• darkblurbg
  • darkblurbg
  • darkblurbg

Кодо: древните пътища. Да тренираш реалистично и реалността в тренировките.

Автор Мария Цветанова   

"Много лесно е да поправиш позицията или движението на някой в дадена техника, но е почти невъзможно да коригираш отношението му. Защо? Защото първото нещо, което правим е да убедим себе си, че сме прави."
Има една известна случка за знаменит професор, който се занимавал с изследване на религиите. Веднъж той отишъл да интервюира прочут Дзен-монах за да научи нещо повече за философията на Дзен. Когато се срещнали за първи път и седнали, професорът започнал да обяснява на Дзен-монаха неговите виждания за смисъла на живота, за това кое е първостепенно и кое по-маловажно, без да даде възможност на монаха да каже нито дума. Монахът слушал известно време, след което взел чайника и започнал да налива чай на професора. Той продължил да налива и когато чашата се напълнила и започнала да прелива, а чаят се разсипвал по пода.

Професорът, стъписан от това странно поведение извикал - "Какво правиш?"

"Сипвам чай" - отговорил спокойно монахът. "Твоето съзнание е като тази чаша за чай. То е толкова препълнено със собствените ти идеи, че нищо друго не може да поеме. Изпразни съзнанието си и тогава можем да започнем."

Поглеждайки в чашата за чай, ние можем да видим отражението на луната. Но луната в чашата не е самата луна. Това разбира се е просто за разбиране понятие. Въпреки това, в ежедневието си ние често смесваме реалното с това, което е само отражението на реалността. Миямото Мусаши, велик майстор на меча през феодалната епоха на Япония, често е разказвал историята за маймуната на дървото, която пипнала красивото отражение на луната във водата под дървото, мислейки, че това е самата луна.

Хората също така лесно се объркват. В днешно време много учители говорят за "реални тренировки" или "да тренираш истински". Естествено, нашите тренировки трябва да бъдат добре издържани и да съдържат ефективни техники и възможността да бъдат научени. Въпреки това мисля, че когато повечето хора говорят за реални тренировки, те имат предвид най-логичната, систематична и директна форма на работа. Те вярват, че реалната тренировка е това, което действа и е истинско.

Мнозина смятат, че традиционното упражняване е обратното на реалното упражняване. Въпросът обаче остава : "Кое е истинско?" Ние си задаваме този въпрос още откакто примитивният човек е погледнал към небето и е видял звездите и луната. Ние все още не знаем отговора. Религията и философията могат да ни дадат само убеждение или искрен аргумент. Науката може да измери само това, което виждаме и както знаем тя с всеки ден се променя.
Въпросът обаче остава : "Кое е истинско?"

Бихме могли да се объркаме в бойните изкуства, ако мислим, че истинският път е да следваме най-директния и ефективен метод. Например, кой е най-директният и ефективен метод да забогатеем? Кой знае?

В действителния живот, на въпросите не можем да отговорим толкова направо. Реалността не е толкова логична, колкото ни се иска да бъде. Луната в чашата за чай не е реалност. Това е само нашата лична представа за момента, схващането ни за нашата реалност. В Дзен, ние сме за това, да оставим чашата чай и да погледнем самата луна. Но дори тогава, цялостният образ на луната се събира в окото ни, така че това което виждаме е напълно различно от, да кажем това да я достигнем и да я пипнем. Да кацнеш да луната и да я гледаш от хиляди километри са две много различни форми на една и съща действителност. Само шепа хора са виждали двете гледки през живота си. Реалното упражняване може би просто е друга форма на смесване с това което сетивата ни усещат и което ние смятаме за вярно. Това е процес, който се провежда в съзнанието ни и в нашето въображение. Той произлиза от концепцията: "О, аз мисля, че мога да го направя по-добре."

Ние започваме да тренираме, като се вслушваме във всяка дума на учителя си. Много скоро придобиваме малко умения и се опитваме да подобрим себе си и да намерим по-резултатен метод на тренировки, за да направим така, че уменията ни да станат част от нас. Постепенно в изучаването на всяко движение и техника по време на игра ние натрупваме собствен опит, както и се натъкваме на затруднения. Това е естествения тренировъчен прогрес. Но това става само чрез продължителен, всекидневен продукт на нашето съзнание или въображение. Мъдрият човек прави разлика между това, какво произлиза от неговата глава (което не е истинско) и какво произлиза от опита (което е истинско). Това е действителността на тренировките. Много често, това което избираме да бъде реално трениране е просто плод на въображението ни или на разбирането ни за техника или движение, което после изпитваме срещу нашия противник или на което учим хората си. Това е един изкуствен процес. "Мнозина считат традиционните тренировки за противоположна страна на реалното трениране. Въпросът обаче остава, "Какво е реално?"

В Дзен се казва: "Свали си главата, сложи я отстрани и седни!" Ако медитирате с главата си, Вие ще заседнете сред всякакъв вид проблеми играещи си със съзнанието ви. Вместо това, Вие просто трябва да седнете. Нито повече, нито по-малко.

В традиционните бойни изкуства трябва да забравим себе си и да се хвърлим и телом и духом в тренировките си. Нито повече, нито по-малко от това.