• darkblurbg

Будо

В нощта на 9 юли 2010 г. ни напусна един от големите майстори в Айкидо - Нобуйоши Тамура сенсей. Един от последните ученици на О сенсей,  участвал в много демонстрации, запачетани на ленти и снимки, Тамура сенсей работи за развитието на айкидо във Франция от 1964 г.

Светът на айкидо загуби един голям човек!

Нека си спомним думите, които ни остави като прочетем отново тази статия!
Tamura
В момента много видове Будо се развиват, както в Европа, така и в Америка, с все повече последователи. За последователите на Будо, каквито сме и ние, това би трябвало да е повод за голяма радост.

Всички тези видове Будо обаче, толкова различни едно от друго, които внезапно се появяват, ме стъписват и объркват. Не говоря за старото Будо, чиято отдавна скрита светлина сега се преоткрива и което днес е оценено по-добре от преди. Това, напротив, ме кара да се чувствам добре и ме радва. Говоря по-скоро за тези видове Будо, които  смесват и прибавят едно бойно изкуство към друго и които са изпълнени с цветовете и мистериозните аромати на изтока.
 

Ако е истина, че човекът в обществото е принуден непрекъснато да променя това общество, за да го приспособи към всяко ново поколение, защото светът е в постоянно движение, тогава е също толкова нормално да се променят и техниките, културата и цивилизацията. Това е най-важното условие за съществуването. По същия начин и Будо може да променя своята форма. Но добре ли е да променяме Будо из основи?

В Япония казваме, че не можеш да присадиш бамбук на обикновено дърво. Ако случайно това присаждане е успешно, какъв ще е резултатът: дърво или бамбук? Вие как бихте го нарекли?

samuraiТова разрастване на бойните изкуства на Запад може да се обясни вероятно с факта, че западните хора често нямат добро разбиране за Будо. Истина е, че и аз самият не съм способен да дам добро обяснение на това, какво е Будо. Историята на Будо е дълга две хиляди години. През тези две хиляди години Будо, в зависимост от епохата, региона, хората, със сигурност се е представяло с различни лица. Въпреки това, в дъното на сърцето на всеки японец и днес, в наше време, живее едно дълбоко чувство за Будо и аз като японец може би мога да опитам да ви дам обяснение, което да ви бъде от полза.

Изначално БУ означава начини за провеждане на битка с оръжия, оттам – метод за убиване, метод за водене на война. По-късно БУДО означава начин за запазване на мира, метод за събуждане на чувството за живот в хората. Така битката променя своята цел. Но това напълно сигурно ли е? Произходът на думата войник (англ. soldier) се открува у римляните в израза: този, който получава сол, по-късно – този, който получава заплащане, т.е., който е платен.

В Япония ние казваме МОНО НО ФУ – въоръженият човек. МОНО означава въоръжен, ФУ – човек. Със същото значение е ЦУА МОНО (ЦУА=ЦУБА). Ние също казваме МАСУРАО, смел мъж, мъж с качества, воин, който е поставен над друг воин. Така с напредването на времето стигаме до самурая или БУШИ, воин, чието най-важно качество е лоялността. БУШИ е воин, чиято лоялност издържа, докато тялото не е покосено и костите – счупени. Обучението на буши е в неподчинение на смъртта. Неговият избор е смърт без съжаление, без привързаност към живота. Смисълът на неговия живот е отдаването на неговия живот. Да защитава живота на господаря на клана, към който принадлежи. Това е БУШИДО или пътят на БУШИ. За нас японците БУШИ е идеалният образ на човека.

Нека да продължим нашето тълкуване.

В едно общество този, който носи оръжия, е несъмнено много силен. За него би било лесно да използва тази власт във вреда на другите. Нормално всеки е привързан към себе си. Затова за него е трудно да овладее своето его и да победи желанията си. Той трябва да бъде силен.

Така че самураят или БУШИ трябва не само да прилага бойните изкуства, но и да притежава дълбоки качества на духа, за да става все по-добър. Той трябва да се обвие с морал като с втора кожа и всеки трябва да може да види, да възприеме това. За нас японците в действителност самураят е този, който във всекидневния живот е носител на всички необходими качества. Така той се доближава до идеалния човек.

Нека да обясним.

