългосрочен ефект от неговото преподаване, както и върху това, да развие по-бързо възможностите у своите ученици. В това е есенцията на тайното предаване. Ученик с незавършени способности и разбиране на изкуството, никога няма да улови крайното послание.

Шу, Ха, Ри. Има три стадия на развитие в традиционното трениране. В своята книга Го Рин Но Шо (Книга за петте пръстена), Мусаши е говорил за пет нива. В Ринзай Дзен, са десет нива на трениране. Някои Дзен-майстори вярват, че те са 12 или 15. Секиун, известен майстор на меча от 17 век, е говорил за три етапа, които са приети за основа на всички японски бойни изкуства. Тези три етапа са познати като Шу, Ха и Ри. Шу е предпазващата фаза. Символът е едно яйце. Това означава, че първата фаза е силна. С други думи, формата на техниката трябва да бъде подобрявана или запазвана, точно както майката-птица пази своето яйце. Също така, твърдата обвивка на яйцето символизира началната, основна форма. Втората фаза от тренировките е наречена Ха (разчупването на формата). Символът е пиленцето, което разчупва черупката и се излюпва. На тази втора фаза, основната форма се разчупва в неограничени приложения. Това означава, че основите са усъвършенствани и сега могат да се прилагат във всякакви ситуации. Третата фаза е наречена Ри (форма на освобождаване, напускане). Пиленцето се превръща в млада птица и отлита от гнездото. Това означава, че в третата фаза на усъвършенстването си, ученикът забравя всички форми и работи над техниката без форма, оставяйки старите идеи зад него. Накратко той напълно се е развил в изкуството си.

Съществува и четвърта фаза при тренирането, която никога не е била записана от Секиун и от който и да е било друг. Нарича се Ку (фаза на празнотата). Означава, че всичко си е отишло или е изчезнало без следа. Тайното предаване във своята четвърта фаза на тренировки означава, че ученикът е достигнал най-високото ниво и никой не може да проследи движенията му или да улови техниката му. Когато ученикът получил своя сертификат за майсторска степен, разгънал свитъка и намерил празен лист хартия, това бил начина, по който неговия майстор изразил последното тайно предание на това, че всичко изчезва безследно.

Откъс от книгата „Кодо-Древните пътища”
Автор: Кеншу Фуруя
Превод: Мария Цветанова