• darkblurbg

Истинското будо

Автор Весела Кирова 

Интервю с Чиба сенсей

Чиба сенсей е роден през 1940 г. Той започва да тренира айкидо на 18-годишна възраст, след като е приет за учидеши при Основателя на айкидо Морихей Уешиба. Там той тренира интензивно в продължение на 7 години под ръководството на самия Уешиба и впоследствие при сина му – Кишомару Уешиба Дошу.

chibasenseiКато част от дейностите по разпространение на айкидо по света, Чиба сенсей е изпратен във Великобритания през 1966 г.

Той е в основата на  създаването на Aikikai of Great Britain /Айкикай на Великобритания/ (известна по-късно ChibaSittingкато British Aikido Federation/ Британска айкидо федерация/). Чиба сенсей посветил десет години от живота си на развитието на айкидо във Великобритания и в много други държави в Европа. През 1970 г. му били присъдени 6-ти дан и титлата шихан (майстор-инструктор).

През 1976 г. Чиба сенсей се завърнал в Япония. През 1981 г., по покана на United States Aikido Federation - USAF (Айкидо федерацията на Съединените щати), той се преместил в Сан Диего, Калифорния, за да стане главен инструктор на Айкикай на Сан Диего и председател на  техническия комитет на USAF  - Западен регион. През 1994 г. му бил присъден 8-ми дан. През 1995 г. група от учениците на Чиба сенсей от Великобритания се събрали, за да сформират British Aikikai /Британската организация на Айкикай/, известна още като Birankai, чийто  технически директор е Чиба сенсей. Впоследствие Чиба сенсей създава организацията Birankai International с клонове в Лондон, Калифорния и Страсбург, чиято цел е да обедини всички негови ученици от Великобритания, Съединените щати и Европа.

Чиба сенсей се стреми да съхрани традицията в тренировките, като се придържа към ученията на О Сенсей и историческите японски философски традиции:

"Опитвам се, колкото се може - повече, да се придържам към традициите. Бойният дух, духът на воина, е нещо, на което силно се възхищавам и което се опитвам да съхраня. Бойните изкуства имат дълбока история и не бих искал тя да бъде изгубена”.

Представяме ви откъс от интервю, дадено от Чиба сенсей пред Стенли Пранин, главен редактор на Aikido Journal, в което той си спомня първите си дни в айкидо.

Чиба сенсей: И така, аз много харесвах Будо, особено джудо. Един ден се случи така, че трябваше да се боря с един от старшите ученици, който беше втори дан. Той беше добър човек и ме беше научил на много неща, откакто за пръв път стъпих в доджото, а също така ми помагаше и извън самото доджо. Той беше дребен на ръст, но изпълняваше невероятни техники и можеше да хвърля по-големи противници, без да използва никаква сила. Използваше много тайотоши и йокосутеми хвърляния, така както вече не могат да бъдат видяни днес. Беше невероятно бърз.
 

Той винаги ме побеждаваше, но точно тогава по някаква причина аз спечелих една от срещите по време на качинуке шиай (двубой, при който джудистът продължава да се бори, докато не бъде победен; след това на негово място застава този, който го е победил). Той беше победен и каза: „Повече не мога да те победя на джудо, но все още имам кендо!” (Той също имаше и втори дан в кендо.)
 
Една вечер той ми предложи да премерим сили в кендо двубой. Аз бях тренирал джудо и карате, но никога кендо. Предположих, че все някак ще се справя. Моят семпай реши да ми даде преднина, като ми позволи да използвам дървен бокен, а той самият имаше бамбуков шинай. Беше толкова бърз, че дори не успявах да го докосна, а в това време неговият шинай удряше тялото ми отново и отново. Този ден изядох много бой.

Тази случка се превърна в едно от моите първи просветления за Будо. Останал без илюзии, аз престанах да ходя в доджото, където тренирах джудо, и започнах да размишлявам. Стана ми ясно, че дори да практикувам джудо с най-голямо усърдие, да придобия висока степен и да имам увереност в своите способности като джудист, все още щеше да е много вероятно да бъда победен от кендист с първи дан в един двубой по кендо. По същия начин, ако един учител по кендо облечеше джудистка униформа и дойдеше в моето доджо, вероятно аз щях да го победя, без значение колко уважаван е той в кендо-средите.

След като известно време мислих по този въпрос, заключих, че има нещо, което липсва и че вероятно има някаква грешка - истинското Будо би трябвало да е нещо по-различно. Един последовател на Будо, мислех си, би трябвало да може да се справи с всякакви обстоятелства, независимо дали използва меч срещу меч или каквото и да е. Тези обикновени въпроси ме накараха да се замисля за природата на истинското Будо.
 
