• darkblurbg
  • darkblurbg
  • darkblurbg

Мечът на състраданието

Автор Красимир Цветанов

И така за какво изобщо става въпрос?

Следващият фрагмент представлява сбор от статии, които ни разкриват и изясняват детайли, важни според мен за задълбочаване разбиранията на всеки човек относно иайдо. Въпреки, че засягат различни теми, те преследват една обща цел: В какво се състои самото обучение по иайдо. За тази цел ще започнем като изследваме защо всеки трябва да избере да изучава иайдо или изобщо нещо друго (друго бойно изкуство). В някои случаи съм използвал примери от собствения си живот и практика на бойните изкуства, за да подпомогна изследването, един широко разпространен мироглед, който можем да открием сред съвременните ученици в иайдо. За това и моите преживявания трябва просто да се разбират като един вид пример. Ние също ще разгледаме и някои от разногласията, които карат хората да не разбират ролята, която бойните изкуства трябва да играят в живота на тези които ги упражняват.

Тези проучвания би трябвало да ни помогнат да изследваме философските принципи на иайдо, които в резултат пък ни подготвят да изследваме духовната му страна. Както с повечето неща в живота, не всеки учител по иайдо гледа еднозначно на своята практика, и не всеки в иайдо е достигнал до същите философски изводи, които са обобщени в тази книга. И все пак, повечето от следващите схващания са вече обсъждани и общо взето са възприети от поне някои много уважавани специалисти по иайдо.

Защо мъдрите стари мъже си дялкат пръчки?

Повечето от хората, които изучават пътя на японския меч го правят с един вид плам, който рядко може да се види в заниманията с други хобита. За “външен” човек, това може би изглежда като вид необичайна пристрастеност към старите японски техники за убиване. Тази представа е толкова далеч от правилното следване на пътя на иайдо, колкото изобщо може се отиде. В тази част, първоначално ще се опитам да разясня самото обучение по иайдо. По-късно обаче аз отново ще „забуля” иайдо като разгледам езотерическите му тънкости и загатванията (т.е нещата, които се подразбират) му как да увеличим нашата нравствена (духовна) сила.

Съпругата ми е доволна, че изучавам бойните изкуства със страст, защото тя е една забележителна жена - притежаваща почти свръхестествена проницателност за това, което ме кара да се държа по начина по който се държа. Тя вижда и ползите, които иайдо носи на тялото и жизнената ми философия. “ Щастлива съм, че не пилееш времето си гледайки телевизия и пиейки бира по цял ден”, казва тя.

Истината е, че искреният ми стремеж да овладея бойните изкуства може да се види на някои хора подобен на манията на спортния фен да следи отборите, мачовете и статистиката. В природата на хората е да търсят неща за изучаване и неща, които като станат своего рода отдушник им дават чувство за постижение. Дали изпитваш наслада от футбола, плетенето на брюкселски дантели, или от нещо друго е почти без значение. Най-важното нещо за едно хоби е, че то е винаги едно полезно и обогатяващо занимание. И все пак, иайдо е много повече от обикновено хоби.

Когато се обвързваш с някаква странична дейност, това би трябвало да изгражда характера ти по съвършен начин, и да ти дава чувство за мир. Хобитата, които правят това често се превръщат в занимания за цял живот. Превозното средство не е важно, нито крайната точка; това, което е от значение е качеството на пътуването.

Един стар и мъдър мъж дялка пръчка за да се занимава с нещо, за отмора, и най-вече, защото обича да го прави. То е точно толкова просто: той обича да го прави. Има особености на японското изкуство за бой с меч, които ме карат да го упражнявам, но идва един момент когато тренирам, защото просто ми доставя удоволствие.

Най-добрия начин да обясня за себе си страстта си към иайдо е да разкажа как го заобичах. Това беше една прекрасна и незабравима гледка, една гледка, която ме доведе до нов поглед върху света и мястото ми в него. Когато бях на десет, в опит да ми внуши ред и дисциплина, майка ми ме прати да уча таекуондо. Радвах се на техниките, защото те ми даваха възможност чрез бой да се защитя от брат си, който от години ме „дереше” редовно (както правят братята). Постепенно станах бърз и точен. Бидейки недоволен и склонен към агресия, а и въоръжен с няколко злокобни техники, аз за пръв път почувствах сигурност в себе си.

