• darkblurbg
  • darkblurbg
  • darkblurbg

Тойода сенсей за Ки

Записан личен разговор с М. Мур, предоставен на ДаоБГ от Е. Германов, преведена от Тодор Брънзов

Всички занимаващи се с бойни изкуства знаят японската дума "Ки", означаваща "енергия". Тя е същата като китайската дума "Чи". В китайската медицина се казва, че "чи" тече през тялото по канали. Чрез бойните изкуства ние се опитваме да развием своята енергия. Но мисля, че малко хора го разбират. Те се захващат за тази концепция за енергия и тя става за тях призрак, който преследват.

Специално в айкидо, срещаме хора, които имат странни идеи: "Искам да се науча как да хвърлям някого без да го докосвам" или "Искам да изучавам духовно бойно изкуство, а не силово, което предизвиква насилие или конфликт".

Хората не желаят да се сблъскат с реалните житейски ситуации. Те търсят нещо екзотично, като че ли нашето съществуване не е достатъчно чудесно и мистериозно. Да хвърлиш някого без да го докоснеш, като използваш само ки, може и да е възможно. Но не мислите ли, че би трябвало да се научите първо как да хвърлите някого по нормалния начин, като използвате цялото си тяло? Повечето хора нямат достатъчно увереност или не им стиска да тренират усилено и да изучават техниките от бойните изкуства. Трудно е и отнема дълго време. Така че, те си развиват някаква идея за енергия, която ще им позволи да си стоят мързеливо и да хвърлят някого без да го докосват. Може би дори не е необходимо да са прави, а биха могли да го направят седнали в удобния си стол пред телевизора!

Мисля, че ако такива способности наистина съществуваха, на повечето хора щеше да им се наложи да тренират изключително тежко и много дълго за да ги разберат и усвоят. А дори и тогава, ако можете да го правите - какво от това? Живейки в планината 20 години, ядейки само жълъди и правейки дихателни упражнения, откривате, че можете да правите странни неща - какво добро носи това на хората? Можете да хвърляте хора - какво от това? Когато се върнете в обществото разбирате, че няма никой на вашето ниво, с вашите способности. Опитвате се да преподавате това, което знаете, но никой не желае да прави това, което вие правите. Хората искат по-бърз, по-лесен метод.

Това би било тежко за вас, не мислите ли? Може би бихте могли да отидете в някое шоу и да правите пари с новото си умение. Ще остареете и ще умрете, като всички останали. На гроба ви могат да напишат "Невероятен майстор на бойни изкуства". Но какво ще ви донесе всичко това? Вие сте открили тайната чрез тежък труд, но за всички останали тя се е превърнала във фантазия, в заблуда.

Дори ако можехме да правим такива чудеса, би трябвало да сме много внимателни при показването им. Повечето хора само биха се объркали от тях. Истина е, че когато научим как да употребяваме съществуването си правилно и спокойно, започват да излизат наяве интересни неща. Вероятно това, което ще можете да правите ще изглежда необикновено. Но не би трябвало нарочно да търсим такива неща. За нас те би трябвало да са нещо обикновено и естествено. Тези феномени нямат стойност сами по себе си.

Относно хората, които започват да се занимават с бойни изкуства, като търсят нещо ненасилствено - те ми действат объркващо. Това е като да отидеш на уроци по калиграфия и да търсиш идеалната калиграфия, която да не е свързана с писане с четка и мастило върху хартия. Мастило, четка, хартия - това е калиграфията. Насилие - това са техниките в бойните изкуства. Естеството, природата на бойните изкуства е да се изправиш срещу насилие. Техниките в бойните изкуства са насилствени.

Не ме интересува това което казват всички - техниките в айкидо НЕ са приятни. Ако хвърляте някого, той може да се нарани. Ако сте постигнали майсторство, можете да опитате да не нараните никого. Но повечето хора не успяват да развият умения, достатъчни да хвърлят когото и да било освен сътрудничещите им партньори от доджото, така че да говорим за толкова високо ниво на контрол и майсторство е безпредметно.

