• darkblurbg
  • darkblurbg
  • darkblurbg

Интервю с Мицуги Саотоме сенсей - 2 част

Автор Мария Цветанова   

Мицуги Сатотоме е роден през 1937 г. Айкикай Шихан. Започва да тренира айкидо през 1954 г.в Куамори доджо. Продължава да тренира като учидеши в Хомбу доджо през 1961 г. Пристига в САЩ през 1975 г. и след това основава Айкидо Школите на Уешиба – независима организация, официално призната от Айкикай Хомбу Доджо през 1988 г. Автор е на две книги за айкидо: “Айкидо и природната хармония” и “Принципите на айкидо” (и двете книги са преведени на български език и са издадени от издателство Изток-Запад). Провежда непрекъснато семинари в САЩ и прави регулярни посещения до Франция.
Във втората част на това интервю, Саотоме Шихан продължава да споделя възгледите си за преподаването и целите на Айкидо.

А.Н.: Моето мнение е, че айкидо не е традиционно бойно изкуство. То е ново бойно изкуство. Мисля, че подходът на О Сенсей е бил революционен.

С.С.: Да, неговото схващане за айкидо беше великолепно. Това е най-революционната идея от началото на бойните изкуства. В буджуцу се приема, че може да победите един противник, за да защитите себе си, но аз мисля, че буджуцу и будо са различни неща. Искам да ги разгранича като два отделни термина. Това, за което хората говорят не е будо. То е буджуцу. В буджуцу начинът на изпълнение на техниките е просто обяснен. Мисля, че Вие също сте усетили това, но от началото на вашето будо-трениране е било трудно да схванете идеята. Тъй като вие не сте разбрали концепцията на будо, вашето тяло не се е движело. Защо в будо трябва да се хармонизираме с нашия партньор и да правим тенкан? В началото никой не е развил система на изучаване на концепцията за будо, базирана върху техниките с невъоръжени ръце. Някои учители, които са практикували будо от дълги години, са разбрали това. Учениците по айкидо обаче, имат възможността да работят върху техники, които съдържат есенцията на изкуството от самото начало. Тенкан, освен че е техника е също и философия.

А.Н.: Може ли подобен начин на мислене да се открие и в историята на религията? Например, има ли някакви общи точки между Християнството и айкидо? Да кажем в идеята да защитавате някого без да наранявате противника си?

С.С.: Мисля, че ще намерите този начин на мислене до определена степен в Шинто. То съществува като част от духовните му корени. Ще отнеме дълго време, за да ви го обясня. Идеята за взаимно благополучие наистина съществува. Следователно, будото на О Сенсей не е нещо, което произлиза от буджуцу. Причината е в това, че О Сенсей е изучавал различни видове буджуцу, но накрая е създал форма на невъоръжена техника, базирана на религиозно виждане. Естествено, той е изучавал старите форми, но систематизацията на айкидо се дължи на въздействието на традиционния японски каннагара но мичи. Това не е Шинтоизъм – това е Пътят на Боговете. Този дух е изразен в техниките. Така че, това е религия и в същото време не е религия. Изглежда, сякаш си играя с думите, но е точно така. О Сенсей казваше: “Айкидо не е религия, но е съвсем същото. Айкидо е библията, която завещавам на потомството.” О Сенсей силно наблягаше върху методите за трениране на дишането и иккьо-техниките, а също така върху ирими и тенкан. Той също така слагаше ударение върху концепцията за “мусуби”.

Тренирането на дишането освен, че е форма на трениране на тялото, е също и форма за умствена тренировка. То е философско трениране. Това схващане е нещо, за което трябва да се мисли по-скоро с тялото, отколкото със съзнанието. О Сенсей гениално е схванал този вид образователен процес. За да го кажа ясно, освен, че е будо, айкидо е една образователна система. То е система, по която да се преподава на хората и система да обучаваш себе си. Ние практикуваме не само външно, но и вътрешно.

Айки Нюз.: Мислите ли, че интензивните тренировки трябва да започнат още от начално ниво? Много противоречиви отговори получих в зависимост от това кого съм питал.

Саотоме: Зависи от възрастта, в която човек започва да тренира. Трудно е твърдо да се определи кой начин на трениране е интензивен и кой не. Ако кажете на човек, който е на около 60 години още в самото начало да започне да тренира усилено, той няма да се справи, а и не е необходимо. Тези хора са преживели достатъчно във физически план, така че нямат нужда да изразходват енергията си по този начин. Младите хора, в биологичен смисъл са много агресивни и трябва да ги караме да тренират усилено. Ако се опитвате да ги подтиснете няма да стане. Смогът се произвежда от моторите на колите със слабо горене. Така че аз позволявам на младите хора да тренират интензивно и да изразходват енергията си. Но това не е всичко по въпроса. По-добре е да ги изморим бързо. Целта на тежките тренировки е да накара хората да осъзнаят собствените си физически граници. Не може да навлезете в духовния свят, ако не сте надскочили физическите си възможности. Ето защо аз ги карам да се изтощят напълно и да правят тежки тренировки.

