• darkblurbg

Джодо

Автор Теодор Леков

kanji jojo

Джодо е пътят на Джо, или късата тояга.

Най-разпространената форма на практикуване на Джодо в момента е Зен-Нихон-Кендо Ренмей, известна като Сейтей Джо. Тя е развита в края на 60-те години от Такаджи Шимицу Сенсей на базата на старата школа (корю) – Шиндо Мусо Рю. Тази традиционна джуцу школа е основана в края на 16 век от Мусо Гонносуке (Катцуйоши), ученик в старите школи – Теншин Шоден Катори Шинто Рю и Джикишинкаге Рю. В школата се е изучавало освен бой с джо и кен, също кодачи, нито, танджо, джутте, тессен, кусаригами. Много малко достоверна информация е запазена за основателя на школата Мусо Гоносуке, главно свързана с изобретяването на джо и прочутите му двубой с Миямото Мусаши, може би най-таченият майстор на меча в Япония, основател на школата Хиохо Нитен Ичи Рю и автор на книгата Горинношо.

Много легенди са се натрупали около тези известни войни и техния сблъсък, така че едва ли някога ще узнаем какво реално се е случило между тях. Най-разпространената, но може би най-малко вярната история за този двубой ни предава следната картина: Мусо е бил въоръжен с бо (6 шаку), а Мусаши с два меча – неговата запазена марка. Когато Мусо нанася удар с джо към главата на Мусаши, той блокира тоягата с джуджидоме (блок с кръстосани мечове над главата). "Мусо, защо не се сетих за това?" – си казал той, готвейки се да се предаде, но му хрумнало нещо – той скъсил тоягата си и се върнал при Мусаши. „Виж това, Миямото!” – извикал Мусо и отново нанесъл удар към главата му, след което Мусаши пак спрял атаката му с джуджидоме. Този път обаче, благодарение на по-късата тояга, той успял да нанесе удар в слънчевия сплит с другия й край. Така новата школа била родена.

За разлика от тази увлекателна история, две от най-старите свидетелства за сблъсъка на Мусо и Мусаши, описват картината съвсем различно. Мусо Гоносуке е бил въоръжен с дървен меч, не тояга, а Мусаши се е защитавал само с къс клон, който бил приготвил за направата на детски лък в този момент.
Твърди се, че съкровеното виждане на Мусо за бойните умения се градяло на представата за суигецу – (вода-луна). Това е принцип на сливане с енергията на опонента – точно както отражението на луната следва движението на вълните във водата. Това може да се открие в думите на Уешиба: „Обхвани твоя нападател с твоя дух и ще предвиждаш всичките му действия, като ще бъдеш способен да го водиш накъдето пожелаеш. Оставяйки се открит ти го принуждаваш да атакува. Когато си приел 99 % от атаката и вече си пресякъл границата между живота и смъртта – само тогава можеш ясно да видиш посоката си на действие. Така трябва да се тренира. По този начин древните са могли да постигнат виждане за военната стратегия, дори тренирайки на едно единствено татами. Това е принципът суигецу.”

Според други истории, Гоносуке, стигнал до идеята, че докато меча наранява хората, тоягата не го наранява, което позволявало да се развият друг тип техники с нея. За да развие тази си идея, той приел обет в храма Хомангу, тренировъчен център на религията Тендай, където постигнал прозрение за истинската природа на късата тояга. За разлика от повечето традиционни японски оръжия, които са създадени за да убиват, късата тояга би могла да се използва за да се повали противника без да му се причиняват сериозни наранявания или смърт. Разбира се джо би могло да се използва и така, че да причини смърт, така че упражняващият това изкуство има много възможности за действие пред себе си. Най-честите техники с джо са насочени към лицето, китките или слънчевия сплит (суигецу) на противника. Твърди се, че Мусо Гоносуке е комбинирал при създаването на Шиндо Мусо Рю Джоджуцу изкуството на меча, на яри (копието) и нагината (алебардата). Тоягата има диаметър от 8 бу (2.42 cm), и дължина от 4 шаку 2 сун и 1 бу (127.6 cm). С нея могат да се нанасят удари и с двата края, дистанцията може да се променя като джо се плъзга в ръцете или позицията на ръцете се променя.

След като развива своето изкуство, Мусо Гоносуке става учител на клана Курода, а джоджуцу едно от най-тайните изкуства по това време. Разрешение да се преподава джоджуцу извън хан (феодалната територия) е дадено на майсторите от школата едва след 1872 г. след реформата на Мейджи. През 20 век Такауки Шимицу променя името на стила на джодо и развива 12 базови упражнения като част от тренировъчната система. Сейтей Джодо се развива от Японската кендо федерация на базата на тази модернизирана форма на Шиндо Мусо Рю Джодо.

jojo


ZEN NIHON KENDO RENMEI SEITEI JODO
Кратък речник с терминологията използвана в джодо

Участници:

    • ШИ-ДАЧИ: този, който е с ДЖО
    • УЧИ-ДАЧИ: този, който е с БОКУТО. По-старшият от двамата определя тайминга на изпълнението.

