• darkblurbg
  • darkblurbg
  • darkblurbg

ТОЯГА СРЕЩУ МЕЧ

Автор Мария Цветанова   

Тоягата определено не се ползва със същата слава като някои други оръжия на бойните изкуства. Това обаче не е попречило на Мусо Гонносуке да победи най-големия майстор на меча в Япония, въоръжен само с една най-обикновена тояга, което за пореден път доказва простата истина, че не оръжието, а човекът зад него е решаващият фактор. Една от най-популярните японски школи за бой с тояга носи името Шиндо Мусо Рю. Основното оръжие тук е тояга, дълга четири стъпки и наречена джо. Дървото, от което се изработва, не се суши в пещ, а се оставя да изсъхне по естествен път, тъй като изсушаването отнема много от естественото му водно съдържание, в резултат на което то олеква и става чупливо. Джо е дебело около 3 см и много здраво. В интерес на истината, ако срещу стоманено острие се приложи джодо ("пътят на джо"), тази семпла на пръв поглед "тояга" спокойно може да го строши или поне изкриви.

Мусо Гонносуке най-напред се прочул като майстор на бо (тояга, дълга шест стъпки). Непрекъснато обикалял Япония, за да участва в двубои с майстори на меча и други оръжия, но нито веднъж не загубил, докато не се срещнал накрая и със самия Миямото Мусаши, бъдещия светец-покровител на мечоносците.

Двубоят, в който трябвало да премерят сили и умения, се състоял на полето край Едо (днешното Токио). В един момент Мусо Гонносуке нанесъл удар отгоре надолу със своето бо, което моментално било заклещено между двата кръстосани меча на Мусаши (боят с два меча вече бил негова запазена марка). Гонносуке се видял в чудо, тъй като по никой начин не можел да измъкне оръжието си от стоманената хватка на мечовете. Но Мусаши знаел за неговата слава на велик воин и доблестен рицар, затова пощадил живота му. Мусо Гонносуке напуснал полесражението щастлив, че се е отървал жив, но и раздразнен от това, че е загубил за първи път в живота си.
Следващите няколко години Гонносуке бродил из цялата страна в стремежа си да открие стила, който ще му позволи да се справи с двата меча на Мусаши. Решил да отдели известно време за медитация, затова се оттеглил в планините и се отдал на вглъбени размисли за живота като цяло и бойните изкуства. Живеел като отшелник и често се въздържал от храна в продължение на дни. Една вечер му се явил сън, който той преценил като дългоочаквания знак свише. Още на другия ден тръгнал да търси бял дъб и когато го открил, отсякъл един клон и си направил от него тояга, но доста по-къса от стандартното бо. В съня му се открило, че трябва да си издяла по-леко и по-късо оръжие, а и с по-малък диаметър. Крайният резултат бил тояга, дълга четири стъпки, която нарекъл джо.

След това Гонносуке измислил нови техники и движения, съобразени с по-малката дължина на оръжието. Открил, че с джо може да се приближи по-плътно до противника си, отколкото с доброто старо бо. Измислил и нова система от атеми, т. е. удари по жизненоважните органи на тялото. След две години тренировки Гонносуке сметнал, че е овладял до съвършенство изкуството на джо и вече е готов за истински двубой. Мълвата за новото непобедимо оръжие бързо се разпространила. Естествено, стигнала и до ушите на Мусаши и само след месеци двамата герои отново се изправили един срещу друг.

Срещата-реванш протекла доста по-различно от първата. Колкото и да се стараел, Мусаши все не успявал да преодолее защитата на Гонносуке. По едно време, когато вече всички смятали, че се е стигнало до патова ситуация, Гонносуке нанесъл своя решаващ удар и така великият Мусаши бил победен за първи и последен път в живота си. Но затова пък Гонносуке върнал жеста и великодушно му пощадил живота, както постъпил и противникът му в предишния им двубой.

Откъс от книгата "Митове и легенди за бойните изкуства", издателство "Лик" 2002