• darkblurbg
  • darkblurbg
  • darkblurbg

Масотацу Ояма

Автор Красимир Цветанов

Малко известен факт е, че легендарният основател на Киокушин карате Сосай /Учителя/ Ояма признава само за една единствена загуба през целия си живот като каратека.

Този човек, който светът на бойните изкуства нарича "Ръката на бога" или "Богът на карате". Същият мъж, който разсича с ръка гърлата на бутилки, чупи скали с ръка като нож, убива бикове с един удар и е победил стотици майстори на бойните изкуства и професионални бойци, боксьори, състезатели по борба в Япония и по целия свят. И все пак, в своята биография този непобедим каратека разкрива, че не е могъл да победи един слаб старец - един стар човек, който практикува "Тайчичуан".

Според собствения му разказ след като побеждава знаменития муай тай борец "Черната кобра" в Тайланд, той отпътува за Хонг Конг, за да се срещне с някой си г-н Чен – човек, за когото се говори, че е голям майстор на тайчи. В сърцето си той знаел, че науката за китайските бойни изкуства е източникът на цялото карате и гледал на това пътуване като на връщане към източника, неговото предизвикателство към изначалния извор на знания.

Първите му впечатления от г-н Чен не били от най-добрите. Както се оказало, г-н Чен бил слаб старец, който би изглеждал по-подходящо в дом за стари хора, отколкото на място, където да преподава прочутото китайско бойно изкуство. След обичайните любезности Ояма поискал позволение да се оттегли, защото си мислел, че старият човечец никога няма да приеме неговото предизвикателство към тайчи. Но какво било учудването му, когато г-н Чен поел инициативата и помолил Ояма за спаринг двубой.

Като видял съмнението в очите му, г-н Чен казал: "Не сте ли тук, за да откриете какво е тайчи? Това е вашият шанс." Така че Ояма приел, като си мислел че няма да му е нужно много време, за да довърши този стар човек. Но сбъркал.

Дългият двубой, който последвал, бил като класическата битка между змията и жерава. Г-н Чен с лекота неутрализирал всички карате атаки, насочени към него, като използвал изящни кръгови, дъгообразни движения и техники. От друга страна, когато г-н Чен контраатакувал, правел това със сила, която не би могъл да има човек на неговата възраст. Единственото, което Ояма могъл да направи, за да ги избегне, било да използва линейни, понякога много странни движения. В края на краищата като не виждал и следа от умора в стареца и след като бил използвал целия си арсенал от техники, Ояма се предал, признавайки, че не може да победи г-н Чен.

Г-н Чен се засмял, благодарил на Ояма за доброто раздвижване и го поканил да остане още няколко дни, за да научи повече. Ояма поискал да остане за малко насаме със себе си, за да може да поразмишлява над загубата си. По-късно, когато един от учениците на г-н Чен дошъл да го покани на чай, бил много изненадан да види, че по бузите на Ояма се стичат сълзи. Според него Ояма казал: "Това не са сълзи заради загубата, това са сълзи от признателност. Признателност, че пред моето карате все още лежат безкрайни пътища, по които да се развива. Вратата към тях се отвори от китайското бойно изкуство, наречено тайчи."

След това той останал с г-н Чен известно време и изучавал принципите на тайчи. И понеже той също бил гений, успял за кратко време да се слее с тях и в края на обучителния си период да победи старшите ученици на Г-н Чен. От този момент нататък, след завръщането му в Япония, във формата и техниките на киокушин карате прозирал известен тайчи привкус.

Все пак, след като той ни напусна през 1994 г., тези тайчи принципи в Киокушин започнаха да се изгубват. Ученикът, който успя да се докосне най-много до тях, беше Ашихара - един от най-надарените му ученици. Но поради някои проблеми той напусна киокушин, за да сформира своя стил "Бойно карате" през 1980 г. Ашихара ни напусна 2 години по-рано от Ояма.

Единственият човек в момента, който все още използва тези тайчи принципи в своето карате е Ниномия, който също напусна киокушин, за да сформира свой собствен стил, познат като "Еншин карате" – Сърцето на кръга. По-добре е познат като "Сабаки". Ниномия се е учил и от двамата - Ояма и Ашихара. В момента той преподава в Съединените щати и всяка година организира Предизвикателството Сабаки /the Sabaki Challenge/.

Откъс от статия за списание "Пътят на бойните изкуства" превод: Мила Атанасова