• darkblurbg
  • darkblurbg
  • darkblurbg

Годзо Шиода

Godzo_Shioda

Когато Айкидо трябва да бъде представено пред широка публика по интересен и едновременно с това лесен за разбиране начин, Годзо Шиода сенсей изпъква сред всички останали майстори. Той съчетава анализа на теоретичните знания с ясна техника, поднесена с много чувство за хумор. Често, присъствашите на демонстрациите на Шиода сенсей, почти без изключение са били завладявани от духа на преживяването и са били готови да започнат веднага да се занимават с Айкидо. Годзо Шиода никога не пропускал да спомене с благодарност своя учител, Морихей Уешиба и факта, че Айкидо се е развило от техниките на Дайто-рю Айкиджуджуцу. Настоящата статия е подборка на материали за Шиода сенсей и използва главно една статия публикувана през 1994 г. в Айкидо Джърнъл.

Вторият син на известния педиатър Сеичи Шиода, Годзо, е роден в Шинджуку, Токио на 9 Септември 1915 г. Болнавото дете дължи оцеляването си на медицинските познания на своя баща. Младият Шиода се радвал на привилегировано възпитание и охолно детство, но и трябвало да се подчинява във всичко на своя строг баща. Баща му поддържал собствено доджо – Йошинкан и Годзо бил окуражаван да се занимава с кендо, гимнастика и Джудо, в което той показал рядък талант и стигнал до трети дан когато бил едва на 15. Съдбоносната му среща с Морихей Уешиба станала по доста необичаен начин. Г-н Абе - директорът на средното училище, което Годзо посещавал, бил поразен от силната воля и излъчването на една млада жена, Такако Кунигоши, която всяка сутрин почиствала близкия храм. Когато я попитал на какво се дължи това, тя отговорила, че е благодарение на учителя й по Айкиджуджуцу и предложила на директора да посети една от тренировките му. Изключително впечатлен от това, което видял в доджото на Уешиба, г-н Абе настоял пред бащата на Годзо да го запише там.

На 23 Май 1932 г., 17 годишният Годзо Шиода отишъл в доджото на Уешиба за да наблюдава една демонстрация. Със знанията си по Джудо и Кендо, увереният юноша наблюдавал скептично изчистените контролиращи техники, които демонстрирал Морихей. Уешиба усетил отношението на младежа и го помолил да го нападне с произволна атака. В следвашия миг Шиода се проснал по гръб, като ударил силно главата си след неуспешен удар с крак. В Айкидо, “да усетиш, значи да повярваш ”, така че Шиода веднага решил да се присъедини към групата в доджото. Тъй като се изисквали двама гаранти, баща му и г-н Абе дали своите препоръки. По това време имало около двадесетина учи деши, които следвали строг график, според който часовете започвали в пет часа сутринта и завършвали в девет вечерта. Изглежда това била другата причина, която накарала Шиода да стане член на доджото, в което тренирали упорито толкова много млади хора и постепенно започвали да се появяват представители на висшето общество.

По това време Морихей Уешиба бил изключително активен. Той преподавал не само в Кобукан, но и във Военната Академия Накано, във Военното полицейско училище, във армейското училище Тоема, както и на още няколко места. Поради това, той нямал нито време, нито желание да се занимава с отделни ученици, набирани случайно, и вниманието в Кобукан било насочено към развитието на живеещите там. “Айки будо” на Уешиба се намирало в етапа на еволюция от Айкиджуджуцу в модерно Айкидо. Имало много техники; те се изпълнявали предимно линейно и със голяма физическа сила. Също така се изучавали и практикували множество комплексни заключващи техники (осае вадза).

В началото Шиода, който все още бил ученик, посещавал само сутрешните тренировки, като трябвало да става в четири часа, за да стига навреме в доджото. По-късно по настояване на баща си, Годзо се насочил към авантюристичен начин на живот и работил за “възстановяването” на Монголия. Като част от подготовката за очакващите го трудни години, той решил да напусне училище за две години и да се отдаде изцяло на тренировките по Айкидо.Продължавал да тренира Айкидо и като студент в университета Такушоку, до мобилизирането си през Март 1941.