А.Н.: Някои старши инструктори от самото начало насърчават мекия начин на трениране. След три-четири години подобни тренировки, айкидо се превръща в танц. Тогава хората започват да се съмняват дали могат в действителност да използват това, което са научили, или не.

Саотоме: От това, че някой работи и върху двата вида трениране, не следва че той може да приложи айкидо-техника. Например при скулптурата има и меки и твърди методи. Има начин, когато взимаш нещо твърдо и се бориш, за да промениш формата му в някаква скулптура. И друг начин, когато постепенно изграждаме форма, използвайки мек материал, като например глина.

А.Н.: В сравнение с настоящите занимания по айкидо техниките от периода айки-будо включваха ли повече елементи от самозащитата?

Саотоме: Да, включваха. Но като цяло целта на тренирането на айкидо е самозащитата. Всички бойни изкуства са изградени върху тази цел. Няма подобно нещо като бойно изкуство или боен път, което да не е самозащитно. Това, което е чудесно в айкидо обаче, е че освен собствената самозащита то включва и “защита на противника”. Ние трябва да опазим живота на врага. И двете са форми на самозащита.

А.Н. Мисля, че е необходимо да притежаваш увереност в себе си, за да постигнеш истински това.

Саотоме: Откъде мислите се ражда самоувереността?

А.Н.: Мисля, че в определена степен е необходим директен опит. Ето един прост пример. Когато бях малък, ако чуех силен шум, цялото ми тяло уплашено реагираше и свивах глава в раменете си. Сега реагирам с корема. Мисля, че това е благодарение на тренировките по айкидо.

Саотоме: Това е един пример. Преди известно време в нюйоркския съд имаше един случай, при който един мъж застрелял петима други мъже в метрото и решението на съда беше, че това не е при самозащита. Въпросът е, защо е било необходимо да убиваш хора, чиято съпротива е изчезнала още при първия произведен изстрел. Например, той би трябвало да ги простреля в краката. Начинът по който гледаме на самоотбраната в американското и японското общество е напълно различен. В Америка, всеки може да се разхожда и да носи пистолет, така че чувството при разходката из някой град там, сравнено с разходката из Япония е напълно различно. Няма друг град по-безопасен от Токио. Ако се безпокоите единствено за безопасността си, може да отидете в първия оръжеен магазин и да си купите пистолет. Няма да се налага да се суетите около никьо и санкьо. Според мен, причината заради която бойните изкуства трудно се разпространяват в Америка, е свързана с нейната история на нация, формирана от колонизатори. Във всеки случай, хората които са колонизирали Америка вече са имали огнестрелни оръжия. Те никога не са воювали с копия или мечове. Хората в Европа обаче имат опит в бойните изкуства, който не включва огнестрелни оръжия. Ако се запитаме защо Франция - типична европейска държава има афинитет към бойните изкуства, ще открием, че това е защото ползата от бойните изкуства е вече част от нейната история. С Америка обаче нещата не стоят така. Мисля, че американците искат да разбират изкуства като карате или кунг-фу като нещо свръхестествено. Не смятам, че наистина се отнасят към тях като към бойни изкуства.

А.Н.: Как мислите, имат ли стойност техниките в днешния свят? Каква е ползата от разпространяването им?

Саотоме: Целта на айкидо е да научим концепцията или начина на мислене. То е начин да научим философията. Тя е нещо задължително за учителите. Различните учители обясняват една и съща техника по различни начини. В процеса на обясняване на една и съща техника, някои учители създават горили, а други човеколюбиви човешки същества. Това не е въпрос на организация, а по-скоро на начин на мислене на учителя. Това наистина е много важно. Нека го кажа ясно: Не мисля, че О Сенсей е бил силен в свръхестествения смисъл на думата. Той беше особено силен във физическия смисъл на думата и имаше неща, които само той можеше да направи. Това, което бе чудесно при О Сенсей е, че светът, който си представяше е възможен за всеки един от нас. Аз не го уважавам просто като майстор на бойни изкуства. Не мога да стана като О Сенсей и ще бъде безсмислено да се стремя към това. Но аз мога чрез тренирането на айкидо да науча гледната точка на О Сенсей за света. Това е нещо достъпно дори за мен. Аз не мога да изкореня бор 15-20 см в диаметър, както това е направил О Сенсей и затова не мога да го имитирам. Ако разглеждаме нещата само от тази страна, тогава това е просто въпрос на огромна физическа сила. Аз не уважавам О Сенсей заради величината на физическата му мощ. Аз го уважавам, защото вярвам, че това което е мислил, това към което се е стремил е било чудесно. А също и за това колко прекрасно е това послание за бъдещия свят. Целта на техниките е да помагат да се постигне подобен начин на мислене: в това се състои методът на обучение и трениране.