Няма нищо лощо в това да си възпитан и миролюбив, и да искаш да си такъв. Но не бъркайте метода на трениране и философията на Будо; Пътят на война с техниките в бойните изкуства. Нашият метод на трениране на айкидо, например, е кооперативен и хармоничен. На мен това ми харесва. Важно е да си помагаме един на друг да учим. Философията в Айкидо е да не нараняваме другите, да бъдем етични, да защитаваме другите, да не се бием. Това също ми харесва.

Но ако попаднем на ситуация свързана с насилие, ние не можем да я избегнем. Казваме, че се "хармонизираме" с конфликта, но... това не означава, че го избягваме! Изправяме се срещу него. Приемаме го. Не бягаме. Тогава, благодарение на тренировките, имаме шанс да се хармонизираме с него и да го прекратим. И се надяваме, че никой няма да бъде наранен. Трябва да бъдем силни!

Но самите техники не са ненасилствени. Техниките, всъщност, са рафинирано и специално разработено насилие. Те са концентрат. По този начин те са се предали от поколение на поколение.

Не знам откъде се взеха тези странни идеи за ненасилствено бойно изкуство. Може би по времето, когато айкидо се появява в Калифорния. Не казвайте на учениците ми в Калифорния, че съм го казал (смее се).

По същия начин някои хора искат да избягат от тялото си и да открият нещо по-висше, наречено Ки. Но Ки е тялото. Това тяло е Ки. Всичко е Ки. Физиците ни казват, че всичко е енергия. Но вместо това, ние искаме нещо специално и екзотично, което е извън реалността. Хората занимаващи се с айкидо изпъват ръцете си и ги правят непрегъваеми, казвайки че течащото Ки е причината за това. Това е добър учебен пример, но само това.

Не се захващайте за това. Вашата ръка е енергията. Дори ако има някакъв вид енергия, течащ през ръката ви като вода през маркуч, тя не е отделна от вашето тяло. Тялото и съзнанието, тялото и енергията, моето тяло и твоето тяло, физическо и духовно - всичко това не са различни неща, ама изобщо!

Надявам се всеки да стане силен айкидист със силна, изчистена, енерична техника. Защото сте избрали да учите айкидо. Не съм ви карал насила... само караме хората да си плащат месечните такси, докато са тук (смее се). Надявам се освен това, че ще разберете дълбоката приложимост на принципите и философията на бойните изкуства, които са нашият начин на живот и минават отвъд обикновените ситуации на насилие и нападение/самоотбрана.

Но не правете грешката да търсите тази дълбочина и духовност отвъд ситуациите на нападение/самоотбрана. Вие сте избрали бойните изкуства за свой път - там е, където трябва да намерите дълбочината. Ние ставаме силни и затова можем да говорим за мир. Ако не харесвате тези ситуации на нападение/самоотбрана и те ви карат да се чувствате неудобно, добре! Вие сте попаднали на правилното място! Сблъскайте се с тях в доджото и победете този страх. Има много насилие по света и вие трябва да научите как да не ви е страх от него. Това е достатъчна причина да бъдете тук с нас и да учите айкидо.

На ако някой наистина не успее да се справи и да понесе тренировките, нека не казва, че нашият начин на практикуване е грешен и нека не създава фантазии за "ненасилстевното изкуство на хармонията" или "енергията ки" или други магии. Просто отбележете, че не харесвате бойни изкуства. Можете да изучавате вместо това калиграфия или чаена церемония, ако те подхождат повече на вашия характер. Калиграфията и чаената церемония са прекрасни изкуства. Има пътека или път, който е подходящ за всеки! Затова имаме толкова различни занимания в доджото. Всеки би трябвало да има възможност да идва тук и да намери своя път, по който да се усъвършенства и да стане силен.

Аз просто препоръчвам на хората да изберат правилния път. И това обикновено е този, който ви кара да се чувствате леко некомфортно.

Автор: Тодор Брънзов