• darkblurbg
  • darkblurbg
  • darkblurbg

В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНСКОТО БУДО

Автор Ошинкан

 

На 26 април се навършват 42 години от смъртта на О Сенсей! С тази статия бихме искали, хората, които практикуват айкидо, да научат още нещо за  живота на О Сенсей.

Автор Ошинкан Откъс от интервю с Морихей Уешиба

Въпрос: Кога започнахте да изучавате бойни изкуства?
О Сенсей: Когато бях на 14 или 15 години. Първо изучавах Теншиньо рю джуджуцу при Токусабуро Тозауа сенсей, след това Кито рю, Ягю рю, Айой рю, Шинкаге рю - всички те са форми на джу джуцу. Изпробвах Хозоин рю соджуцу и кендо. Всички тези изкуства се отнасяха до форми при които се водеше двубой между двама противници, което не удовлетворяваше моето търсене. Аз вярвах, че някъде трябва да има форма на истинско будо. Така че обиколих много кътчета от страната в търсене на Пътя и обучение, но всичко беше напразно.

Въпрос: Това ли е аскетичното обучение на воина?
О Сенсей: Да, търсенето на истинското будо. Когато отивах в някоя школа, никога не съм предизвиквал сенсея на доджото. Човекът, който отговаря за едно доджо, е натоварен с много неща, така че за него е трудно да прояви истинските си способности. Отдавах му необходимото уважение и се учех от него. Ако преценях че аз съм по-добър, отново му отдавах уважение и се прибирах вкъщи.

Въпрос: Значи не сте учил айкидо от самото начало. Кога се появи айкидо?
О Сенсей: Както казах и преди, обиколих много места в търсене на истинското будо. Когато бях на около тридесет години, се установих в Хокайдо. Един ден, Hokkaido_Ueshiba_Moriheiдокато бях отседнал в страноприемницата Хисада в Енгару, провинция Китами, се запознах с известния по това време Сокаку Такеда сенсей от клана Айзу. Той преподаваше Дайто рю джуджуцу. През 30-те дни, в които се обучавах при него, почувствах нещо като вдъхновение. По-късно го поканих да преподава в дома ми, където заедно с петнадесет-шестнадесет от моите работници станахме негови ученици, търсещи същността на будо.

Въпрос: По това време ли открихте айкидо – докато изучавахте Дайто рю при Сокаку Такеда?
О Сенсей: Не. По-правилно би било да се каже, че Такеда сенсей ми отвори очите за будо.

Въпрос: Имаше ли нещо необикновено, което да съпътстваше откриването на айкидо?
imageО Сенсей: Да. Баща ми се разболя сериозно през 1919 г. Поисках позволение  от Такеда сенсей да ме освободи и се отправих към къщи. По пътя към дома чух, че, ако човек отиде в Аябе близо до Киото и се помоли, всяка болест може да бъде излекувана. Там срещнах Онисабуро Дегучи. По-късно, когато пристигнах у дома, научих, че баща ми е починал. Макар че бях срещал Дегучи сенсей само веднъж, реших да се преместя със семейството си в Аябе и останах там до края на периода Тайшо (около 1925 г.). По това време бях на около 40 години. Един ден, когато бях близо до един кладенец, изведнъж от небето се спусна водопад от заслепяващи златисти пламъци, които обгърнаха тялото ми. Внезапно тялото ми започна да става все по-голямо и по-голямо, докато придоби размера на цялата Вселена. Докато все още бях погълнат от това преживяване, изведнъж осъзнах, че не трябва да мисля за победа. Будо е любов. Трябва да се живее в любов. Това е айкидо, това е и старата форма на възприемане в кенджуцу. След като постигнах това разбиране, аз бях изпълнен с радост и не можех да сдържа сълзите си.

Въпрос: Значи  в будо не е необходимо да бъдеш силен. Още от стари времена се говори за връзката между „кен” и „дзен”. В действителност, същността на будо не може да бъде разбрана, без да изпразним съзнанието си. В това състояние правилното и неправилното нямат значение.
О Сенсей: Както вече казах, същността на будо е Пътят на масакацу агацу.

