• darkblurbg
  • darkblurbg
  • darkblurbg

Създаването на сейтей иай

Автор Красимир Цветанов   


katanaЯпонското бойно изкуство на мигновеното изваждане на меча с последващ удар е по-младо в сравнение с кенджуцу. Възниква в Япония през ХVII век. Според легендата самураят Хаяшидзаки Джиноске искал да отмъсти за убийството на своя баща. Той не можел да се противопостави на убиеца на баща си в двубой, защото той (убиецът) бил по-силен и по-опитен. Да прибегне към услугите на наемник, както и да го нападне зад някой ъгъл, не било позволено от самурайския кодекс на честта. След дълги размишления, младият самурай разбрал, че може да разчита на успех само в случай, че успее да посече убиеца на баща си с първото хващане (изваждане) на меча. След дълги тренировки той осъществил своя замисъл и отмъстил за смъртта на своя баща.

С течение на времето техниката на мигновеното изваждане на меча се разпространило по цяла Япония. Появили се повече от 400 школи по иайдо. Всяка от тях привнесла нещо свое в техниката, но в своята същност те са единодушни: Мълниеносно изваждане на меча от всяко, даже най-неудобното положение и един, най-много два удара след това.

Изглеждайки просто на пръв поглед, иайдо изисква не само отлична физическа подготовка, но и психическа концентрация и мобилизация в най-висока степен.
Във всяка школа иайдо – техниката се разделя на четири етапа:

  1.     Нуки – цуке (хващане) на меча, началният етап на атаката).
  2.     Кири – цуке (моментът на удара по врага).
  3.     Чибури (изтръскване на кръвта от острието).
  4.     Ното (прибиране на острието в ножницата).


sokeПроизход и развитие на “Сейтей иай” (Откъс от статията на Уейн Мурамото)

Втората световна война и последвалата след нея забрана на бойните изкуства от окупационните войски спря разпространението на иайдо до свалянето на забраната през 1953 г. Тогава иайдо бе включено във Всеяпонската Федерация по Кендо (Дзен Нихон Кендо Реммей) и  беше въведена системата на степените дан (от шодан до джудан) и инструкторските звания  “ренши”, кьоши и ханши, както в кендо.

Проблемът се състоеше в това, че съществуваха множество различни класически школи по иай, но нямаше единен метод за присъждане на степените дан. Как би могло да се сравни това, което изпълняват като кати в Хоки-рю  с това, което изпълняват като кати в Мусо Джикиден Ейшин-рю? При това майсторите по кендо и иай препоръчваха на учениците по кендо да се занимават с иай, за да разберат механиката на обръщанията (завъртанията) с истински меч.

Но за усвояването на многото техники от старите школи на иайдо се изисквали много години. Как би могло да се научат основните, въвеждащи техники в иай от съвременните ентусиасти на будо, живеещи в динамиката на съвременния свят?

Решението, не много изящно, но единственото с което всички биха могли да се съгласят, било до се създаде нова система, която би служила като основен въвеждащ курс в иайдо и би стандартизирала начините за съдийство и присвояване на данове. Единствената алтернатива била да се “навържат” всички практикуващи иайдо, в някакъв един стил – немислимо решение, доколкото съществували толкова много различни школи по иай и никой нямало да се съгласи да бъде включен към друга класическа школа (рю).

Дванайсет души, които били считани за най-добрите майстори на иай (има списък на майсторите по-долу) помолили да създадат стандартен набор от форми по иай, които да бъдат като основа използвайки форми от своите класически школи. Те се срещнали в Нипон Будокан в Токио и по пътя на компромисите, измененията и обединението на техники от своите школи разработили подробна система.

Един от примерите на съвместни усилия може да се види в първата ката, която се нарича “Иппон ме” или “Мае”. Представителят на “Омори-рю”, известен със своите грациозни и широки движения, изважда своя меч и изпълнява хоризонтален удар, по-нататък в движението “фурикабури” (вдигане на меча над главата преди съсичането надолу) върхът на меча минава покрай лявото рамо и след това се издига над главата. От друга страна практикуващият “Ейшин-рю” би нанесъл хоризонтален удар, а след това от тази позиция би издигнал меча право над главата с движение, което се нарича “цури аге” ( издърпване на въдицата от водата).

Макар и незначителен детайл, той станал сериозен крайъгълен камък около който се разгорещили спорове. Като краен резултат се постигнал компромис: замахът трябвало да бъде изпълняван минавайки покрай лявото ухо – тоест нещо средно между двата начина.

Тези от нас, които критикуват начина по който били създадени “Сейтей иай”, трябва да разберат каква гъвкавост и откритост на ума е била необходимо да покажат тези учители, майстори в своите многовековни стилове, на които им се наложило да оставят настрани така дълго пазените традиции, за да работят заедно.
През месец май 1969 г. на фестивала на бойни изкуства, който се провеждал в старото здание на  Бутокоден в Киото били представени първите кати на “Сейтей иай” пред широката публика.

