• darkblurbg
  • darkblurbg
  • darkblurbg

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В БУДО (ПЪРВА ЧАСТ)

Автор T. K. Чиба 

ШОШИН - СЪЗНАНИЕТО НА НАЧИНАЕЩ
shoshinТ. К. Чиба, 8 дан, шихан, председател на Техническата комисия на Birankai International  

Сред думите, които постоянно използваме и се предполага, че разбираме, има и такива, които, когато се опитаме по-внимателно да вникнем в тях и да опишем тяхното значение, разкриват, колко неясно и мътно е всъщност нашето разбиране за тях.  

Може би една от тези думи е шошин, която често се използва от хората, които практикуват бойни изкуства (будо). Приема се, че будо започва с шошин и завършва с шошин. Поради това будо не може да бъде разбрано, без преди това да имаме ясно определение на значението на шошин. Нека да погледнем значението на двата йероглифа, с които се изписва шошин. „Шо” означава „пръв” или „начало”; „шин” означава „дух”, „ум” или „отношение”. Цялото понятие се превежда като „дух на начинаещ”. То обозначава духа (или ума, или отношението) на напълно начинаещия човек, когато започва своето обучение в будо. Този дух се характеризира със скромност, търпение, искреност, чистота и жажда за търсене на Пътя.

budoВ Япония е общоприето, че будо обучението е строго и тежко и изисква много години усилен труд. Чрез шошин ученикът намира необходимите му сили за устояване на трудностите, саможертва, посвещаване на изкуството и самоконтрол. Защо японците разбират обучението в будо по този начин? (Той контрастира на американското отношение, в което обикновено удоволствието и наслаждението идват на първо място.) Японците разбират, че усвояването на едно изкуство е невъзможно без решимостта да преминеш през години на обучение, да изкачиш различни етапи и да бъдеш принуден да достигнеш физическата си граница или дори понякога да минеш отвъд нея. Японците също така знаят, че при окончателното усвояване на физическата страна на изкуството настъпва и духовно усъвършенстване, което може да ги отведе още по-далеч.

Състоянието, достигнато при духовното усъвършенстване, най-високото ниво на будо, се нарича мушин, или състояние „без мисъл“. То често се kanji_mushinизобразява символично като чисто огледало, което отразява всичко пред себе си точно такова, каквото е. Състоянието мушин отразява всичко, което преминава пред него, независимо дали идва или си отива, непроменено от волята ни или от собствената ни гледна точка. Въпреки това, съществува важна разлика между статичното огледало и това активно състояние на ума. Когато постигне мушин, човек реагира спонтанно и едновременно на отразения образ без привързаност и изкривяване на образа, независимо, за какво става въпрос (за правилно или неправилно действие, за печалба или за загуба, за живот или за смърт). Това, което прави това състояние по-трудно за постигане, е, че се изисква физическо действие (техника), което трябва да се направи едновременно с отразяването на образа в съзнанието.
Мушин може да бъде постигнато и чрез други духовни дисциплини като медитацията, но това, което прави будо уникално, е едновременното и неделимо изразяване на мисълта и физическото действие (техниката). Този етап на обучението е познат още като наричан „мечът без мисъл” (Sword of  No-Mind) или „мечът без форма” (Sword of No-Form). Само след постигането на този етап може да се счита, че изкуството е напълно усвоено.

Шошин е духът или отношението, необходими, за да може да бъде следвано обучението. В него се съдържат искреност, скромност, търпение, откритост, устойчивост, саможертва и самоконтрол, неподвластни на самомнението, оценката и предразсъдъците. Той е като парче чиста бяла коприна, преди да бъде изрисувана. Той е също така важно условие за първия етап, в който начинаещият се учи да прилага основите прецизно, точка по точка, линия по линия, с непоклатима вяра в обучението.

Но шошин като състояние на ума е необходим не само на начинаещите, а трябва да присъства във всеки един етап от обучението. Той се изразява външно по различен начин в зависимост от степента на практикуващия: начинаещ, средно напреднал или напреднал ученик. Но това, което е важно, е накрая да постигнем вътрешно и външно обединение - състоянието мушин. Това е целта на будо обучението.

 

kanji_mushin

Решимостта твърдо да се придържаме към  шошин (духа на начинаещ) е ключов фактор за успеха на нашето обучение. Но колко трудно е да се постигне това? Тази решимост лесно може да бъде накърнена от славата, позицията или постигната степен, или да бъде изгубена във високомерието и гордостта.

Както и всичко друго, шошин се изправя пред различни предизвикателства и може да отслабне, да намалее или да се пречупи. Но също така, това сътояние може да стане и по-ясно и по-силно. Много важно е постоянно и стриктно да се наблюдаваме, за да предотвратим „отслабването“ или „пречупването“ на шошин. Трябва да сме решителни и да успяваме да се измъкнем от такава криза не само веднъж а няколко пъти, за да можем да продължим напред. Загубата на шошин означава спиране на развитието и това се случва почти винаги, независимо, дали го признаваме или не. Това е основна черта на загубата на шошин. Тя е едновременно израз и резултат на човешката арогантност.

Ако арогантността е основната причина да загубим шошин, то скромността, нейната обратна черта, е необходима, за да го запазим. Скромният дух признава дълбочината на Пътя, познава страха, знае за съществуването на нещо отвъд собствената ни реалност, докато продължава да крачи по пътя на вътрешното си развитие. Шошин също така се свързва с идеята за себеотрицанието, докато арогантността е основана на необразованото себеутвърждаване и повърхностното самомнение.Като цяло, разликата между американците и японците, независимо дали при възприемането на трудностите или на удоволствието е закономерна при изучаването на будо. Това, изглежда, се дължи основно на разликите между двете култури. Сред японските традиционни изкуства, включително и будо, а така също и в съзнанието на съвременните японци, все още има силно влияние на средновековните идеи.

musashiБлагодарение на творбата на Ейджи Йошикава за Миямото Мусаши, неговият живот е дълбоко ценен от японския народ. Мусаши е превърнат в национален герой и това е не само оценка за постиженията му в областта на работата с меч, но и на аскетичния му начин на живот, който дълбоко вълнува японското съзнание. Подобно уважение може да бъде открито и в отношението на японците към О Сенсей, Основателя на айкидо. Независимо от разликите между Мусаши и О Сенсей (влиянието на дзен силно характеризира живота на Мусаши, докато О Сенсей е повлиян от шинтоизма), общата черта на тези двама велики мъже е дълбочината на тяхното себеотрицание.
Важно е да отделим специално внимание на това дълбоко себеотрицание, защото то допринася за раждането на дори още по-силно себеутвърждаване.

Себеотрицанието е жизнена сила, която парадоксално допринася за развитието на човека. Чрез себеотрицанието можем да придобием съзнание за Вселената и да постигнем по-голямо себепознание чрез преодоляване на ограниченията на егото. Този процес е в основата на движението напред, така, както то е разбирано в традиционните изкуства, включително и в айкидо. Преди да се спра по-подробно на този въпрос, бих искал накратко да разгледам значението на ката.

(Следва продължение)

Превод: Весела Кирова