Тъй като нямах идея, къде да намеря това Будо, което Ueshiba_Moriheiтърсех, спрях да се занимавам с всякакви бойни изкуства за 6 месеца. Знаех, че трябва да открия учител, който можеше да ми даде подходящото обучение.
 
И така един ден в книжарницата ми попадна книга за айкидо. Вътре имаше малка снимка на О Сенсей. Когато я видях, аз моментално разбрах, че съм открил своя учител. Тогава не знаех нищо за техниките в айкидо, но това не ми се стори важно и си казах: „Това е! Този изглежда като човек, който разбира моите тревоги.” И така аз се отправих към мястото, където се предполагаше, че се намира Уешиба сенсей, за да заявя, че исках, каквото и да коства това, да се запиша като учидеши, колкото е възможно, по-скоро (твърде смело, тъй като нямах препоръка. По това време О Сенсей приемал за ученици само хора, които имали две препоръки от познати и уважавани хора). Така стигнах до айкидо.
 
На колко години беше тогава?
 
Тъкмо бях завършил гимназия, така че трябва да съм бил на 18. По това време О Сенсей живееше в Иуама, така че обичайно той не беше в Хомбу доджо. Но аз бях подготвен да стоя пред доджото, докато ми разрешат да стана учидеши. Така и направих, в очакване да се появи някой, с когото да говоря. Беше средата на февруари и беше студено. Изглежда, че хората вътре ме помислиха за луд.
 
Три дни по-късно О Сенсей пристигна от Иуама. Уака сенсей (предишният Дошу, Кишомару) явно го беше информирал, че отвън стои един странен човек и го е попитал, какво да правят. О Сенсей отговорил: „Доведете го!” и по този начин аз успях да се срещна с него. Седнах в коридора извън стаята на О Сенсей и направих официален поклон. Когато вдигнах глава и го погледнах, си помислих: „Всичко ще бъде наред.”
 
О Сенсей каза:

- Обучението по Будо е изключително трудно. Смяташ ли, че можеш да се справиш?

Отговорих, че съм напълно сигурен, че ще успея и О Сенсей каза:

- Добре тогава.

С това срещата приключи.
 
След това си прекарал около седем години като учидеши в Хомбу доджо?
 
Да, и нямаше дори и един ден през целия този период, който да бих нарекъл „забавен” – поне не и по онова време. Сега си спомням с топли чувства за онези преживявания, но тогава си беше истинска мъка! (Смее се.) Разбира се, това беше нещо, което сам бях избрал, за да постигна своята цел, а не нещо, което бях принуден да понасям, така че въпреки трудностите, това си беше привилегия.
 
Сигурно си спомняш интересни истории от твоето време като учидеши…
 
Когато се присъединих към доджото, О Сенсей все още беше здрав. През седемте години, които прекарах там, аз наблюдавах бързата промяна в техниките му. След около година бях усвоил достатъчно основите, така че можех да му бъда уке.
 
Ueshiba_MoriheiТренировките с О Сенсей бяха наистина корави! Често кожата на лактите ми се обелваше, когато практикувахме ирими наге и ръкавите на кимоното ми винаги бяха напоени с кръв. Техниките на О Сенсей бяха толкова бързи, че едва успявах да направя укеми. Дори и по-лошо от укемитата беше това, че когато той те хвърли наистина силно, ти трябваше веднага да се изправиш на крака и не се позволяваше да отделяш очи от него. Направо можеше да се усети в основата на врата, когато те изпрати в полет от два метра през татамито. Мечът му също беше невероятно бърз.
 
Как би описал „енергията” на О Сенсей?
 
Беше като да бъдеш притиснат от невидима сила. О Сенсей ни беше казал, че можем да се опитваме да го ударим с бокен по всяко време. Когато се спираше и се обръщаше да говори към публиката, това изглеждаше като сгоден случай, тъй като той изобщо не гледаше към нас, но дори и тогава никой не се осмеляваше да опита. Просто при него нямаше никакви пролуки, които да атакуваме. Той не ни гледаше с очите си, но можехме да почувстваме как ни държи със своето „ки”. Това ме караше да се обливам в пот, така че не успявах да държа добре захвата на моя бокен.
 
Ueshiba_MoriheiВъпреки това, като негови опоненти, ние продължавахме да се опитваме, като постепенно се стараехме да скъсим дистанцията. По някое време изведнъж се появяваше незащитена зона. О Сенсей нарочно се откриваше, за да ни помогне да упражняваме възприятията си. Той не използваше като укета хора, които не показваха способност да усетят такива слаби места.

В мига, в който О Сенсей леко отслабеше силата на своето излъчване, ние се хвърляхме в атака, но моментът вече си беше отишъл. По тази причина нещата отвън изглеждаха като нагласени. Всъщност О Сенсей вече се движеше, когато ние започвахме атаката си. Ние бяхме твърде бавни или просто не притежавахме способности да усетим това.

 

Превод: Весела Кирова