• darkblurbg

Сенсей

Автор Хари Кук

Думата „първороден” използвана от Шекспир, би могла лесно да бъде преведена на японски като „сенсей”, дума използвана в японските бойни изкуства, като обръщение към учител или майстор. Думата „сенсей” се състои от два йероглифа – сен означаващ предишен или преди и сей означаващ рождение или живот.

В този смисъл сенсей е някой, който е бил „роден преди” в света, който изучаваш и следователно е по-старши, или казано на езика на Шекспир „по-опитен” от теб. Това не е същото, като западното разбиране за треньор. Един сенсей практически прави това, което преподава, той или тя осъществяват изкуството, докато треньорът може да те научи как да направиш нещо без за това да е необходимо самият той да може да го направи.

senseiУчителите са удостоени с изключително уважение в традиционните източни изкуства. Те са възприемани като единственият възможен път за развитие и без тяхното познание, напътствия и опит ученикът би допуснал със сигурност сериозни грешки, които биха довели до невъзможност от негова страна да овладее изучавания предмет. За уважението отдавано на учителя се говори в класическата китайска книга Ли Чи (Церемониална книга), труд който дефинира едновременно външния израз и морала на правилното поведение. Там е казано „Когато си заедно със своя учител, не се отклонявай встрани от пътя за да разговаряш с другите. Когато срещнеш учителя си по пътя, избързай напред и застани правилно за да го поздравиш с вдигнати длани събрани заедно. Ако учителят те заговори, отговаряй почтително. Ако не те заговори, оттегли се.”

В древен Китай силата на взаимовръзката между учител и ученик е непосредствено след взаимовръзката между родител и дете. Учителят е бил възприеман като жизненоважен източник на знания и поради тази причина е трябвало да му се подчиняват, а не да му противоречат. Практикуването на бойни изкуства следва този пример независимо, че това води до сериозни проблеми за хората на запад, които са свикнали да възприемат властта като нещо, което трябва непрекъснато да бъде предизвиквано и поставяно под въпрос. Традиционно от сенсей не се е очаквало да бъде отговорен пред учениците си, както за поведението си така и за методите си на преподаване. Неговата роля била да създава ситуации, в които учениците да се учат от собствения си опит; от него не се е очаквало да обяснява сложните детайли на всяка техника – обучението следвало сърцето, а не разума.

Методите за обучение на членовете на самурайската класа били изключително взискателни, като се има в предвид, че целта на обучението била не само да се развива познанието но и възвишеността и силата на характера. Поради това учителите са били уважавани изключително много.

Ецу Инагаки Сугимото е била родена в самурайско семейство, в средата на деветнайсти век в провинция Ечиго. Понеже се смятало, че и е предначертано да стане свещеник, тя получила задълбочено Конфуцианско образование, като независимо, че била само на шест тя видимо се забавлявала по време на уроците.
Дисциплината била много сурова, а уроците следвали строго определени канони. Ецу Сугимото разказва следното: „Моят учител-свещеник преподаваше конфуцианските книги с уважението, на което го учеше неговата религия – без всякаква мисъл за земно удобство.

По време на уроците той бе длъжен, независимо от своето скромно желание, да седи на тънка копринена възглавница поднесена му от прислужника. Възглавниците бяха нашите столове и положението на инструктора, да седи наравно с неговия възпитаник показваше голямото уважение, което му се отдаваше, но независимо от това по време на двучасовите уроци той никога не помръдна дори частица от тялото си с изключение на дланите и устните си. По време на уроците аз също седях пред него на рогозка в същата правилна и непроменяща се позиция.

Веднъж аз помръднах. Това се случи по средата на един урок. Поради някаква причина бях неспокойна и леко се наклоних, като сгънатите ми колена се преместиха лекичко и наруших правилната поза. Бледа сянка на изненада премина по лицето на моя учител, след което той тихо затвори книгата и с учтив но строг глас каза: „Млада госпожице, по всичко личи, че вашето душевно състояние днес не е настроено за учене. Вие трябва да се оттеглите в стаята си и да медитирате.”

