• darkblurbg
  • darkblurbg
  • darkblurbg

Кодо: древните пътища. Пътят.

Автор Мария Цветанова   

"Ученикът мисли, и мисли, и мисли. И работи, и работи, и работи. Когато накрая престане да прави това, той би могъл да види Пътя."

Доджо, японският израз за "училище", особено, когато се отнася за школа по бойни изкуства, идва от класическото китайско определение "дао чанг". В древен Китай, това е било всяко специално място, в което са се провеждали религиозни обреди и церемонии. Думата "доджо" вероятно е влязла в Япония от Китай пред ранните години на осми век. Първоначално тя не е имала значението на "училище", нито е съдържала значението на "храм", но вместо да я отнасят към някакво свещено място, те я отнасяли към най-обикновени места.

Дао чанг буквално означава "Място на Пътя". Този израз е бил развит от планинските аскети, които са прекарвали живота си в пустинята, изпълнявайки редица пречистващи обреди, за да постигнат просветление.

Ранните майстори по бойни изкуства, потърсили духовно вдъхновение и насоки от планинските аскети, постепенно приспособили термина доджо към техните собствени места за упражняване. В старите времена не е имало школи по бойни изкуства във вида, в който  ги знаем днес. Инструктажът се е провеждал където и когато на майстора му хрумнело да работи или да сподели натрупаната мъдрост - независимо дали на чист въздух или дълбоко, в някоя забулена в мъгла планина. Някои майстори по бойни изкуства претендирали, че единственото училище е било на бойното поле или в момента, в който се изправиш лице в лице с противника. Друго популярно мнение от това време е: "Единственото истинско училище по бойни изкуства е доджо-то на живота".

В Япония, по време на феодализма вдъхновените воини са бродили по страната и търсели талантливи майстори, които да ги научат на бойни умения. Тъй като около 1600 година Япония влиза в ера на относителен мир, много от майсторите по бойни изкуства, които не са били наемани вече от феодалните владетели, се преместили към градските центрове, да изкарат за "малко хляб" (или както е в случая - ориз) като инструктори.

Така се поставило началото на доджо, така както го знаем днес. В онези времена тези ранни доджо са били наричани "мачи-доджо", или "градски училища". Понякога на тях са гледали отвисоко и са говорели, че преподават много формализирани или нереалистични бойни учения. Въпреки това, с напредване на времето, тези доджо ставали все по-популярни, със състезаващи се школи, гордо показващи своя специфичен произход и стил върху огромни табели, с намерението да привличат нови ученици.

Много школи, в частност тези, които могат да се определят като "твърд стил" не са искали да разпространяват широко знанията си. Табелите на тези школи били доста необичайни. Особено за един начинаещ бойни изкуства, този знак не означавал нищо. Той изобразявал само сърп (кама на японски) и купа ориз, или уан. Наистина загадъчно. Но когато японската дума за сърп и купа ориз се четат заедно, те оформят думата камауан, която буквално означава "Ние не се интересуваме дали ще влезете ли не". По-образен превод може да бъде "Не се интересуваме дали ни предизвиквате или не."

За разлика от днес, тази табели не са имали за цел привличането на нови ученици и може би са плашели по-страхливите. Поради този натиск, нашата ценностна система страшно много се е променила. Учителите очакват от учениците много по-малко, а учениците очакват доста повече от техните учители. Ако не го получат - отиват в следващото училище, което да им предложи повече. На края ставаме толкова загрижени да получаваме все повече и повече, че губим от поглед действителния процес на тренировките и научаването.

Няколко години, преди да почине, Дзен-майсторът Сауаки Кодо Роши бил интервюиран за японската национална телевизия. Интервюиращият го попитал: "Каква полза извлякохте от досегашния си Дзен-опит и просветление?"

Сауаки отговорил: "За 30 години медитация и работа, аз не получих абсолютно нищо!"

Веднъж по време на медитация на Доген му било много трудно да медитира, но внезапно получил дълбоко просветление, когато учителят му изкрещял на монаха, седящ до него: "Отхвърли съзнанието и тялото си!" Ако го отнесем към модерния начин на трениране на бойни изкуства, това означава, че трябва да се занимаем с реалността на майсторството - което е всекидневно трениране - а не с концепцията "Трябва да тренираме". "Ние тренираме" е реалност. "Ние трябва да тренираме" е само теория. Тази идея може да бъде пояснена със следващия въпрос поставен на майстор Драгон Клоу (Драконов нокът) - прочут китайски майстор на бойни изкуства, живял през седми век. Един ученик попитал Драгон Клоу: "Как да постигна истинско удовлетворение в тренировките си?"

Майсторът простичко му отговорил: "Крадец, влизащ в празна къща". Естествено, ученикът бил доста озадачен от този отговор.

"Крадец, влизащ в празна къща" означава, че крадецът няма какво да вземе, няма причина да проникне вътре и никой не може да го преследва за извършено престъпление. В действителност наистина няма извършено престъпление. Според майстор Драгон Клоу, това е съвършеното състояние на съзнанието за един ученик, трениращ бойни изкуства. Ученикът трябва напълно да се потопи в тренировките докато изчезне разделението между неговите делнични цели и усъвършенстването на изкуството. Днес всеки иска толкова много, но никой не знае реално какво е това, което иска. Много искат да тренират бойни изкуства, но не биха рискували да се жертват в името на тренировките, без да може по-някакъв начин да получат отплата за това. Като резултат, учителите трябва да продават себе си и школите си чрез ловък маркетинг и да правят рекламни кампании за учениците, които са решили да си купят бойни изкуства, както домакинята търси да си купи прах за пране.