• darkblurbg
  • darkblurbg
  • darkblurbg

Шугьо

Автор Тодор Брънзов   

Шугьо - дума означаваща строга психологическа и физическа дисциплина.

Шу – да се държиш, да възпитаваш, да тренираш, да подобряваш уменията си.

Гьо – призвание, пост, работа, професия; начинание; изследване; изкуство; постижение.


Шугьо (Китайски – Ксио Ксин) е японското произношение на дума, която няма точен аналог на български и има значение на тежка тренировка на тялото и духа. Мисля, че всеки вид тренировка може да бъде описан като Шугьо - думата се отнася по-скоро за настройката на съзнанието, отколкото за метода на трениране. Най-често терминът Шугьо се използва за тренировка, правена в преследване на по-високи духовни нива на разбиране и осъзнаване, както и за подобряване на някое физическо качество. Поради това, често наричаме будистките занимания Шугьо – те изискват продължителни тежки усилия, настройване на съзнанието и отношението. Шугьо може да приеме форма на бойно изкуство, седяща медитация (Зазен), стрелба с лък или артистични дисциплини като Шодо (калиграфия) и Икебана. В идеалния случай, Шугьоша (практикуващият Шугьо) трябва да обхване с тренировката всички аспекти на своя живот. В крайна сметка, дори миенето на чинии и сресването на косата може да доведе до просветление.

За да разберем начина на живот на японците и бойните изкуства на Япония, като частност, трябва да погледнем историята и факторите, които влияят върху зараждането на японската култура. Когато будизмът бил внесен от Китай през девети век, той донесъл нови идеи за живота и смъртта, които бързо пуснали дълбоки корени в съзнанията на японците. Около 13 век Зен Будизмът станал популярен сред самурайската класа. Зен учението за самодисциплина било много привлекателно за самураите и бързо се превърнало в основно тяхно верую. Зен идеите променили не само отношението към живота и смъртта, но и подхода към тренировките и обучението. Майсторите на меча, за които фехтовката била колкото физическо, толкова и умствено упражнение се впускали в Шугьо – зарязвали всичките си притежания и странствали от провинция в провинция, отдавайки се изцяло на практикуването на изкуството на меча и войната. Най-известният пример е Мусаши Миямото, обявен за светец покровител на меча, който прекарал по-голямата част от живота си в такова странстване. Мусаши си създал двадесет и един принципа, които ни помагат да разберем неговия суров начин на живот. Между другото, нарекъл тези принципи Пътя на Самотния Странник.

За да въведем и още малко пикантност, докато търсех материали за статията попаднах на история за Гичин Фунакоши (бащата на модерното Каратедо), който бил известен с това, че обичал да тренира по време на тайфун, а тайфуните около Окинава са известни като едни от най-унищожителните и помитащи бури в Тихия Океан. Историята казва, че Фунакоши вземал едно татами, качвал се на покрива и го използвал за да улови вятъра – така пробвал стабилността на позицията си. Каратистка им работа :). Друг каратист, Тсуьоши Читосе, бил каран от своя пръв учител, Аракаки, да упражнява една и съща ката в продължение на седем години, преди да му бъде показана друга.

Образователната парадигма на Шугьо фокусира върху дълбочината на знанията, мъдростта, опита и техническите способности. В модела на Шугьо, ученикът се занимава с малък брой упражнения, които повтаря продължително време – всяко повторение подобрява умението и задълбочава познанието. Целта е посигане на изключително майсторство в дисциплината до точка, в която обектът и субектът се сливат в едно... Просветление.

Шугьо е координация на тяло, съзнание и дух. Сливането на трите се постига с продължителни повтарящи се тренировки и концентрация. Да се опитаме да обясним Шугьо е като да се опитаме да обясним любовта - знаем, че сме го постигнали, когато го постигнем. Можете да видите Шугьо и когато някой друг го постигне. Можете да го видите в движенията, в действията, в поведението – човекът има своеобразно излъчване. Увереност, спокойствие и бърза реакция, дори когато сте подложени на атака от много страни – това е Шугьо. Съчувствието и състраданието са втора природа за тези, които постигат Шугьо. Всеки може да се научи как да победи друг човек, но единствено големите майстори могат да си позволят да се оттеглят от ситуацията без да правят повече от необходимото. Духът трябва да е част от координацията между тяло и съзнание.

Японците имат шест думи, характеризиращи интензивността на тренировките – кейко, реншу, шунрен, танрен, куфу и шугьо. Първите четири могат да бъдат преведени респективно като упражняване, трениране, дисциплина и “изковаване” на личността. Няма подходящ превод за последните две. Шугьо е най-дълбоката възможна духовна тренировка. Самоусъвършенстването в Шугьо е като изковаването на меча от парчето желязна руда. Огън, вода и желязо се сливат в едно чрез удари с чука, за да се произведе стоманеното острие. Без Шугьо всички знания са мимолетни – естествената физическа форма не може да бъде постигната, нито чистото и ясно съзнание – човешкото поведение ще деградира до егоистични шаблони, особено когато бъде поставено под напрежение. Ако човек тренира за постигане на просветление, каквото и да значи това, фрустрацията и отчаянието са несъвместими, защото Пътят е безкраен. Будисткият майстор Доген казва: “Тренировката е просветление и просветлението е тренировка” - ако приемате живота като Шугьо, добрия и лошия късмет като случайност (или ако предпочитате ефект от кармата) и продължавате да се упражнявате усилено, ще осъзнаете тези думи.

