• darkblurbg
  • darkblurbg
  • darkblurbg

Хакама

Автор Мария Цветанова   

Какво е хакама и кой може да я носи?

Най- впечатляващото в облеклото /ги/ на един напреднал айкидист със сигурност е хакамата. Хакамата, която прилича на пола-панталон, е традиционно облекло на самураите. В японското средновековие и до началото на 20 век са се носили различни по предназначение хаками. Имало е хаками за пехотинците, за ездачите, като защита на краката или за танци.

hakama
В днешно време, в повечето Айкидо-организации, хакамата се носи само от данове. Но има и такива, при които това става още от 5-то кю /първата ученическа степен/. Широко разпространения обичай в днешното Айкидо, само айкидисти от І-ви дан нагоре да могат да носят хаками, датира от времето на Втората Световна Война. Тогава платовете били много скъпи и учениците помолили О’Сенсей за позволение да тренират без хакама. От традиционна гледна точка обаче е правилно, всеки айкидист да носи черна хакама.

Саотоме сенсей разказва една случка от времето, когато е бил личен ученик /учи деши/ на Основателя.
"Когато бях учи-деши при О’Сенсей, всеки бе задължен, още при първото си стъпване на татамито да носи хакама. Нямаше никакви ограничения каква да бъде хакамата и затова доджото бе много шарено място. Човек можеше да види хаками от всякакви видове, цветове и качество: кендо-хаками, хаками на райета, които се използват в японските танци. Също и скъпи, копринени хаками, наречени зендай-хира. Според мен, някои от начинаещите ученици, водени от дявола, взимаха скъпите хаками на дядовците си, предназначени за празници и протъркваха и скъсваха коленете им, упражнявайки се в сувари ваза.

Спомням си, сякаш беше вчера, деня в който си забравих хакамата. Тъкмо щях да вляза на татамито, носещ единствено моето доги, когато О’Сенсей ме спря.

“Къде ти е хакамата?- попита ме сърдито той. “Какво ти дава право да мислиш, че можеш да участваш в урока на учителя си, когато не носиш нищо друго, освен бельото си? Нямаш ли някакво благоприличие? Явно ти липсва нагласа и етикеция, които са задължителни за този, който следва пътя на Будо. Седни отстрани и гледай!”

Това бе само едно от многото хокания които получих от О’Сенсей. Неспазването на това изискване от моя страна, принуди О’Сенсей след тренировката да разясни на своите учи-деши значението на хакамата. Той ни обясни, че хакамата е била традиционното облекло на кобудо-учениците и ни попита дали знаем значението на седемте плисета на хакамата.

“Те символизират седемте добродетели на Будо”, каза О’Сенсей, “Това са:

    J I N – доброта;
    G I – чест, справедливост;
    R E I – любезност, етикеция;
    C H I – мъдрост, интелект;
    S H I N – искреност, откровеност;
    C H U – лоялност;
    K O H- уважение.


Ние намираме тези качества в превъзходните самураи на миналото. Хакамата ни кара да размишляваме над природата на истинското Будо. Носенето й символизира традициите, които от поколение на поколение най-накрая биват предадени и на нас. Айкидо е родено от духа на японското Бушидо (Пътя на война) и ние в своите упражнения трябва да се стараем да съблюдаваме тези седем традиционни добродетели.

В днешно време повечето Айкидо-доджота не следват стриктната политика на О’Сенсей относно въпроса за носенето на хакама. Значението и дегенерира от символ на традиционна добродетел до статус-символ на юданша /имащ дан/. Бил съм в много доджота в много страни. На много места само юданшите носят хаками. Юданшите загубиха своята скромност. Те мислят за своята хакама като за едно отличие, като за видим знак на тяхното превъзходство. Този вид нагласа превръща церемонията на поклон в посока към О’Сенсей, с която ние започваме и завършваме всяка тренировка, в подигравка към паметта и изкуството му.

Още по-лошо е, че в някои доджота се изисква от жените със степени и само от тях, да носят хаками, за да запазят благоприличие. За мен това е обидно и дискриминиращо за жените айкидистки. Също и за мъжете айкидисти, тъй като изисква по-ниско ниво на духа, което няма място на айкидо татамито.

Натъжава ме, когато гледам колко дребнаво се използва хакамата. За някои това може да изглежда като много обикновена тема, но аз си спомням голямата важност, която О’Сенсей придаваше на носенето на хакама. Аз не мога да отрека значението на тази дреха. И никой, според мен не може да задраска голямата стойност на добродетелта, която тя символизира.

В моето, както и в приятелски доджо, аз насърчавам всички айкидисти, независимо от степента им, да носят хаками. Не го изисквам обаче преди да са взели първата си кю степен, тъй като начинаещите в САЩ по принцип нямат дядовци японци, от които да вземат на заем по една хакама. Смятам, че носенето и разбирането на значението на хакамата, помага на айкидистите да чувстват /усещат/ духа на О’Сенсей и да подържат идеите му живи.

Позволим ли да се забрави важността на хакамата, вероятно ще позволим да се забравят и фундаменти от духа на Айкидо. От друга страна, ако останем верни на желанията на О’Сенсей по повод нашето облекло за тренировка, може би духът ни ще се приближи малко до идеала, на който той посвети живота си."

Статията е преведена по материали от Интернет.