Да бъдеш единствено физически силен, умел с оръжията не представлява нещо важно. Отношението, общата нагласа характеризира самурая, дори и в загубата. Така в средните векове след загуба във война или изгубване на крепост господарят е жертвал себе си и собственото си семейство при условие, че неговите хора и подчинените му ще бъдат пощадени и ще останат свободни. През Втората световна война японският император при срещата с генерал Макартър му е предложил своя живот и този на семейството си, като му е поискал да не наврежда на японците. Независимо че той от самото начало се е противопоставял на тази война.

Такива действия са за нас БУШИДО или Пътят на БУШИ. Разбирате ли?

Нека сега да засегнем друг аспект на въпроса.

samuraiВ Европа сега много хора биха превели БУ като спиране на копието. Оригиналното значение на БУ обаче се превежда като „копие и крак”, комбинация от копие и крак. Това означава човек, който държи копието пред крака си, отношение на човек, държащ копие, краката здраво стъпили на земята, символ на силен човек, физически силен и въоръжен. Той е въоръжен, за да служи на другите, на страната например, пазител на страната, ако така предпочитате. Тази картина на цялостно себеотдаване е за японците символ на истинския човек. Ще дообясня по-нататък.

Животните имат зъби, нокти, копита; хората имат катаната, копието, лъкове и стрели. Да ги използваш за себе си означава да се държиш като животно; да ги изпозваш в името на мира и не за себе си е, ако можем да го наречем така, пътят на човека. Това е смисълът, в който БУ се превежда като „спиране на копието”.

Но да получаваш удари, без да си способен да се защитиш, не е БУДО, в този случай това не може да се нарече БУДО. Ако войниците не могат да защитят страната си, какво ще се случи с хората?

БУ на всеки един трябва да бъде постоянно осигурено. Ние символично казваме, че човек трябва да е винаги готов да премахне искрите, които попадат върху тялото. Тази способност за действие трябва винаги да се съхранява.

TamuraДа държиш оръжие и да го използваш за защита на слабите е образът на човек. Но ако не се яви необходимост за използване на оръжието, то не трябва да се използва, никога за задоволяване на егото. Добрият сокол държи ноктите си прибрани.

На японски имаме два израза: САЦУ ДЖИНТО – сабята, която убива, отнема живота, и КАЦУ ДЖИН КЕН – сабята, която дава живот. Сабята е същата, разликата е в човека, който я използва. Да убиеш в себе си желанието за убиване означава да спасиш живота на някого. Това е значението на КАЦУ ДЖИН КЕН. Вярвам че това е значението, което О Сенсей даде: ЛЮБОВ.

БУШИ има смелостта да атакува всеки, всичко, по всяко време, навсякъде, всеки враг или себе си. Това със сигурност е истинското значение на любовта и притежаването на това значение на думата „любов” прави БУШИ, т.е. някой, който може да използва еднакво добре САЦУ ДЖИНТО или КАЦУ ДЖИН КЕН, някой, който може да убива, ако това е необходимо. Ако той не притежава тази способност, КАЦУ ДЖИН КЕН не означава нищо.  

TamuraСъщото е и на техническо равнище. Обучението води до това. БУДО е това, което прави БУШИ. Не бих искал да правите грешка в тази област.

Чрез БУДО с работата по буджуцу се изковава човек със силна личност. Заради това ние казваме Пътят на БУДО, изоставяне на себе си, за да СЛУЖИШ. БУДО разкрива ЕДИНСТВЕНИЯ, разкрива ЕДИНСТВОТО, мира между хората.

ДЖИНМУ е името, дадено на първия император на Япония. ДЖИН означава Бог, МУ е БУ, което се превежда като император на страната на БОЙНОТО ИЗКУСТВО. Не трябва да разбираме бойно изкуство като изкуството на войната, а в смисъл на воин и Бог в едно, осъществяване на ЕДИНСТВЕНИЯ, който принадлежи на Бога и притежава военна сила. Такава е била мисълта на японците, когато това име е дадено на императора. Това е истинското БУДО, което съдържа привидно противоречие: умение с оръжия, създадени да убиват, и което създава хармоничен свят, светъл, чист и справедлив.

Направете двете като ЕДНО.

Оставям ви тези думи за размисъл.

Превод: Весела Кирова