Докато проучвах този термин, намерих за много объркващо това, че той се използва за много и различни неща. На някои места се говори за него като за форма на медитация, на други като за външна зала за тренировки, която може да бъде наета (!!?), трети се опитват да го тълкуват като търсят корените му в древна Япония. След време стигнах до извода, че объркване няма и всички тези неща означават Шугьо. Често повтаряна дефиниция беше “просветление постигнато чрез усилени тренировки”. Започвам да виждам, как термина косвено може да се употреби и за залата, в която се води тренировката, както и за форма на медитация, особено ако тя е активна и свързана с движение.

Джигоро Кано, създателят на Джудо, много обичал идиома Бунбу Рюдо (култура и бойни изкуства, двата пътя заедно). Тази фраза изразява единението между тяло, дух и инетелект, и има смисъл, че ако едно от трите липсва, другите не могат да съществуват. Нещо като нашето “Здрав дух в здраво тяло”, но и “Здраво тяло със здрав дух” - професор Кано е известен със своите теории за физическото възпитание. Кано предага много примери за интелектуално Шугьо в своите статии и книги. Нещо повече – учи деши в доджото на Кано били принудени да отделят еднакво време на тренировките и на изучаването на философия, икономика, психология и политически науки. След тежък ден самия Кано често бил виждан да прекарва цели нощи пред книгите. Той пише: ”Не трябва да се съсредоточаваме върху тренирането, без да знаем защо го правим” и “Не тренирайте Джудо само на татамито, а намерете приложението му в ежедневния живот”.

О'Сенсей, в своите наставления, говори често за изчистването на съзнанието чрез продължителни и съсредоточени тренировки. Това се превръща в един от основните стълбове на философията на Айкидо – Айкидо трябва да бъде повече от метод да неутрализираш успешно нападател. Учениците трябва да се опитват да полагат все повече и повече, и още малко усилия в тренирането на Айкидо. О'Сенсей твърдо вярвал, че усилените тренировки могат да доведат до тази чистота на духа и съзнанието. “Айкидо е изучаване на духа” - това всички сме го чували.

Много от нас са усещали и усещат това по време на заниманията си с Айкидо. Когато излизаме от доджото след тежка тренировка сме по-спокойни, по- фокусирани, с изчистено съзнание. Наблюдаваме хората около нас и не чувстваме страх или дистанцираност, приятелите и познатите ни изглеждат по-близки от всякога. За съжаление, в днешния свят е трудно да се запази това състояние повече от няколко часа, ако имаме късмет – до следващата тренировка :) .

Има още нещо, което може да бъде направено, и вярвам, че О'Сенсей е желаел да го разберем. Истинското предназначение на Шугьо не е случващото се след тренировката. То е, че периода на “изчистено съзнание” може да бъде удължен чрез интензивната тренировка. Когато тренирате правилно, изчистването на съзнанието и изострянето на възприятията по време на атаката или защитата, хармонизирането с движенията и съзнанието на партньора би трябвало да се пренесе във всички ваши действия на татамито и извън него. Не, че лично съм го постигал много често, но има хора които го правят и описват. Самият факт, че се опитвате да го постигнете на татамито и да го запазите след това говори за прогрес. Точно както мускулите могат да се тренират чрез продължителни натоварвания и усилия, може да се тренира и засилва състоянието на спокойствие, фокусиране и яснота.

Ограниченията и липсата на умения, не само в Айкидо, но и във всеки аспект на нашия живот и поведение, съществуват само когато се примирим с мисълта за тях. Шугьо може да бъде разглеждано като абсолютна противоположност – дейност в която личността фокусира всички свои умения и цялата си воля за постигането на целта. Съзнанието заето с Шугьо, няма нито времето, нито енергията да се занимава със съжаления за провали или съмнения за успешния край на някое начинание – то е напълно фокусирано върху изпълнението на действията, които трябва да доведат до успешното постигане на целта. Провалите вече не съществуват като провали, а като възможности за подготвеното съзнание да се учи, да извлече поуките и да продължи нататък. Недостига на знания и умения се трансформира в нереализиран потенциал, който трябва да бъде осъществен, с всичкото удоволствие, което може да извлече съзнанието от това. Манифеста на Шугьо е: “Стремете се към перфекционизъм във всичко, което правите”.

Ако разберем и възприемем тези мисли, можем ясно да видим неограничения потенциал за приложение на Шугьо в живота.