• darkblurbg
  • darkblurbg
  • darkblurbg

Интервю с Мицуги Саотоме сенсей

Автор Мария Цветанова

SaotomeМицуги Сатотоме е роден през 1937 г. Айкикай Шихан. Започва да тренира айкидо през 1954 г.в Куамори доджо. Продължава да тренира като учидеши в Хомбу доджо през 1961 г. Пристига в САЩ през 1975 г. и след това основава Айкидо Школите на Уешиба – независима организация, официално призната от Айкикай Хомбу Доджо през 1988 г. Автор е на две книги за айкидо: “Айкидо и природната хармония” и “Принципите на айкидо” (и двете книги са преведени на български език и са издадени от издателство Изток-Запад). Провежда непрекъснато семинари в САЩ и прави регулярни посещения до Франция.
В първата част на това интервю, Саотоме Шихан си припомня петнадесетте години, прекарани като учидеши в Хомбу Доджо, разказва за впечатленията си от О Сенсей, както и за подходът му към тренирането с оръжия

А.Н. (Айки нюз): Бихте ли ни разказали за вашта първа среща с айкидо?

С.С. (Саотоме Сенсей): В гимназията се занимавах с джудо. В Кууамори Доджо ме представи моят учител, защото мислеше, че айкидо би било подходящо за мен. Именно тогава за първи път научих, че има айкидо. Часа водеше Сейго Ямагучи Сенсей. Бях по-едър отколкото в момента и тежах около 85 кг. Обикновено печелех състезанията по джудо в Токио. След часа, Ямагучи Сенсей ми каза да хвана пръстите на ръката му. В момента в който ги хванах, той ме хвърли. Не знаех как стана това и си помислих, че съм се спънал в ръба на татамито и така съм паднал. Помолих да го направи отново. Мисля, че ме хвърли четири или пет пъти. Хвърляше ме, когато го хващах за пръстите, а също и за раменете. Айкидо ми се стори чудесно. Ето така започнах да се занимавам с това изкуство. След това разговарях с Ямагучи Сенсей и Кууамори Сенсей не само за бойните изкуства, но и за много други неща, като източната философия например. Много се радвах, че успях да го направя, защото търсех дискусии от този род, които да ми помогнат в живота. Все още изпитвам уважение към Кууамори Сенсей и съм много впечатлен от Ямагучи Сенсей. Така постъпих в доджото, като в същото време продължавах да тренирам и джудо.

saotomeА.Н.: Това се случи след завръщането на Ямагучи Сенсей от Бирма, нали?

С.С.: Не, беше преди той да замине. Кууамори доджо беше първото по рода си Айкикай-доджо след войната. В онези дни Айкидо Дошу Кишомару Уешиба идваше в доджото, макар че тогава го наричахме Уака Сенсей. Представях си го като типичен здрав майстор по бойни изкуства, но той изглеждаше като университетски професор и говореше много учтиво. Той ме впечатли с държанието си на джентълмен. Бях изненадан да видя здравите му, силни ръце. Той беше различен от учителите по джудо. Говорех с него на различни теми и все повече започвах да оценявам айкидо.

В онези дни Уака Сенсей все още работеше за компанията „Осака Секюрити”. Шоджи Нишо също идваше. Нобуйоши Тамура започна три месеца преди мен. Това стана през 1954 г. Исках да стана учидеши, но така и не успях преди 1961 г. Тамура също работеше извън доджото, въпреки че беше учидеши. Не беше като днешно време - доджото да дава заплата на младите учители.
Когато срещнах О Сенсей за първи път, бях ученик в гимназията. Тренирах в старото Хомбу Доджо. Доджото беше чисто, но татамито износено. О Сенсей, с бялата си брада, говореше на учениците си. Тогава не знаех кой е О Сенсей. Той ме поздрави с добре дошъл – хората около него бяха много напрегнати. Аз бях много учуден и почувствувах гореща тръпка да преминава през гърба ми. Не знам дали бихте го описали като духовно пробуждане или не, но бях силно потресен. По онова време лично съм се срещал с учители от други бойни изкуства, не само по джудо, но всички те се различаваха от О Сенсей. О Сенсей беше около шестдесетгодишен тогава и изглеждаше величествен. Това, че имах възможността да го срещна беше чудесно. Той ме впечатли много силно и това ме накара да почувствам, че бих могъл да оставя всичко, за да уча под негово ръководство.