Команди:

    • СОГО НО РЕЙ : Поклон един към друг
    • MOTO E: На линия, обратно на линията, подравняване
    • МАУАРЕ МИГИ: Обръщане на дясно
    • ИОЙ: Подготовка за изпълнението
    • ХАДЖИМЕ: Начало
    • ЯМЕ: Стоп
    • ДЗАНШИН: Буден дух, внимание след края на изпълнението
    • МЕЦУКЕ: Наблюдавай очите на противника
    • КИАЙ: Вик ( "Ией” – при удари, „Ой” – при мушкане)


КАМАЕ: Джо (позиции с джо)

ЦУНЕ НО КАМАЕ: Това е основната камае (позиция), от която са се развили другите позиции. Застава се в естествена позиция, джо се държи в дясната ръка, по средата на оръжието, като върхът на джо сочи към слънчевият сплит на противника.
1. ХОНТЕ НО КАМАЕ: От Цуне но камае, дясната ръка и крак напредват едновременно, а лявата ръка хваща джо за задния край. Тогава дясната ръка се приплъзва по тоягата така, че застава на около един лакът дължина от лявата ръка (и края на джо). Тоягата сочи към очите на противника.
2. ГИАКУТЕ НО КАМАЕ: От Цуне но камае, лявата ръка хваща джо като дланта е завъртяна в обратен хват (палецът на дланта сочи надолу). Десният крак прави крачка напред, като едновременно и дясната ръка прави кръгово движение с джо, като се плъзга по тоягата и застава на разстояние един лакът от края на джо. Предният край на джо сочи към очите на противника.
3. ХИКИОТОШИ НО КАМАЕ: От Цуне но камае, левият крак прави крачка напред, като в същото време предният край на джо се плъзга покрай тялото с кръгово движение, а задният край се изнася напред като остава захванат между палеца и дланта на лявата ръка. Лявата ръка остава прибрана до гърдите, а дясната отпусната покрай тялото, като придържа джо отдолу. Тялото е в позиция лява шизентай (ханми – странична). Пръстите и на двете ръце са изпънати.

КАМАЕ : Бокуто (позиции с дървен меч)

1. СЕЙГАН НО КАМАЕ : бокуто сочи към очите
2. ДЖОДАН НО КАМАЕ : бокуто е над главата
3. ХАСО НО КАМАЕ : бокуто е встрани от главата, насочено нагоре
4. УАКИГАМАЕ: бокуто е насочено надолу, встрани и назад.
КИХОН (ТАНДОКУ ДОСА = индивидуална практика – СОТАЙ ДОСА = практика по двойки)
Джодо кихон (основни удари с джо)
1. ХОНТЕ УЧИ. Тази техника е създадена да посрещне атаката на противника като се нанася удар между очите.
2. ГИЯКУТЕ УЧИ. Тази техника е да посрещне атаката на противника с нападение, удряйки го отляво или отдясно в главата.
3. ХИКИ ОТОШИ УЧИ. Техниката е предназначена да порази противник, който държи меча си в сейган но камае, като се удари меча. Когато се практикува без противник, ударите са насочени към лицето.
4. КАЕШИ ЦУКИ. Използвайки усукване на бедрата наляво и надясно, предният и задният край на тоягата се сменят, като позволяват да се нанесе пронизващ удар в слънчевия сплит на противника – суигетцу.
5. ГИАКУТЕ ЦУКИ От обърната позиция на ръката се пронизва суигецу на противника, а после следва удара хонте учи към лицето.
6. МАКИ ОТОШИ. Тази техника е предназначена да спре поразяващ удар към главата. Ударът на противника се блокира и с изтръскващо движение се отблъсква меча, като в края на техниката върхът на джо сочи към лицето на противника.
7. КУРИ ЦУКИ (ЦКИ) Тялото се премества в ляво, когато противникът прави опит да удари центъра на главата. Предният край на джо се контролира дръжката на меча на противника и с помитащо движение мечът се сваля надолу, като се упражнява контрол върху противника. Ръцете на противника остават притиснати към тялото му.
8. КУРИ ХАНАШИ. Същото начало на техниката и цел. Целта е да се отхвърли надалеч меча на противника, а не да се свали и притисне както в кури ханаши.
9. ТАЙ АТАРИ. Същото начало и цел. Следва отблъскване на противника като лявата ръка е насочена към суигецу на противника, а дясната към лицето му.
10. ЦУКИ ХАЗУШИ УЧИ. Атака с промушване на противника. Джо се държи над главата, хванато с двете ръце в краищата му. С усукването на тялото джо контролира удара, след което веднага следва удар, който е насочен към меча на противника.
11. ДО БАРАЙ УЧИ. Атака на противника, който се опитва да нанесе режещ удар от дясно на корпуса. Десният крак се отдръпва и джо поема удара, след което следва незабавна атака към меча на противника.
12. МИГИ ТАЙ ХАЗУШИ УЧИ – ХИДАРИ ТАЙ ХАЗУШИ УЧИ. При атака към главата, тялото се отдръпва назад за да се избегне удара и следва незабавен удар върху меча на противника. Техниката се изпълнява отляво и от дясно.

