• darkblurbg
  • darkblurbg
  • darkblurbg

Интервю с Джордж Колиопулос Сенсей, VІ дан Айкикай

Автор Красимир Цветанов

Интервюто взе Весела Кирова

Част първа от интервюто, което даде сенсей по време на Третия международен семинар "Копривщица 2009"

Джордж Кoлиопулос е основателят на Гръцката айкидо асоциация. Той започва да се занимава с айкидо през 1974 г. при Фумио Тойода, който е ученик на Коичи Тохей. Днес Колиопулос Сенсей активно преподава в главното доджо на Асоциацията в Атина – «Фукушинкан», и често е канен да провежда семинари и курсове за различни айкидо организации в Европа и САЩ. Дългогодишен приятел на България, Джордж Колиопулос съдейства за утвърждаването на айкидо в първите години на създаването му в страната ни. За пръв път той идва у нас през 1990 г. През същата година се провежда и едноседмичен лагер в гр. Копривщица с негово участие. След 18-годишно прекъсване, през 2008 г. «Ошинкан доджо» отново организира семинар в Копривщица под неговото ръководство. Само преди седмица приключи и «Копривщица 2009» - третият семинар в Копривщица с негово участие. В рамките на семинара Колиопулос сенсей даде интервю специално за домакините от Ошинкан доджо.

Въпрос: В твоето доджо кое е първото нещо, на което се опитваш да научиш начинаещите ученици?

Отговор: Най-важното е да се научат да се отпускат и да хармонизират съзнанието и тялото си, също така да постигат единение с партньора. Това е първото. Техниките идват едва след това. Когато изпълняваме правилно тай сабаки, техниките са много лесни. Много често ние се фокусираме върху самата техника. Казваме си например: „Сега трябва да направя шихонаге” и мислим само за това, докато в конкретния случай друга техника може да е по-подходяща. Възможно е да променим техниката, възможно е дори уке да ни направи някоя техника. Но това вече е по-високо ниво на трениране.  

Въпрос: Кое тогава е първото, което учим в айкидо – духовната страна (как да се хармонизираме) или физическото изпълнение на техниката?

Отговор: Всичко е индивидуално, според човека. Някои хора идват с много силни характери, други са много здрави физически или много стегнати. Понякога хората имат и различни фобии, например страх ги е от падането. Така че подходът към всеки е индивидуален. Но отношението винаги трябва да е позитивно. Също така е важно да не поправяме непрекъснато грешките на учениците. Трябва да им позволяваме да грешат, за да могат да се научат. Непременно трябва да ги научим да виждат. Случвало ми се е да показвам нещо, а след това ученикът изпълнява нещо съвсем друго. Той видял ли е това, което съм показал? Това се случва много често – уж гледаме, а не виждаме. Много често се разсейваме и в залата. Някой път си казваме: „Дано сенсей покаже техниката още веднъж, защото не я видях.” Когато бях в Япония, там няма такова нещо. Дошу показва техниката четири пъти без никакви обяснения и след това всички стават и я правят. След това показва друга техника два пъти и пак всички я правят. Това е много полезно за развиване на вниманието и виждането. Понякога и аз в моето доджо правя такива тренировки – техниките се показват мълчаливо без никакви обяснения и никакво говорене в залата.Трябва винаги да внимаваме, да държим съзнанието си будно. За нас, които живеем в Атина например, това е по-лесно, защото там постоянно трябва да внимаваме и на улицата, тъй като никой не спазва правилата за движение и сме изправени пред постоянни опасности. Забелязал съм, че за хората от северните държави, където всичко е много добре уредено, е по-трудно да поддържат това ниво на бдителност. Важно е и в залата, и в живота винаги да знаем какво става около нас. Истинските атаки обикновено идват зад гърба ни. Айкидо помага за развиването на това чувство на контрол на съзнанието – никога не трябва да губим този контрол. Иначе, понеже питаш за начинаещите ученици, ние всички сме начинаещи, аз съм начинаещ. Колкото повече тренираш, толкова повече си даваш сметка колко огромно е изкуството и до каква малка частица от него си се докоснал. Така след 30 години тренировки ти разбираш, че си просто един глупав начинаещ.

Въпрос: Мислиш ли, че етикетът в айкидо все още е важен и необходим днес? Понякога е трудно да обясним на хората, защо трябва да се покланят.

Отговор: Етикетът е най-важното нещо в бойните изкуства и в самия живот. Само чрез него можем да достигнем до дълбочината на изкуството. Чрез поклона ние показваме нашето уважение към другия, освен това му казваме и: „Здравей!”. Но има и още нещо. Чрез поклона ние се фокусираме. Когато аз и моят партньор се поклоним един на друг, знаем, че сме готови да започнем да тренираме. Бил съм в зали, където това не се спазва, няма никакъв етикет, и мястото прилича на гимнастически салон. Етикетът разкрива отношението към нещата, той е най-важното нещо в айкидо. Ако някой знае много техники, но не спазва етикета, той не е постигнал нищо в своето развитие в айкидо.  

Въпрос: Според теб в нашите модерни времена възможно ли е да има учидеши? Как това може да бъде постигнато на практика, след като хората вечно са толкова заети с работата, семействата си и т.н.?

Отговор: Съгласно традициите, учидеши са учениците, които живеят в доджото, грижат се за него и за семейството на сенсей. В наши дни те не спят в доджото, но идват всеки ден, почистват го, поливат цветята, грижат се за сенсей, ако той има нужда от нещо, когато дойде, сгъват му хакамата след края на тренировката. Това идва от традициите на старите времена, когато самураите са полагали грижи за своя даймьо, били са готови да пожертват живота си за него. Основната идея е именно в саможертвата и във връзката, която се изгражда. И днес за учидеши е много важно да изградят връзката със своя сенсей и все още присъства идеята за саможертвата. Макар сега да не става въпрос за жертване на живота, ученикът дава нещо даром от себе си. Дори и предоставянето на част от своето време за грижи към доджото, към клуба пак може да се възприеме като саможертва. Така че и днес е напълно възможно да има учидеши, защото същността на това отношение не се е променила.  

Край на І част на интервюто!