“Сейтей иай” включва първите седем кати, които били взети от класическите школи по иай. Първите две кати “Мае” и “Уширо” са взети от “Омори-рю”. Третата – “Укенагаши” е модифициран вариант на ката използвана от “Омори-рю” и “Мусо Джикиден Ейшин-рю”. Четвъртата ката – “Цука ате”, приличала на техниката “татехидза” от “Ейшин-рю”. След това петата ката “Кеса гири” произлиза от “Хоки-рю”. Шестата ката – “Мороте цки” представлява съсичащ удар, който се среща в много различни школи по иай.

Когато преподаването на “Сейтей иай” било усъвършенствано, се взело решение да се добавят още три кати, за да се направи тренировката на учениците още по-пълноценна. Новите кати били представени през 1981 г. Осмата ката “Гаммен ате”, била взета от техниката “оку иай” на “Мусо Шинден-рю”. “Соетте цуки” произлиза от знаменитата техника на “Хоки-рю”. Десетата ката – “Шихо гири” също била взета от “Хоки-рю”.

Критиците на “Сейтей иай” утвърждават, че това е съвременна система за фехтовка, която няма своите традиции. Възможно е. Аз бих казал, че окончателното решение относно “Сейтей иай” още не е  произнесено. Те както и преди продължават да се развиват и ако погледнете на историческите условия (предпоставки), то възможно е да няма други алтернативи. „Дзен Кен Рен” е искала да разпространи стандартни иай упражнения между занимаващите се с кендо. Вместо да изберат отделна, точно определена класическа школа, което би отдалечило всички останали майстори по иай, тя е намерила най-добрия възможен компромис.

Това, че “Сейтей иай” имат недостатъци е очевидно. Важното е това, че те постигнаха успех в популяризирането на иай до такава степен, че техните привърженици днес са хиляди, което се явява  като свидетелство за доброто намерение да се съберат различни класически стилове да работят заедно.

Поредното добавяне на кати е направено през април 2001 г., когато в “Сейтей иай” бяха въведени още две кати – “Со гири” (модифицирана форма на катата “Со макури” съществуваща в Мусо Шинден-рю и Мусо Джикиден Ейшин-рю и дванадесетата ката - “Нуки учи” (Гьоко от Мугай-рю). Така, че сега “Сейтей иай” се състои от дванайсет форми.

Независимо от това, ще съществува ли “Сейтей иай” в съвременния си вариант по нататък или не, в крайна сметка той изпълни успешно своята задача. “Сейтей иай” събра заедно хора, за да създадат форма, която сега се явява най-широко практикуваната форма на иай в Япония.

Списък на майсторите, които са взели участие в първия форум на “Сейтей иай”:

  1.     Муто Шуджо, ханши ІХ-ти дан „Хасегава Ейшин-рю”
  2.     Йошидзава Кадзуки, ханши ІХ-ти дан „Хоки-рю”
  3.     Масаока Ичиджицу, ханши ІХ-ти дан „Мусо Джикиден Ейшин-рю”
  4.     Ямамото Харусуке, ханши ІХ-ти дан „Мусо Джикиден Ейшин-рю”
  5.     Терай Томотака, ханши ІХ-ти дан „Хасегава Ейшин-рю”
  6.     Суецугу Тамеджи, ханши VІІІ-ми дан „Мусо Шинден-рю”
  7.     Ямацута Шигейоши, ханши ІХ-ти дан „Мусо Шинден-рю”
  8.     Камимото Ейичи, ханши ІХ-ти дан „Хасегава Ейшин-рю”
  9.     Дандзаки Томоаки, ханши ІХ-ти дан „Мусо Шинден-рю”
  10.     Омура Тададжи, ханши ІХ-ти дан „Мусо Шинден-рю”
  11.     Нукада Хисаши, ханши ІХ-ти дан „Мусо Шинден-рю”
  12.     Сауаяма Шюджо, ханши ІХ-ти дан „Хоки-рю”


Списък на техниките, влизащи в „Сейтей иай” от 01.04.2001 г.

Раздел 1. Сейдза но бу (техники, изпълнявани от  сейза).

  1.     (1.) МАЕ
  2.     (2.) УШИРО
  3.     (3.) УКЕНАГАШИ


Раздел 2. Хидза но бу (техника, изпълнявани от положение „хидзатачи”).

  1.     (4.) ЦУКА АТЕ


Раздел 3. Тачи уадза но бу (техники, изпълнявани от стойка).

  1.     (5.) КЕСА ГИРИ
  2.     (6.) МОРОТЕ ДЗУКИ
  3.     (7.) САМПО ГИРИ
  4.     (8.) ГАММЕН АТЕ
  5.     (9.) СОЕТЕ ЦУКИ
  6.     (10.) ШИХО ГИРИ
  7.     (11.) СО ГИРИ
  8.     (12.) НУКИ УЧИ