KATA (практика на последователност от базови форми, по двойки)

Размяна на джо и бокуто:
ШИ УЧИ КОТАЙ - команда за смяна на оръжията
Учидачи взима бокуто в другата (дясната) ръка, под цуба, острието насочено към себе си. Шидачи приема бокуто с лявата ръка. Учидачи взима джо с лявата ръка (и става шидачи). Пристигайки в стартовата позиция, учидачи навежда надолу меча, изпъвайки ръка и се обръща надясно. Шидачи се обръща надясно като джо сочи към пода.
Край:
ТАЧИ УА (О) САМЕ = команда за прибиране на бокуто
Учидачи прибира с кръгово движение бокуто към лявото си бедро от позицията сейган но камае.
СОГО НО РЕЙ = команда за рей (учтивост)
Шидачи поставя джо с върха към пода (при „согоно”). Другият край на джо докосва дясното рамо отзад. Не бива този край да стърчи над рамото. Учидачи отпуска ръката, която държи бокуто към бедрото. Шидачи и учидачи се покланят едновременно при „рей”. Шидачи следи джо да е плътно прикрепено към рамото. След поклона учидачи връща бокуто на бедрото си.

ZNKR Джодо
Кратко описание на катите:

ЦУКИ-ЗУЕ. Ши-дачи държи джо свободно пред тялото си. За да се избегне фронталната атака към главата на учи-дачи, ши-дачи отстъпва с мощно движение встрани и назад, като отпуска върха на джо до дясното с бедро. Взимайки с двете ръце джо, ши-дачи нанася удар в суигецу на противника, като ударът завършва върху неговата лява китка. Докато учи-дачи заема Хидари-джодан но камае за следваща атака към ши-дачи, ши-дачи нанася ударя по неговата лява китка с Хонте учи.

СУИГЕТЦУ. За да се избегне атаката от меча към главата, тялото се придвижва напред и диагонално вдясно като се мушка противника в слънчевия сплит. Следва Хики отоши учи.

ХИССАГЕ Скрита тояга, атаката към главата се избягва с движение на тялото, като бързо се преминава в кури цке, мушкане в суигецу и накрая хики отоши учи към лицето на противника.

ШАМЕН Джо е в цуне но камае, за да се избегне атака в центъра на главата, тялото се обръща в дясно и с обърнат захват на лявата ръка върху джо се нанася удар към слепоочието на противника. Следва каеши цуки.

САКАН За да се избегне мушкащ удар, тялото се отръпва назад и същевременно мушкането се парира с джо. Бокуто се удря с цуки хазуши учи и следва хики отоши учи.

МОНОМИ Джо се държи в дясната ръка в единия край, а другият край на тоягата допира в земята. При атаката към главата, тялото се премества на ляво от линията на атаката и с хонте учи се поразяват китките на противника. Когато противникът заема джодан но камае, се нанася каеши цуки в областта на корема.

КАСУМИ Атакува се с Гиякуте учи върху бокуто на противника, което той държи в сейган но камае. Следващата атака на противника се посреща с тай атари, след което следва кури цки. Следва отстъпление на Учидачи и когато неговата концентрация е нарушена – мушкане в суйгецу, последвано от хики отоши учи към лицето му.

ТАЧИ ОТОШИ Техника срещи противник, който е заел сейган но камае. Атакува се главата му, следва кури цке, а когато отстъпва каеши цуки към суигецу, последвано от хики отоши учи.

РАЙ УЧИ Когато е направен опит да се порази рамото на Шидачи, се отговаря с мушкане в суигецу с Гиякуте цуки, следва ново мушкане в областта на кръста.

СЕЙГАН Противникът е пресрещнат и когато той се опитва да извади бокуто, се прави опит да се удари в суигецу, но когато той все пак вади меча, се контрира с гиякуте цуки, следва удар към неговия суигецу.

МИДАРЕ ДОМЕ. С Гиякуте учи се поразява бокуто на противника, който е в сейган но камае. Следва ново гиякуте учи към лицето, джо се завърта 180° и се удря бокуто надолу с хонте учи. Опит за рязане в шомен се контрира с маки отоши, а втория удар се посреща с тай атари, следвано от хики отоши учи. Отблъскването с тай атари се прави с ляв крак вместо с десния както обикновено.

РАН-АЙ Тази ката включва много от техниките, използвани в предишната ката.