Нейният баща обяснил на съпругата си необходимостта от тази дисциплина по следния начин: „Ние не трябва да забравяме обучението на самурайския дом. Лъвицата блъска малкото си от скалата и след това наблюдава бавното му изкачване обратно без да прояви и най-малко състрадание, въпреки че сърцето и е разкъсвано от болка за малкото създание. Така детето ни може само да придобие по-голяма издръжливост в живота.

Ойген Херигъл е немски философ, който изучавал Киудо (Пътят на стрелба с лък) при големия майстор Кензо Ауа през 1930 г. След дълго и продължително упражняване на техниката Херигъл се оказал в ситуацията на всички занимаващи се с бойни изкуства от по-дълго време. Неговият учител не бил доволен от нищо направено от него и тогава той попитал Ауа сенсей как да изпълни съвършения изстрел.

Един ден попитах учителя: „Как ще излети стрелата ако аз не я пусна?”
„То излита” - отвърна ми той.
„Чувал съм те няколко пъти преди да го казваш, така че, нека го формулирам по друг начин: Как мога да чакам изстрела, забравил самия себе си, ако аз не съм там?”
„То чака при най голямото напрежение.”
„Но кой или какво е това, “То”?”
„Когато веднъж разбереш това, вече няма да имаш нужда от мен. А ако аз се опитам да ти дам и най-малка идея за сметка на собствения ти опит, аз ще бъда най-лошият учител и заслужавам да бъда изхвърлен. Така че да спрем да говорим за това и да продължиш да се упражняваш.”

Поначало, ролята на сенсей е да създава ситуации при които ученикът сам достига до познанието трупайки личен опит. Следователно ролята на сенсей е жизненоважна и излиза от границите на преподаването единствено на техники, което всъщност е функцията на треньора. Истинската същност на познанието е нещо повече от техника, в бойните изкуства то включва още преодоляване на егото. Карлфрид Граф Фон Дюркхейм казва следното ”Понякога доброто представяне може да бъде добре контролирана техника, доколкото човекът е подвластен на настроенията и атмосферата, напрегнат и разтревожен, например когато го гледат, то тогава той е учител в много малка степен. Той владее само техниката, но не и себе си. Той контролира уменията си, но не и самия себе си.”

За да достигне това състояние, ръководството на сенсей е жизненоважно, и след като ученикът избере своя учител, следва да приеме, че учителят знае какво прави с ученика. Ученикът трябва да разбере, че не говоренето, а практиката е от значение и най-важните уроци, особено в бойните изкуства, не могат да бъдат научени посредством обяснения.
Един проблем, който непрекъснато присъства във взаимоотношенията ученик-учител е, че често пъти учениците си изграждат идеализиран образ за сенсей и когато действителността се различава от митичния образ, учителят става обект на непрекъснати критики и обиди.

Янвилем ван де Ветеринг, който е холандски Зен-ученик предупреждава „При изотеричното обучение е много опасно отъждествяването с друг индивид, защото когато другият направи нещо, което в очите на подражаващия изглежда неприемливо или неразбираемо, примерът за подражание се сгромолясва на земята и се разбива на хиляди парчета и заедно с него, изграденият образ, богът и цялото обучение се проваля и обезсмисля.”

Зен-учителят Хакуин бил известен със скромния и обикновен живот, който водел. В селото, в което живеел, едно младо момиче забременяло. Под натиска на родителите си тя посочила Хакуин като баща на детето. Много ядосани, родителите на девойката обвинили Хакуин, който просто отвърнал: „Това ли е всичко?”

След като се родило детето, то било дадено на Хакуин, който го отгледал с най-големи грижи. Репутацията му била разбита, но той понесъл спокойно всичките критики и злобни подмятания. След като минало известно време, майката казала на родителите си истината за бащата на детето. Веднага семейството отишло при Хакуин да се извини и да си вземат детето обратно. Всичко което Хакуин казал било: „Това ли е всичко?”