Превъртим ли още няколко години напред, вече бях пратил няколко деца в болницата. На два пъти, аз и моите родители на косъм се разминахме от съд. Първите ми години в гимназията бяха изпълнени с конфликти, които се отразиха и върху душевния ми мир. Знаех, че се нуждая от нова система за разрешаване на конфликти. Бях готов за промяна, но нямах никаква представа, каква щеше да е тя… докато един ден не попаднах на учител по бой с японски меч.

По ирония на съдбата, вървях към сградата на училището за да си взема няколко книги от там, когато чух шум от движения в училищния салон. Сградата беше на почти сто години, а салонът вътре бе прашен и дъските скърцаха. През жълто-оранжевото стъкло сутрешното слънце хвърляше вътре бляскави лъчи от златна прах. Чудновато сияние изпълваше старата зала, съпроводено от студения и тежък мирис на есенен въздух във видимо старинната сграда. “Скръц скръц скръц, сууушшш, хиссс.” Какво бе това?”

Преминавайки през пропуканата врата, видях мъж облян от жълто-оранжевите лъчи на слънцето, и облечен в стар самурайски стил. Сякаш фигурата му беше искряща черна сянка привидно носеща се по пода. Блестящата прах в стаята допълваше неговото изящество, съсредоточеност, бързина, и възвишеност. Явно сетивата ми се претоварваха от впечатления. Звуците, картините и мириса на видяното тогава завинаги се запечатаха в съзнанието ми. В този миг, аз вече знаех, че съм открил изкуството което търсех. Бях открил нещо загадъчно, нещо впечатляващо, нещо с което да променя живота си.

Години по-късно, аз все още изпитвам същото чувство на страхопочитание както тогава. Старецът мъдрец дялка пръчка за да се занимава с нещо приятно. Не, че се мисля за мъдър. Аз просто открих нещо, което да правя с удоволствие. Когато свалим одеждите на Аз-а и глупостта, простичките истини се откриват. В известен смисъл, иайдо е просто едно занимание, което си заслужава. Наистина, то е занимание сломяващо духа, скъпо, и унизително (за духа), но иайдо носи и истинско удовлетворение. Иайдо и себереализацията

Иайдо е една от най-проникновените системи за себепознание, които съм виждал сред бойните изкуства. Косвените му изводи за един нравствен живот са също толкова приложими, колкото и тези на айкидо, което пък е бойното изкуство сигурно най-известно с духовните си измерения. Пътя на меча е почти незабележим. За разлика от айкидо, техниките в иайдо са почти винаги смъртоносни, и затова то (иайдо) ни се открива без помощта на практически примери как да приложим нравствената му стратегия.

Когато хората се захващат с иайдо, те го правят заради една от следващите две причини. Първата и на най-широкоразпространената е очарованието, което изпитват към меча като инструмент на силата. Ученици от този тип просто искат да научат техниките. Те виждат красотата и изяществото, придружени от смъртоносната бързина и съвършения контрол, но ги искат само за себе си. Нуждата им от сила и погрешните им представи, какво представлява истинската сила, ги водят към най-върховните техники на меча. Това е жаждата да издигнеш собствения си образ и самолюбие използвайки външни средства.

Този тип ученици рядко издържат повече от няколко месеца. След като вече са похарчили сериозна сума за да си закупят собствена хакама, кимоно, джубан, оби и иайто, тоест тяхната иайдо екипировка, те влизат важно-важно в залата за тренировка, издувайки се от гордост. Когато такъв ученик осъзнае колко трудни са самите техники, и колко малко се търпят измислици от рода „рицар Джедай”, той обикновено се отказва и повече никога не се и връща.

Тъжно, но този вид ученик не е подготвен за самообладанието, което иайдо може да им предостави. Казано с две думи, за да станат готови за иайдо, обикновено им е нужно да прекарат още време задоволявайки основните си човешки нужди като: сигурност, любов и самолюбие. Вторият тип ученици, които започват да изучават иайдо, в повечето случаи се обвързват за цял живот. Това е типът ученик, който вече е преживял силни и повратни моменти, които от своя страна са го накарали да разбере истинската природа на силата. За много хора с такава подготовка, иайдо се превръща в езотерично занимание.