Въпрос: Ще ни разкажете ли нещо за принципите на айкидо? За хората, които гледат айкидо, то  е нещо тайнствено, подобно на нинджуцу, тъй като Вие, Сенсей, сте хвърляли огромни противници със скоростта на светкавица и сте вдигали предмети, които тежат няколкостотин паунда. (1паунд=0.454кг)
О Сенсей: Само изглежда тайнствено. В айкидо ние използваме изцяло силата на противника. Така че, колкото повече сила влага той, толкова по-лесно е за нас.

Въпрос: Тогава, в този смисъл в джудо също има айки, защото в джудо се синхронизираме с ритъма на противника. Ако той дърпа, ние бутаме; ако той бута, ние дърпаме. Караме го да се движи в съответствие с този принцип и да изгуби равновесие, след което прилагаме техниката.
О Сенсей: В айкидо атаката не съществува. Да атакуваме означава, че духът ни вече е загубил. Придържаме се към принципа на абсолютното несъпротивление, т.е. не се противопоставяме на този, който ни атакува. В айкидо няма противник. Победата в айкидо се нарича  масакацу агацу („Истинската победа е победата над самия себе си”). Следвайки божествената мисия, ти владееш абсолютната сила, докато побеждаваш над всичко.  

Въпрос: Това означава ли, че използваме го но сен? (терминът се отнася до движение, което идва след началото на атаката)
О Сенсей: Съвсем не. Това не е въпрос нито на сенсен но сен, нито на сен но сен. Ако се опитам да го изразя с думи, то е, че контролираме опонента, без да се опитваме да го контролираме. Това е състоянието на постоянна победа. Тук не стои въпросът за победа или загуба над противника. В този смисъл в айкидо няма противник. Дори и да имате противник, той става част от вас, само един партньор, когото контролирате.

Въпрос: Твърди се, че айкидо е много различно от карате и джудо.
О Сенсей: По мое мнение може да се каже, че то е истинското бойно изкуство. Причината е, че то е основано на универсалната истина. Вселената се състои от много отделни части и все пак тя като цяло е обединена подобно на едно семейство и символизира решаващото състояние на окончателно умиротворение. Придържайки се към тази гледна точка за Вселената, айкидо не може да бъде нищо друго, освен бойно изкуство на любовта. То не може да бъде бойно изкуство на насилието. По тази причина може да се каже, че айкидо е още едно проявление на Създателя на Вселенета. С други думи, айкидо е колосално (необхватно като природата). Следователно в айкидо небето и земята се превръщат в място за тренировка. Състоянието на духа на айкидиста трябва да бъде миролюбиво и напълно лишено от стремеж към насилие. Това е такова особено състояние на духа, което превръща насилието в хармония. Според мен това е истинският дух на японските бойни изкуства. Тази земя ни е дадена, за да я превърнем в рай. Войнствените действия са напълно неподходящи.

budomix

Въпрос: Тогава, то е доста различно от традиционните бойни изкуства.
О Сенсей: Наистина  е много различно. Ако погледнем назад във времето, ще видим, как с бойните изкуства се е злоупотребявало. В периода Сенгоку (1482 – 1558 г.; „сенгоку” означава войнстващи държави) местните владетели са използвали бойните изкуства като военно оръжие, което да послужи на личните им интереси и да задоволява тяхната алчност. Мисля, че това е абсолютно неуместно. Тъй като и аз самият преподавах бойни изкуства, предназначени да убиват чуждите войници през войната, след края на конфликта се чувствах силно обезпокоен. Това ме мотивира да открия истинския дух на айкидо преди седем години. По това време достигнах до идеята за изграждането на рай на земята. Основанието за това мое убеждение е, че, макар небето и земята да са достигнали състояние на съвършенство и да са относително стабилни в своето развитие, човечеството е изправено пред катаклизми. Преди всичко, ние трябва да променим тази ситуация. Осъществяването на тази мисия е пътят към развитието на човека като част от Вселената. Когато проумях това, достигнах до заключението, че истинското айкидо е състоянието на любов и хармония. Следователно йероглифът „бу” (първият от йероглифите, от които е съставено будо, който по принцип се превежда като „боен”) в айкидо е изражение на любовта. Аз изучавах айкидо, за да служа на родината си. Следователно духът на айкидо може да бъде само любов и хармония. Айкидо е родено в съгласие с принципите и движението на Вселената. Това го прави будо (бойно изкуство) на абсолютната победа.

