• darkblurbg
  • darkblurbg
  • darkblurbg

Кантоку

Автор Рангел Доков

"Кантоку" е изключително старомодна дума в японския език. Търсих я в поне шест съвременни речника наскоро и не я намерих в нито един от тях. Буквално означава "осъзнаване на доблест". Думата кантоку, ако въобще я чуете е най-вероятно да се използва в някое доджо, където се практикува някое от традиционните изкуства като будо, кадо (подредба на цветя), или чадо (чаена церемония). Елегантност, спокойствие, осъзнатост, контролирана сила, всичко това е част от кантоку.

Кантоку

Автор: Dave Lowry, Moving Toward Stillness

Моят сенсей и неговата жена практикуваха чадо, Пътят на чая. Те ме научиха на основите на чадо и въпреки че те имаха уменията, нито един от двамата не беше учител на формалната традиция на изкуството. Така че не мога да се нарека чаджин, "човек на чая". Въпреки това, като ученик се интересувах от това изкуство, толкова силно обвързано с будо, което бях избрал да следвам и затова се опитвах да науча всичко, на което те ме учеха. Но един ден, докато сенсей ми показваше някои вариации на темае (движенията в чадо) бях скептичен. По-специално, той обясняваше кинин кийоцугу усуча, правилното темае за поднасяне на чай към човек, който принадлежи на аристократично семейство.

"Сенсей," казах аз, "наистина ли мислиш, че някога ще използвам това? Мислиш ли, че има голяма вероятност да поднасям чай на някой шогун или даймьо?" Това беше несъществен въпрос, от типа, които често задавах и моят сенсей толерираше, но беше откровен. Феодализмът в Япония не съществува повече от век, нямаше никаква аристокрация в дома на моя сенсей. Да научавам формалните движения за приготвяне и поднасяне на чай към несъществуващи хора, ми се струваше като анахронизъм.

"Може би не," призна сенсей, "но ще имаш възможност да използваш чувството за кантоку, на което поднасянето на чай по този начин може да те научи. Това можеш да използваш многократно през живота си."

"Кантоку" е изключително старомодна дума в японския език. Търсих я в поне шест съвременни речника наскоро и не я намерих в нито един от тях. Буквално означава "осъзнаване на доблест". Думата кантоку, ако въобще я чуете е най-вероятно да се използва в някое доджо, където се практикува някое от традиционните изкуства като будо, кадо (подредба на цветя), или чадо (чаена церемония). Елегантност, спокойствие, осъзнатост, контролирана сила, всичко това е част от кантоку.

Кантоку като понятие произлиза от кюджуцу, изкуството на бойния лък. През 17-век основателя на Ямато-рю, Морикава Козан, е написал, че стрелецът трябва да преследва две цели. Едната очевидно е съвършенство в бойните умения с лъка. Втората е развитие и безупречност на кантоку. Днес разбира се, модерното бойно изкуство на лъка, или кюдо, е основно въпрос на научаване на етикета, умствената нагласа, и различните ката, чиято цел е успешната стрелба по стояща мишена. В дните на самураите, от друга страна, най-важната задача на воина е била стрелбата по жив противник, който в повечето случаи се опитва да направи същото. Тренировките на стрелците по това време са били изключително тежки. Дори множеството религиозни и придворни церемонии свързани с кюджуцу имат дълбок привкус на войнственост, който не може да бъде сбъркан. Стрелба по множество мишени от галопиращ кон, наречено
ябусаме, е една подобна церемония, която днес се изпълнява като туристическа атракция. Кагаке е ритуалът на езда и стрелба по шапка стояща върху прът. Стрелецът е върху кон и при тренировъчни метод инумоно -- стрелба по свободни кучета.

Лъкът и стрелата са основните оръжия използвани по време на война до началото на периода Едо (около 1600-та година), когато биват засенчени от меча. Строгата и тежка подготовка от по-ранните периоди постепенно запада и бива заменена от други форми на стрелба. Спортната стрелба за най-дълго разстояние става популярна. Има известен храм в Киото, Санджусангендо, където коридор дълъг около 120 метра, е любимо място на стрелците желаещи да изпробват уменията си. Ниският таван не позволява използването на висока траектория, така че мястото се използвало от стрелците за да проверят колко далеч могат да стрелят по права линия. Ако посетите Санджусангендо, може да видите върховете на стрели забити в тавана от изстрели, които са отишли прекалено високо. Уцелването на мишената е от второстепенна важност при подобни състезания, популярни към края на феодалния период. При друго подобно състезание стрелците се опитват да стрелят колкото се може по-бързо за да проверят колко стрели могат да поддържат в полет едновременно. Какемото, или спортната стрелба по мишени, която включва залози за най-добрия изстрел, е още едно отклонение от истинските ценности на стрелбата с лък. Тези, които чувстват че панаирните антики в карате като състезанията по чупене на дъски, или други подобни, деградират бойните изкуства, ще разберат напълно думите на Хинацу Шигетака, който през 1716 отбелязал, че стрелбата с лък от ефективно бойно изкуство се е превърнала в "проста хазартна игра с цел забавление."

"Само ако можеше тези обучени в старите методи да ни покажат етикета и поведението спазвани в по-ранни дни," пише Хинацу, "нищо по-важно не може да се направи за възстановяването на истинския път на лъка." Това, което възмущава Хинацу е не загубата на чисто бойните приложения в кюдо, а загубата на кантоку.

Кантоку се развива като част от стрелбата с лък, защото много от церемониите на лъка, въпреки своя военен характер, се изпълнявали пред високите рангове на самураите и аристократичната класа. Гошомацу бил ритуалът на стрелба в присъствието на самия шогун на връх нова година. Така че кантоку не е просто "елегантност под напрежение." То е елегантност, спокойствие и правилно приложена сила, въпреки напрежението от това, че стрелецът е наблюдаван от тези, които го превъзхождат. Кантоку изчезва от стрелбата с лък в Япония, когато подобни церемонии са заменени със спортове и други забавления, където публиката не в състояние или няма желание да оцени самото изкуство и вместо това е заета с избирането на "шампион".
Предполагам, че участниците в каквато и да било форма на състезание, било то спорт или музикален концерт, са под някаква форма на напрежение опитвайки се да се представят добре. Но сред публиката на тези състезания, колко са тези, които могат да разграничат истинската техника и достойно поведение от позирането и демонстрирането на его? Колко от зрителите, докато гледат как други се представят под напрежение могат да оценят качествата на кантоку, които може да присъстват в някой от изпълнителите?
За нас е трудно да си представим напрежението, което господарите са предизвиквали у самураите по времето на феодализма, както за мен беше трудно да си представя напрежението в практикуващия чадо през същия период, който се е занимавал с направата и поднасянето на чай пред аристокрацията. Но има уроци, които могат да се научат от размислите върху подобни неща, защото сред динамиката на притесненията в тези отминали дни се намират качествата на кантоку.

Превод: Рангел Доков