А.Н.: Предимно Уака Сенсей ли водеше часовете по онова време в Хомбу Доджо?

С.С.: Уака Сенсей преподаваше в сутрешните часове и след това отиваше на работа. Ямагучи Сенсей водеше през по-голямата част от времето.

А.Н.: Значи по онова време е имало сутрешни и вечерни часове.

С.С.: Точно така. Но в самото начало нямаше много групи. Бройката постепенно се увеличаваше. В онези дни аз тренирах в групата от 8.00 до 9.00 часа, в която обикновено преподаваше О Сенсей. Ако на тренировките дойдеха десетина човека, Дошу говореше за голям брой присъстващи. Тогава той все още беше млад. Спомням си, че с Дошу обикновено правехме какаригейко (трениране с непрекъснати атаки). Днес айкидо е добре познато, но тогава дори в Токио много хора питаха какво е айкидо.

Когато станах учидеши О Сенсей ми се караше много повече от колкото на когото и да било. Бях учидеши почти 15 години и може би заради това му беше по-удобно да се кара именно на мен. Аз бях последният, който остана като учидеши. По мое мнение, докато О Сенсей беше жив, изкуството от година на година се променяше и непрекъснато прогресираше. Аз исках да наблюдавам О Сенсей докато тренираше самия себе си. Затова и останах най-дълго като учидеши (смях). Ако включа времето откакто реших да стана учидеши, мога да кажа, че съм наблюдавал О Сенсей почти 20 години и той непрестанно се променяше. Въпреки, че определям моето айкидо като Саотоме-стил, в действителност аз нямам стил. Когато гледам различни Сенсеи във Френдшип-демонстрации мога да кажа на какво О Сенсей е научил всеки от тях. Във всеки един период от преподаването си, всичко на което О Сенсей ни учеше беше правилно. Не съм съгласен с учители, които казват, че айкидо трябва непременно да се прави от всеки по специфичен начин. Да имаш стил е чудесно нещо и О Сенсей наистина ни учеше на това. Обаче с времето ще се настанят различни стилове, като Йошинкан Айкидо, Мансейкан-стил, Морихиро Сайто-стил, Коичи Тохей-стил и др.

Камае с кен
Камае с кен


А.Н: От О Сенсей ли научихте меча?

С.С.: В онези дни, когато построиха Хомбу, на Шихана се падаше ред да преподава в неделя. Мисля, че един ден О Сенсей беше отегчен и надничайки в офиса попита: “Саотоме, кой е дошъл днес?”. Той ми каза да затворя и заключа прозорците и аз се запитах какво е замислил. Тогава той ми нареди да взема един боккен. Каза ми: “Това е ката за меч, която се използва при истински двубои” и ми я показа. Мислеше по много старомоден начин. Нареди ми да затворя прозорците, така че никой да не може да го види. “Ти никога няма да станеш майстор” – каза (смях). Не можах нищо да разбера. Тази ката беше съвсем малко по-различна от кумитачи. Той ми я показа много бързо за около 5 минути.

А.Н.: Преди много години Сенсей, когато гледах Ваши тренировки, вие използувахте бамбуков меч от Ягю-рю. Все още ли го използувате в тренировките си?

С.С.: Всички мои ученици го използуват. Причината, поради която използуваме бамбуков меч от Ягю-рю е, че ако използуваме боккен при заучаване на основите на меча и основните кати, можем да си нараним пръстите и по този начин да започнем да се страхуваме. Ако един боккен ни удари истински, ще ни нарани. В действителност, ние не искаме да се нараняваме едни-други. При използването на бамбуковия меч, се чувстваме сравнително безопасно, защото ако се ударим, няма да се нараним. Дори и да почувстваме болка, няма да си счупим някоя кост. По този начин ни се предоставя възможност да достигнем доста бързо до определено ниво на умения. Ако използваме боккен, със сигурност ще се намираме под напрежение. Когато използваме бамбуков меч, ние се отпускаме и работим без колебание. По-късно започваме да използваме и боккен. По този начин учениците могат да усъвършенствуват меча (кен) и кумитачи. Въпреки това, ако практикуваме без реална опасност от нараняване тренирането става много измислено. Трябва да внимаваме как държим меча, за да избегнем контузиите и някак си не можем да добием истинското чувство, характерно за кумитачи. Изпълняваме го просто като ката. Вие нямате възможността да хармонизирате или движите вашата ки въобще. Така че, моите ученици използват боккен след като овладеят до известна степен бамбуковия меч. Когато свикнат с това, те могат да контролират меча. Стъпка по стъпка – това е начинът по който тренираме ние.

