• darkblurbg

Семинар в Копривщица 2009 - Втора част

Автор Красимир Цветанов

Втора част на интервюто с Джордж Колиопулос Сенсей, VІ дан Айкикай, взето по време на семинара от Весела Кирова.
 
Въпрос: Да поговорим за оръжията в айкидо. Много хора днес подценяват практиката с оръжия. Какво мислиш за това?

Отговор: Аз съм ученик на Тойода сенсей, който се е учил от Коичи Тохей сенсей. Моята практика с оръжия върви по тази линия. Коичи Тохей е опростил нещата, които е видял от О Сенсей. Той ги е систематизирал в позиции, субури и кати, така че да бъдат лесни за изучаване. Съществуват и други системи за работа с оръжия, например на Сайто сенсей, но там нещата са по-сложни. В момента в рамките на Айкикай официално не се тренира с оръжия и много сенсеи не ги преподават. Например сега отивам в Норвегия, където не се играе с оръжия.

Работата с оръжия е важна, защото чрез нея ставаме по-точни, по-прецизни, по-лесно виждаме грешките си. Така оръжията ни помагат в практиката по айкидо. Например, когато играем с оръжия и не се отместим навреме от линията на атаката, го разбираме веднага по много болезнен начин. Така че работата с оръжия помага на изпълнението на техниките ни в айкидо и айкидо помага на работата ни с оръжия. Двете неща са свързани.

Въпрос:  Понякога по време на тренировка ние сякаш се обезверяваме. Имаме чувството, че не можем да изпълним никоя техника, както трябва. Или пък обратното – ставаме прекалено самоуверени и придобиваме самочувствие, което не отговаря на реалните ни възможности. Какъв е твоят съвет, за да избягваме подобни ситуации? След като в айкидо няма състезания, как да разберем, дали изпълняваме техниките по правилния начин?

Отговор: Изобщо не трябва да ни тревожи мисълта, дали сме добри. Този въпрос сам по себе си е грешен и показва, че ние робуваме на егото си. Когато се разтревожим, дали сме добри, ние вече нарушаваме хармонията. Всеки сам по себе си е съвършен. Ние трябва да се стремим да постигнем хармония между уке и наге. Когато това стане, аз-ът се разтваря по време на движението и двамата изпълняват техниката без мисъл за победата. Мисълта, дали аз съм по-добър от него, е същата като мисълта за победата и тя води до нарушаване на хармонията. Това, към което трябва да се стремим, е сътрудничеството между уке и наге.

Въпрос:  Можеш ли да ни разясниш, какво е значението на майсторските степени? Какво означава „черният колан”, към който толкова се стремят учениците?

Отговор: По системата на Айкикай шодан (първи дан) означава, че ученикът е показал владеене на основните техники и тай сабаки. Не е необходимо той да бъде съвършен, възможно е да направи грешки по време на изпита. Важното е да демонстрира, че знае основите и че е сериозен ученик. Да получиш първи дан е същото като да получиш шофьорска книжка. Ти все още нищо не знаеш, но си доказал, че имаш сериозното намерение да започнеш да се учиш. Първи дан е началото на пътя.

При изпита за нидан (втори дан) ученикът вече трябва да демонстрира и ефективност на техниките, не само владеене на основите. За сандан (трети дан) се търси и хармонията в изпълнението. Притежателите на трети дан имат титлата фукушидоин (помощник-инструктор). Изпитът за йондан (четвърти дан) е последният технически изпит в айкидо. След получаването на тази степен се придобива титлата шидоин, което означава инструктор. Това показва такова владеене на изкуството, което позволява то да бъде преподавано на други. Но дори и тези, които притежават четвърти дан, не трябва да спират да работят за своето усъвършенстване, тъй като изкуството е безкрайно. Притежателите на шести дан придобиват титлата шихан, което означава майстор. Най-високото, до което сега може да се достигне в айкидо е 8 дан. След това започваш отначало (смее се).

Въпрос:  За трети път идваш в това градче на айкидо семинар. Какво прави Копривщица толкова специална? Какво общо би могло да има между един малък възрожденски град в България и айкидо?

Отговор: Всъщност съм идвал в Копривщица доста повече от три пъти. Всеки път, когато идвам в България, намирам време да се отбия и до Копривщица. Тук всичко ми харесва. Съвършена е хармонията между града и природата. Всичко е естествено. Харесва ми, че сградите, улиците са направени от естествени материали. Има много особена атмосфера, която по нещо ми напомня за малките градчета в Япония, за старото Киото. Харесват ми и хората. Тук имам вече много приятели. Цялото място е пропито от невероятен дух. Мисля, че това е едно свято място изпълнено с много енергия, много подходящо за развитие и усъвършенстване на духа и техниката на айкидо.

Въпрос: Ще се видим ли отново тук в Копривщица през следващата година?

Отговор:  Разбира се.  През 2010 г. се навършват 20 години от първото ми посещение в България. Това е повод да бъде отпразнувана тази годишнина с голям семинар, на който ще дойда с група от моите ученици от Атина, Солун и Румъния. Вярвам, че с вас и вашия сенсей ще бъдем заедно през следващите 100 години, както се казва, тук в Копривщица и в Атина.

Въпрос:  С какви чувства си тръгваш от семинара в Копривщица?

Отговор:  Тръгвам си от този семинар с радостта от това, че се срещнахме отново и потренирахме заедно, като в същото време ми е малко тъжно, че оставям това невероятно съчетание между природа и дух. Въпреки всичко се чувствам зареден с много енергия, която ще ми помогне в моята работа. Имам още няколко семинара до края на лятото в Литва, Атина и скандинавските страни и, където и да отида, ще си спомням за семинара в Копривщица и ще разказвам на всички.

До следващото лято!