• darkblurbg
  • darkblurbg
  • darkblurbg

Черен пояс

Автор Мария Цветанова

blackПоради големия интерес към статията ми "Древни пътища", получавам писма от цялата страна. Най-често срещаният въпрос е “За колко време ще взема черен пояс?”

Не знам как отговарят на този въпрос в другите школи, но моите ученици знаят, че ако задават подобни въпроси в моето дождо, това ще ги върне назад в тренировките за няколко години. Това би било голямо нещастие.

Какво означава в действителност черен пояс?

Повечето хора ще бъдат вън от себе си от радост, ако им отговоря, че да вземат черен пояс ще им отнеме само две години, но за съжаление не е така. И макар да се опасявам, че повечето хора няма да се зарадват на моя отговор, мисля, че трябва да се изясни колкото е възможно по-скоро погрешното схващане за това “Какво е черен пояс?” Начинът по който смятам да го дискутирам не е много популярен. На първо място аз предупреждавам учениците си да не ми задават този въпрос. Отговорът няма да е този, който те искат да чуят.

Как взимаш черен пояс? Намираш компетентен учител и добра школа, започваш тренировки и работиш много. Някой ден – не се знае кога –той ще се появи. Не е лесно, но си струва. Може да отнеме една година, може да отнеме десет години. Може никога да не го получиш. Когато осъзнаеш, че черният пояс не е толкова важен, колкото упражняването само по себе си, ти може би се приближаваш към нивото за черен пояс. Когато разбереш, че независимо колко усилено и дълго тренираш, ти остава да учиш и да се упражняваш още цял живот, чак докато умреш, може би почваш да стигаш все по-близо до черния пояс. Каквато и степен да получиш, докато си мислиш, че “заслужаваш” черен пояс, или си мислиш, че си “достатъчно добър” за черен пояс, ти си много далеч от целта и наистина много далеч от достигането на черен пояс.

trenirovkaТренирай неспирно, бъди скромен, не се изтъквай пред учителя и останалите ученици, не се оплаквай от никоя задача и дай най-доброто от себе си във всеки един момент от живота си. Ето това означава да бъдеш черен пояс. Да се предоверяваш, да демонстрираш възможностите си, да се състезаваш, да гледаш отвисоко на останалите, да показваш липса на уважение, и да подбираш какво да правиш и какво не (вярвайки, че някои задачи са под достойнството ти), са неща, които характеризират ученик, който никога няма да вземе черен пояс. Това, което той носи около кръста си, е просто стока, купена за няколко лева от магазин за спортни стоки.

Истинският черен пояс, носен от истински притежател на черен пояс, е белият пояс на начинаещия, превърнал го в черен на цвят чрез своята кръв и пот. О Сенсей, Основателя на айкидо винаги е носил бял пояс, казвайки, че той винаги е бил само един “начинаещ” по айкидо. Друг голям майстор по бойни изкуства е казал: “О, черният пояс, който нося, става само, за да ми държи долнището на кимоното.”
Върху какво да фокусирате съзнанието си, ако не го фокусирате върху получаването на черен пояс?

Много по-лесно е да се каже, отколкото да се направи, но вие трябва да фокусирате енергията си върху практиката. Да мислите обаче, “Аз ще се концентрирам върху тренировките, за да взема черен пояс”, означава да се самозаблуждавате и недвусмислено ще ви доведе до разочарование.

Можете ли просто да си мислите: “Аз забравям за степените напълно?” Можете ли просто да си кажете, че никога няма да го вземете? Ще бъдете ли винаги свързани с черния пояс, позволявайки идеята де се мотае в дъното на съзнанието ви? Можете ли накрая да разберете, че черният пояс не е нищо повече от “нещо, което да ви държи панталоните?” Вие трябва също да разберете, че въпреки усъвършенстването на всички изисквания, правилният набор от техники и всички изисквани форми, както и да сте взели всички необходими учебни часове, вие може все още да не сте готови за черен пояс. Готовността за черния пояс не е количествена величина, която да бъде измерена или претеглена, както наниз зърна в магазин. Вашият черен пояс се измерва с вас, като личност.
Как се държите вътре и вън от доджо, вашето отношение към учителя и съучениците, вашите цели в живота, как се справяте с препятствията в живота си и как постоянствате в тренировките си, са всичките важни условия на вашия черен пояс. В същото време вие ставате модел за останалите ученици и един ден стигате до нивото на учител или асистент-инструктор. В доджо вашите отговорности са по-големи от тези на обикновените ученици и вие трябва да се държите много по-отговорно, много повече, отколкото младшите ученици към вас самия.


Моделът на трениране

Първата степен на черен пояс се нарича на японски "шодан". Буквално това означава “първо ниво”.

Шо (първи) е една интересна идеограма. Тя е съставена от двете основни значения “дреха” и “нож”. За да направи дреха, човек първо изрязва кройката на дрехата. Кройката определя стила и вида на крайния продукт. Ако кройката е непропорционална или грешна, дрехите ще изглеждат зле и няма да стоят правилно. По същия начин, вашето първоначално упражняване да достигнете черен пояс е много важно; то определя как вие накрая ще се превърнете в черен пояс.

През моето дългогодишно преподаване разбрах, че учениците, които ги интересува само черният пояс, се обезкуражават много лесно, веднага щом разберат, че това е по-трудно от колкото са очаквали. Учениците, които идват просто да се упражняват, без да се интересуват от степен или повишение, винаги се справят добре. Те не са притискани от плитки и нереалистични цели.

Преди известно време, в моето доджо дойде един възрастен господин, за да се запише за тренировки. Той беше 69 годишен и имаше остри болки в раменете. Каза ми, че докторът му е препоръчал айкидо, но не се интересува от степени и повишения. Просто искаше да се упражнява за себе си. Аз изобщо не се опитвах да го карам насила, а го оставих да идва в доджото и да си работи. Бях учуден колко добре се справяше след няколко години. В действителност един гост-инструктор от Япония, когато го гледаше ми каза: “Защо не носи черен пояс? Той е много добър!” Като допълнение към последвалото му повишаване, той излекува повечето от шиповете си.

От друга страна има една известна история за Ягю Матаджиро, който бил син на прочутата фамилия на майсторите на меча Ягю през 17 век в Япония. Споменавал съм тази история и преди. Той бил изгонен от къщата поради липса на талант и потенциал, и потърсил наставленията на майстора на меча Тсукахара Бокуден, с надеждата да постигне майсторство в изкуството на меча и да си възвърне позицията в семейството.

В първоначалния разговор, Матаджиро попитал Тсукахара Бокуден:

“Колко време ще ми отнеме да изуча меча?”

Бокуден отговорил: “О, около 5 години, ако тренираш много усърдно.”
“А ако тренирам двойно повече, колко време ще ми трябва?” запитал Матаджиро.

“В такъв случай, 10 години,” рязко отговорил Бокуден.

    "Кодо- древните пътища", Кеншу Фурия