А.Н.: Морихиро Сайто Сенсей е подредил движенията с кен и джо, които е научил от О Сенсей. Какво представляват кумитачитата, които сте създали в “Айкидо Школите на Уешиба”?

С.С: Начинът, по който О Сенсей показваше зависеше от ситуацията. Хората, които се обучаваха при О Сенсей работят по различен начин с кен и джо. Тъй като мечът на О Сенсей беше мечът на айкидо, e много трудно всичко да бъде обхванато. Винаги трябваше да го следваш плътно. Винаги трябваше да систематизираш сам за себе си видяното. Когато гледах Морихиро Сайто Сенсей във Френдшип-демонстрацията да работи с кен и джо, си помислих: “Да, О Сенсей преподаваше и това.” Но някак си по-различно. Сайто Сенсей е систематизирал добре това, което е научил. Моят начин на работа с меч и изпълняването на кумитачи също е малко различен. Това е, защото нашият опит е различен.

А.Н.: Това е нещо, което много ясно каза Шоджи Нишо. В това време обучението в Хомбу Доджо наблягало на тайджуцу-практиката (техники с невъоръжени ръце), но джо и кен също се считали за важни. Така или иначе в Хомбу Доджо не е имало никой, който да преподава кен и джо.

С.С: По това време О Сенсей учеше на кен и джо по време на семинарите. Той показваше основите. Не е правилно да го казвам, но хората, които идваха в доджото отвън бяха гости. Учидешитата бяха учениците, с които О Сенсей показваше. Тъй като тези, които идваха отвън бяха гости, ние внимавахме много за тях. На гостите не им се караха дори когато правеха същите грешки, които правехме ние. Ако аз направех такава грешка, наистина лошо ми се пишеше.

В момента аз преподавам в Америка, но никога не съм казвал на учениците си, че не разбират. Не знам как провеждат тренировките в Хомбу Доджо сега, но имам ученици, които правят много повече от това, което се изисква на тренировките в Япония. Аз ги уча как да използват и други неща, освен кен и джо. Също така използваме наши собствени оръжия, като допълнение към тези, които сме научили от О Сенсей. Например използваме такива неща като палки. Те всички са част от айкидо. Проблемът е, че нашия начин на използване на кен и джо е начин на айкидо-трениране. Ние не сме кендисти или такива които работят с джо. Ние използваме оръжията като начин за трениране. Често напомням на учениците си, че по тази точка не трябва да има недоразумения.

А.Н.: Практикуващите традиционни бойни изкуства, кендо и иайдо често са критикували начина, по който О Сенсей е използвал кен и джо. Неговият подход към меча е бил някак си по-различен. Мисля, че особения начин на използуване на бедрата и стойката, които Основателят въвежда, за да избегне айучи (едновременен удар от двама противника, чийто резултат е контузия или смърт и за двете страни) не съществува в иайдо и кендо.

С.С.: Да, има такива сред практикуващите традиционни бойни изкуства. Също така и сред практикуващите Ягю-рю. Ирими е един от най-добрите начини за избягване от айучи. Ти влизаш и водиш меча на противника си. Това е нещо, което О Сенсей често казваше: “Удряй срещу удрящия меч”. Той казваше, че противниковата атака ще ти покаже начина и ти ще трябва да го последваш. Това е ирими в духовен смисъл. Дори айучи завършва под формата на ирими. Това е вид молитва: “Вие побеждавате като влизате и водите духа на Вашия опонент”, казваше О Сенсей. Така че, това не е въпрос на борба с мечове. Вие естествено се свързвате с противника си. В този аспект начинът на мислене на О Сенсей е много научен. Той често говореше за камисама и духовното значение, но начинът му на мислене беше много смислен и научен. Също така мисля, че е естествено от гледна точка на практикуващите традиционни бойни изкуства да го критикуват, тъй като „мечът” на О Сенсей беше различен. Това е защото О Сенсей сам е развил този начин на използуване на меча. О Сенсей притежаваше менкьо кайден за различни бойни изкуства и е използвал същината им, за да разработи своя техника на меча. Безсмислено е да се счита, че мечът на О Сенсей е различен от другите бойни изкуства. Това, което О Сенсей е направил, е да построи върху тази основа нещо ново. Възможно е да критикуваме миналото, но миналото не може да критикува бъдещето. Това е друго измерение. Дори ако някой е казал, че мечът на О Сенсей е различен от традиционните бойни изкуства на меча, факт е, че той не се е опитвал да работи по традиционния начин.