Въпрос: Сенсей, имали ли сте връзка с флота?
О Сенсей: Да, за доста дълъг период от време. Като се започне от 1927 или 1928 г. за около десет години бях хоноруван преподавател във Военноморската академия.
Въпрос: Обучавахте ли войници по времето, когато преподавахте във Военноморската академия?
О Сенсей: Много често съм преподавал на военните, в началото във военноморската академия около 1927 – 1928 г. През 1932 или 1933 г. създадох група по бойни изкуства в училището Тояма, предназначена за армията. После през 1941 – 1942 г. преподавах айкидо на студентите в Академията на военната полиция. Също така веднъж правих демонстрация по айкидо по покана на генерал Тошие Маеда, главнокомандващ Военната академия.
osenseiВъпрос: Тъй като сте преподавали на войници, сигурно е имало много „корави” типове и много случки.
О Сенсей: Да. Веднъж дори попаднах в засада.

Въпрос: Защото ви смятаха за прекалено взискателен учител ли?
О Сенсей: Не, не беше затова. Беше, за да изпробват силата ми. Беше по времето, когато започнах да преподавам айкидо във военната полиция. Една вечер, докато вървях през игрището, почувствах, че става нещо странно. Усетих, че нещо се готви. Изведнъж от всички страни, от храстите зад мен и от укрития изскочиха  budo_historyмного войници и ме обградиха. Те започнаха да удрят по мен с дървени мечове и дървени пушки. Аз бях свикнал с подобни неща и за мен нямаше проблем. Докато се опитваха да ме ударят, аз извъртах тялото си в едната и в другата посока и те падаха много лесно само с едно побутване. Накрая всички те се изтощиха – светът е пълен с изненади.

Преди известно време срещнах един от мъжете, които ме атакуваха тогава. По това време бях съветник към школата на Военната полиция в префектура Уакаяма. Един от участниците ме разпозна и се приближи към мен с усмивка. След като поговорихме няколко минути, научих, че той е един от хората, които ме бяха атакували в онзи ден преди много години. Докато се почесваше по главата, той ми разказа следното: „Много съжалявам за онзи инцидент. През онзи ден обсъждахме, дали новият преподавател по айкидо е наистина силен. Бяхме група военни полицаи с гореща кръв и решихме да проверим новия учител. Около 30 мъже се притаихме в очакване. Бяхме напълно удивени, че 30 самоуверени мъже не можахме да постигнем нищо срещу вашата сила.”

Въпрос: Имаше ли подобни случки, докато бяхте в училището Тояма?
О Сенсей: Състезания за премерване на силите? Имаше един инцидент, мисля, преди случката с Военната полиция. Няколко капитани, които бяха инструктори в училището Тояма ме поканиха да  премерим сили. Всички те се гордееха със способностите си и разказваха разни неща като например: „Успях да повдигна такава и такава тежест.” или: „Счупих дънер с еди-какъв-си диаметър.” Аз им казах: „Аз нямам сила като вашата, но мога да поваля хора като вас само с малкото си пръстче. Тъй като ще ми е жал за вас, ако ви хвърля, нека да направим това.” Протегнах дясната си ръка и поставих върха на показалеца си на ръба на бюрото, след което ги помолих да легнат по корем върху ръката ми. Един, двама, трима офицери лежаха на ръката ми, а другите гледаха с невярващи очи. Продължих, докато шестима мъже лежаха на ръката ми и тогава поисках чаша вода от офицера, който стоеше до мен. Докато отпивах вода с лявата ръка, всички мълчаливо се споглеждаха. Имаше също така и една случка с г-н Михамахиро.

