• darkblurbg

Годишнина от смъртта на Кисшомару Уешиба

Автор Весела Кирова   

kisshomaru_ueshibaНа днешната дата се навършват 12 години от смъртта на втория Дошу – Кисшомару Уешиба. Общоприето е разбирането, че негова е основната заслуга за разпространението на айкидо по света. Би могло да се каже, че всички ние, които днес играем айкидо извън Япония, благодарение на него имаме възможността да се докоснем до това невероятно изкуство.

Предлагаме ви да си припомним личността на Кисшомару Уешиба и неговото разбиране за айкидо със следните негови думи, откъс от негова лекция от 1986 г.

Идеята за ки в айкидо

В айкидо разбирането за ки, така, както то се е развило през вековете тук в Азия, е от голямо значение. Ние говорим за „излъчване на нашето ки” и под това разбираме, че целта на практикуването е постигане на единство на духа (ума) и фокусираност на личността, за да се проявят в пълнота всичките ни човешки способности.

Например, когато се изправим срещу нашия партньор по време на тренировка, от нас се очаква да можем да изпълняваме ирими влизания. Това означава, че ние не се спираме, за да се чудим, дали се справяме добре или не, или да се колебаем, да губим увереността си, тревожейки се за онова, което може да се случи. Напротив, ние се движим право напред, следвайки принципа на влизането.

Сигурен съм, че на всички ви се е случвало да изпитате, колко е важно да можете да концентрирате енергиите си, както по време на вашите тренировки, така и в ежедневието. Срещата с много известен човек или човек с много силна личност може да бъде толкова плашеща, че се оказваме способни да покажем много малка част от нашите способности точно в момента, когато се нуждаем да представим най-доброто от себе си.

KisshomaruКакво общо има всичко това с движенията в айкидо? Често чуваме хората да описват айкидо като „чисто защитно” или като разчитащо основно на „го но сен” – форма на изпълнение на техниките, при която ние изчакваме и действаме единствено в отговор на движението на партньора. Винаги съм смятал, че онези, които правят подобни твърдения, би трябвало по някакъв начин да са пропуснали истинската същност на това будо. В айкидо, когато ние се изправим лице в лице срещу нашия партньор, идеята за „той и аз” изчезва – ние вече сме едно. Идеалът на айкидо разкрива нова широчина на възприятията. Нашето усещане трябва да е, като че ние вече докосваме и прегръщаме другия човек. Поради това мога да кажа, че, когато аз се движа около моя център, партньорът ми също се движи. По същия начин може да се каже, че когато той се движи, той ме кара да се местя около моя център. Това е идеалният начин, по който да използваме ки в айкидо.

Будо, което е единствено „го но сен будо” или „уке но будо”, изобщо не може да се нарече будо. В историята на японското будо никога не е съществувало изкуство, създадено за постигане на победа, като сам се поставиш натясно в ъгъла или пък под обсада. Винаги същността е да нанесеш удар и да решиш въпроса за победата или поражението по активен начин. Така и в айкидо ние не изчакваме и не оставяме партньора да ни бута насам-натам, нито пък го атакуваме. Не съществува победа и няма победен. Ние се отърваваме от разграничението между атакуващ и атакуван. Движението на айкидо събира двамата в синхрон.

Ясно е, че, ако вашият център не е твърдо установен, вкоренен в земята, ще бъде невъзможно да се постигнат айкидо движения. Стриктният начин на живот, който през вековете се е свързал с будо, е един от начините да бъде постигната тази необходима непоклатимост на центъра. За да ни помогне да „разпрострем ки” в самите нас, в айкидо съществува понятието за „кокю рьоку” (силата на дишането), както и методи, създадени, за да ни научат, как да излъчваме навън тази сила на дишането. На изток още в древността мъдреци и философи често са описвали динамичните сили на Вселената. Лао Дзъ, Мо Дзъ, Менций и други като тях са говорили за това, да бъдеш „изпълнен с ки”. В айкидо нашата идея за принципа на ки е основана върху единството между този космически ukekпоток между небето и земята и потокът, извиращ от нашия собствен център, нашата „кокю рьоку”. Ние използваме кокю рьоку йосей хо (популярно като кокю хо) като най-основното упражнение, създадено за развиване на тази сила и на единението.

Този идеал, в който телата на двама души се превръщат в общо тяло, обединено в хармонично движение, позволява при необходимост да се справяме с двама или трима атакуващи. Нещо повече, този начин на движение, винаги е бил смятан за истинското айкидо.

Разбира се, за никого, включително и за мен, не е лесно да се движи по този начин, когато трябва да се справя с повече атакуващи. Все пак, ако идеята за единение с другия може да бъде напълно разбрана и след това постигната чрез шугьо тренировки, тази способност ще се развие. Всичко това е дълбоко свързано с идеята на айкидо и принципа на ки.

 
Превод: Весела Кирова