Чувствам, че е изключително важно такива ученици да разбират метафоричната природа на меча, когато изучават иайдо. Често хора започващи да тренират иайдо вече са овладели други бойни изкуства. Изминатия път, ги е научил да разбират колко важно е да възпитаваш духа. В повечето случаи те са както зрели на възраст, така и зрели като бойци. Обикновено това са хора, които ценят значението на толкова сложна и продължителна система, каквато е и иайдо. Те са също онзи тип хора привлечен от особеното значение, което иайдо отдава на духовния мир. Като се учим как да укротяваме нашите вълнения и да заглушаваме гласа на съзнанието си, ние можем да го овладеем, и тъкмо този процес предизвиква възхита у много дългогодишни последователи на иайдо.

Представи ли си човек вселената като един огромен израз на казаното преди, то последиците върху съзнанието му биват наистина дълбоки, и особено върху съзнанието на майстора на меча. Не един или двама известни японски майстори са казвали навремето, че чрез бойното си образование са видели вселената точно по този начин. И все пак, съзнанието на начинаещия е препълнено с мисли, които в голямата си част са за позициите в техниката, и за това как да не се нарани. Ката, или “образецът” за правилното изпълнение на техниката, се усвоява след хиляди повторения. Да изпълниш ката на ниво начинаещ изисква изключителна концентрация (поради опасността и последователността на движенията).

На този етап ученикът е толкова съсредоточен, че изобщо не мисли за своята ипотека, любовен живот, или за други грижи. Шумът на съзнанието утихва заради взискателната природа на самото упражняване в иайдо. Тогава, едва след няколко години практика, ката се изпълнява без съзнанието да “шуми” [в текста букв. – “да дърдори”,”бръщолеви”]. Случва се нещо вълшебно: съзнанието остава тихо, докато тялото изпълнява движенията съставляващи ката. Дори при наличието на огромно майсторство, ката изисква толкова голяма концентрация, че по никакъв начин не бива да се позволява на съзнанието да се отклонява от задачата. След време, гласът на съзнанието затихва, и тогава вие наистина упражнявате иайдо.

Пример за този процес може да бъде открит в начина по който учим първата ката - Мае. Първо, учениците си мислят, “ Аз изваждам меча и отсичам главата на противника.” После, с нарастване лекотата на изпълнение, си мислим, “Аз вадя и отсичам.”. На този етап, ние вече сме се освободили от привързаността си към идеята, че трябва да отсечем нещо. Сетне, след като сме оставили ката да съществува като самостоятелна реалност, ние премахваме “Аз”-а. Съзнанието казва, „Вади и сечи”. Като отстраняваме едновременно “Аз’-а и “противника”, ние достигаме до по-дълбоко разбиране за същността на ката.

Защото, майстори на меча привързани към това разбиране, преминавайки отвъд идеята за индивидуалната същност и отвъд другите, достигат до състояние извън двойствеността, състояние на съвършена единичност. Или по-просто казано, ние всички сме само част от голямата космическа супа, разновидности на същата голяма изразност, която е светът ни. Yasutani Roshi, учител по дзен-медитация, имаше предвид същото това състояние на съзнанието, което откриваме в иайдо, когато каза, че: “Най-голямата заблуда на човека е, че Аз съм тук, а ти си там.”

Когато достигнем до същата истина за техниката на иайдо, вече няма “ти” или “аз”. Има само дихание и движение. И остава само отсичането. Противникът вече не е отделен от самия аз. Що се отнася до заблуждението и привързаността, които създава Аз-ът, противникът представлява нашата идея за истински отделен и самостоятелен Аз. Мечът е могъща метафора за това как можем да отстраним (в текста букв. – “отрежем”) погрешните си разбирания за вселената. И все пак, пътят по който вървим е строго индивидуален. Каквото съм научил в подготовката си по бой с меч може да е различно от това, което вашата ще ви научи. По тази причина, аз винаги се вълнувам грижейки се всеки мой ученик да премине през един собствен процес на себепознание.

Откажете се от излишните принципи, и простите истини са вече разкрити. Състоянията на всички неща във вселената са взаимосвързани и са точно такива каквито трябва да бъдат. Нашето съзнание и “Аз” ни говорят друго, но ние можем да изберем и да не се подведем. Ние можем наистина да овладеем себе си чрез иайдо. Усърдното изучаване на иайдо през целият ни живот може да ни донесе големи прозрения и чистота на съзнанието. Въпреки, че съм още млад, и само с повърхностно разбиране за тези неща, аз очаквам с радост годините когато ще навляза още по-дълбоко в иайдо, и най-важното – очаквам с радост уроците, които те ще ми донесат.

Откъс от Katsujin-ken: Мечът на състраданието
От Max Roach
Превод: Георги Петков