Bъпрос: Това същият Михамахиро ли е – от Асоциацията по сумо на Такасаго Бея?
О Сенсей: Да. Той беше от провинция Кишу. Когато живеех в Шингу в Уакаяма, той бързо напредваше в степените на сумо. Имаше удивителна сила и можеше да вдигне три релси, които тежаха няколкостотин паунда (1паунд=0.454кг). Когато научих, че Михамахиро е в града, го поканих на гости. Докато говорехме, Михамахиро каза: „Аз също съм чувал, че ти, сенсей, притежаваш огромна сила. Защо не премерим сили?” „Добре. Мога да те „обездвижа” (термин в айкидо, при който човек бива задържан на земята без да му се прилага заключване на ставите и да може да стане)  само с показалеца си“ отговорих аз. След което го оставих да ме бута, докато бях седнал. Този юнак, способен да вдига огромни тежести, пуфтеше и се потеше, но не можеше да ме избута. След това аз пренасочих неговата сила извън себе си и той отлетя. Докато падаше, го „обездвижих” с показалеца си, така че той не можеше да помръдне. Беше все едно възрастен човек да „обездвижи” бебе. След това му предложих да опита отново и го оставих да ме бута по челото. Той отново не можа да ме помръдне. Протегнах крака напред като пазех равновесие, после ги подигнах във въздуха и отново го оставих да ме бута. Той все още не можеше да ме помръдне. Остана много изненадан и започна да учи айкидо.

Въпрос: Когато казвате, че „обездвижвате” някого с един пръст, по някоя от жизнените точки ли натискате?
О Сенсей: Аз рисувам кръг около него. Неговата сила се съдържа в този кръг. Колкото и да е силен, той не може да разшири силата си извън този кръг. Той става безпомощен. Така, ако „обездвижите” противника, докато сте извън неговия кръг, можете да го контролирате с показалеца или с кутрето си. Това е възможно, защото той вече е безпомощен.
Въпрос: Ашихей Хино описва младежкия период на Тенрю Сабуро, бунтар в света на сумо, и неговата среща с бойното изкуство айкидо и неговия истински дух.  Тази история свързана ли е с Вас, сенсей?
О Сенсей: Да.

tenruy saburuВъпрос: Това означава ли, че в определен период сте били свързани с Тенрю?
О Сенсей: Да. Той живя в къщата ми около три месеца.
Б: Това в Манджурия ли беше?
О Сенсей: Да. Срещнах го по време на една от обиколките, които правехме след честването на 10-тата годишнина от установяването на правителството в Манджурия. На празненството имаше един представителен мъж, на когото много хора говореха: „Този сенсей има невероятна сила. Не искаш ли да се пробваш срещу него?” Попитах човека до мен, кой е този човек. Обясниха ми, че това е известният Тенрю, който се е оттеглил от Асоциацията по сумо. След това ни представиха. Накрая трябваше да премерим силите си. Аз седнах долу и казах на Тенрю: „Опитай се да ме избуташ. Бутай с все сила, няма нужда да се спираш.” Тъй като знаех тайната на айкидо, не можех да бъда преместен и на сантиметър. Дори и Тенрю изглеждаше изненадан от това. Като резултат от това преживяване той започна да изучава айкидо. Той беше добър човек.  

Въпрос: Значи вие упражнявате тай но сабаки (движенията на тялото), ки но нагаре (потока на ки), тай но тенкан хо (завъртане на тялото), укеми и след това започва изучаването на техниките. Коя техника преподавате най-напред?
О Сенсей: В айкидо никога не вървим срещу силата на този, който ни атакува. Когато той атакува с удар или посичане с меча, съществува само една линия или една точка. Всичко, което трябва да направите, е да я избегнете.

Въпрос: А по отношение на интерпретацията на техниките в айкидо?
О Сенсей: Най-съществените моменти са масакацу, агацу и кацухаяй. Както казах и по-рано, масакацу означава „истинска победа”, а агацу е „да победиш в съответствие с небесната мисия, която ти е дадена”. Кацухаяй означава „състояние на духа на незабавна победа”.

Въпрос: Пътят е дълъг, нали?
О Сенсей: Пътят на айки е безкраен. Сега съм на 76 г., но все още продължавам моето търсене. Не е лесна задача да се усвои Пътят на будо или на изкуствата. В айкидо човек трябва да разбере всяко явление във Вселената. Например въртенето на земята, както и най-заплетената или отдалечена система в нея. Това е обучение за цял живот.
Dao_bair
Превод: Весела Кирова

Редакция и художествено оформление: Красимир Цветанов

Техническо оформление: Камен Рангелов

Това интервю, взето от двама двама неизвестни журналисти, първоначално е публикувано на японски език в книгата "Айкидо" на Кисшомару Уешиба, изд. Токио, Коуадо, 1957 г., стр. 198-219. Преводът от японски на английски език е направен от Стенли Пранин и Кацуаки Терасауа.