В старите времена е съществувала тясна връзка между меча и тренировките с невъоръжени ръце. Тогава те са се практикували заедно, но малко по малко са възникнали специалисти и те са се обособили. Трябвало е да можете да използувате копието и меча, да изпълнявате техники с невъоръжени ръце, да бъдете вещи в язденето, докато всичко стане едно цяло. Мечът трябва да се асоциира с техниките с невъоръжени ръце. Да учиш техниките с празни ръце означава да учиш техниката на меча. Поради тази причина кендо, карате до и джудо не са съществували в старите времена.

Ирими
Ирими


А.Н.: Предполагам, че преподаването на айкидо в САЩ крие своите трудности?

С.С.: Не използувам Шинто-терминология както правеше О Сенсей. Въпреки това, науката е универсален език и е нещо, в което всеки може да бъде убеден. Ако се използуват тясно специализирани думи като „каннагара” те няма да бъдат универсално разбрани. Аз избягвам подобни термини.

Трудно ми е ясно да кажа, че трябва да учите, ако искате да узнаете нещо около Япония. Още повече, че аз трябва да направя така, че учениците ми да разберат. Докато има много хора, които искат да разберат, аз трябва да направя необходимото да го осъществя. Мисля, че са необходими неимоверни усилия, за да може да се представи Японската култура на света. Чужденците не разбират Япония. От друга страна не е абсолютно вярно, че японците разбират Япония. Японците са чужденци, дори когато живеят в собствената си страна. Просто защото живееш в Япония и говориш японски, не означава, че разбираш истинските корени на нацията. Мисля, че има много такива хора. Например, японците, които пътуват по света за да учат, не знаят много неща за Япония, макар да си мислят обратното. Те не знаят за чайната церемония. Не знаят за стрелбата с лък. Има много такива японци.

А.Н.: Това ми напомня нещо, което се случи преди седем години, когато интервюирахме един айкидо-шихан. Той каза следното: “Дори един чужденец да дойде да тренира в Япония, няма начин да разбере истинското значение на айкидо. Поради езика и културните различия, чужденците не могат да разберат духовното значение на изкуството.” Когато го разпитахме по-подробно за това, заключението ни беше, че дори за японците е трудно да го разберат.

С.С.: Да, това е вярно. Въпреки, че практикувам айкидо повече от 30 години, аз все още не съм го разбрал. Едва сега аз разбирам неща, които О Сенсей ми е казал преди много години. Съществува и такъв вид разбиране. Също зависи и до каква степен някой разбира. По отношение на това, което споменахте, искам да кажа още нещо. Един учител, който отишъл да преподава зад граница казал на хората там, че: “Айкидо е същността на японската култура и следователно, чужденците не могат да го разберат.” Аз изобщо не харесвам думата “чужденец”. Чудя се защо чужденците да не могат да разберат айкидо? Защо той е тръгнал да преподава айкидо в чужбина? Разбирате ли какво имам предвид? Няма какво да говорим за някой, който преподава айкидо от дълги години на хора, които не разбират. За него би било по-добре да се върне в Япония. Мисля, че е срамно да казва спокойно, че те не разбират. Ако не можеш да направиш нещата така, че да накараш хората да разберат, това означава, че ти самият си некомпетентен. Това е начин да прехвърлиш отговорността от некомпетентността си върху някой друг. Караш учениците да се чувствуват отговорни за твоя провал. Има ученици, които не разбират, но дори в Япония има такива, които учат от много години и не разбират. Мисля, че е по-добре да спрем да говорим, че чужденците не разбират. Какво ще си помисли той, ако някой каже, че японците не разбират Бетховен? Чудя се защо трябва само японските традиции да правят изключение.