Хакуин бил зависим единствено от себе си: его, авторитет, слава и т.н. се възприемали от него с истинската им същност, като нещо мимолетно, като листа понесени от вятъра. В наши дни всички ние, които практикуваме бойни изкуства често възхваляваме този идеал, но това което всъщност е важното за нас е напълно противоположно на него: авторитет, его и благосъстояние.

Най-трудното нещо, когато се опитваме да открием истински сенсей е да запазим ясен и реалистичен поглед за хората, които се представят за “сенсей”. Когато след Втората световна война, на запад започва разпространението на източните бойни изкуства, е имало изключителен глад за инструктори. Едновременно с това нараснал интересът към източните и други мистични методики за обучение, така че пазарът за бойни системи, включващи духовни оттенъци бил огромен.

Когато телевизионният сериал “Кунг фу” се появил по екраните през 70-те, този пазар бил залят от въображаеми полу-китайски шаолински монаси, които обикаляли американския запад вършейки добри дела, нещо като бродещи социални работници. Успехът на тази програма, както и на други подобни фантазии, като книгите на Карлос Кастанеда, допринесли за формирането на популярния образ на сенсей в бойните изкуства, а именно: кръстоска между будистки монах, смъртоносен боец със свръхестествени сили и психолог на дълбокото познание. Д-р Глен Баркли, професор по история в Куинслендския университет, казал че понастоящем бойните изкуства са свръхестествени дейности.

Ефектът от всичко това е изостряне на вече обърканата ситуация. Достатъчно трудно е да се разберат бойните изкуства, в предвид разликата в ценностите и вярванията в източната култура, но когато и сенсей трябва да е свръх човек, то тогава проблемът става значим, още повече когато част от учениците, добронамерено разбира се, пренесат своите очаквания върху иначе напълно обикновените инструктори.

Процесът получил значителен тласък, след като била публикувана книгата „Тайните световни бойни изкуства” от Джон Ф. Гилби. Ироничният език на Гилби, описващ тайните бойни методи използвани от практикуващите ги свръх човеци, е изключително забавно четиво, но за нещастие много от читателите го приели за сериозно описание на бойните изкуства, така че то станало допълнение към митовете, които вече били приемани за истина. Спомням си, че през 1971 някой ми каза, че майсторът на шотокан карате Каназава сенсей имал меч, който излитал от ножницата, за да го защити когато го грози опасност, и че създателят на Айкидо Уешиба сенсей може буквално да напусне времето и пространството за секунди в момента на избягването на атаката.

Определено този подтик към лекомислено отношение към бойните изкуства води до комични ситуации и  никак не е изненадващо, че някои хора са станали известни предлагайки на хората вида “сенсей”, който се търси. В Англия един човек претендирал, че преподава древната система на Китайско – Окинавско карате и, че е бил посветен за Дзен или Шингонски монах, а също така е познавач на всички аспекти на източните тайни науки. В своите съчинения той обяснява, че е прероден майстор по карате имащ достъп до тайните или изгубени книги – общо взето цялата история от Шангри-ла. Тъжното е, че много хора са били привлечени от това и някои от тях все още усещат горчивината от факта, че са били измамени.

Проблемът е, че веднъж след като ученикът демонстрира верността си към инструктора, тя може да се превърне в покорство и доверчивост. Инструктор, който е безскрупулен или измамник, би могъл да манипулира това с лична изгода, била тя финансова или друга.

Разбира се, че трябва да вярваш в своя сенсей, но в същото време никога не трябва да се отказваш от правото си да мислиш и за себе си. Западното общество акцентира върху правата на личността и всички ученици и инструктори трябва да се съобразяват с този факт. Ученикът трябва да помни, че учителят има правото и може да избере да живее по начин, който не се припокрива с очакванията на ученика.

В заключение, бих искал да цитирам една мисъл от The Hundred Verses of the Spear: “Ако чувстваш, че учителят е истински учител, то тогава забрави собствените си идеи и учи”



Превод: Камен Рангелов
Автор: Harry Cook