Шиода прекарал по-голямата част от войната в Китай. Започнал като секретар на генерал Шунроку Хата в Пекин и имал не една среща със смъртта. В автобиографията си, Айкидо Джинсей, Годзо разказва подробно за този период от живота, си в стил, който я превръща в увлекателно четиво. След уволнението си, Шиода прекарал няколко седмици в интензивни тренировки и полска работа в дома на Уешиба в Иуама, където той се бил оттеглил в ранните години на войната. Все още млад човек, с учител, очевидно оттеглил се в почивка, Шиода се завърнал в Токио и както много други, едва свързвал двата края в съсипаната Япония.

iyaf-logo-gray-smlПрез 1950 г . Шиода бил повикан да охранява завода Цуруми на стоманения концерн Нипон Кокан. Това било в навечерието на Червеното Прочистване и Годзо Шиода събрал 55 от най-силните членове на кендо, сумо и джудо клубовете в неговата алма матер. Добрата работа там довела до това, че през 1952 г. го помолили да преподава Айкидо на охраната на концерна в различни негови заводи и съоръжения. По това време той правил и демонстрации в различни полицейски управления в Токио.


Емблемата на федерация Йошинкай

Забележително събитие станала проведената в Токио през 1954 г. демонстрация на 150 бойни изкуства от цяла Япония, спонсорирана от една частна асоциация. Техниките на Шиода били най-аплодираните от 15 хилядната (!) публика и малко по-малко новосформираната организация Йошинкан започнала да добива популярност и признание. По това време дейността на Шиода привлякла вниманието на някои важни фигури в бизнес средите. Такъв бил г-н Шиширо Кудо, собственик на банка Томин, който помогнал за изграждането на новото доджо. Съоръжението Цукудо Хачиман били открито през 1955 г. От скромното си начало Йошинкан Айкидо бързо се разпространило из цяла Япония и в чужбина, главно Европа и САЩ. През 1962 г. президентът на САЩ Кенеди посещава Япония и показва голям интерес към Айкидо. Един от охранителите на президента проявява скептицизъм и предизвиква 48 годишния майстор, който набързо го неутрализира. Тази случка е широко отразена от медиите в Япония и САЩ, и допринася към растяшата популярност на Шиода. Йошинкан Айкидо и до днес е предпочитаното изкуство на силите за борба с масовите безредици на Токийската полиция и на женските подразделения на японската полиция. В наши дни тя е втората по големина Айкидо организация, със стотици клубове из целия свят.

Не е напълно ясно как Йошинкан става напълно отделна от Айкикай организация. Когато Шиода започнал заниманията си след войната, Морихей Уешиба се намирал в Иуама и тренировките в Хомбу доджо (бившото Кобукан доджо) били нередовни и неособено популярни. Няколко бездомни семейства живеели в доджото и дори известно време било използвано за танцувален салон! Въпреки това отдръпване на публиката, Шиода постигнал първите си успехи с Йошинкан и Айкидо започнало да се разпространява бързо. Малко по-късно Айкикай също започнала да възстановява позициите си под ръководството на Кисшомару Уешиба, а и самият Основател започнал да прекарва повече време в Токио. Така че, никога не е имало официално разделение на двете организации, въпреки техния доста различен подход към Айкидо. Двете групи се развивали независимо, като поддържали тесни отношения. Дори в наши дни често водачите на едната школа посещават официалните събития провеждани от другата.

ShiodaIrimiГодзо Шиода тренирал при Морихей Уешиба, когато той бил на петдесет и на върха на силите си. Поради това техниките, които научил от Основателя били твърде различни от тези, преподавни след войната. Затова не е изненадващо, че Йошинкан Айкидо е ясно различавано от Айкидо практикувано в системата на Айкикай под ръководството на Кисшомару и сега на Моритеру Уешиба . Все още се дискутира кога техниките на О`Сенсей са били в зенита си – преди или след войната - и в крайна сметка се шири мнението, че отговорът е субективен. Въпреки това много хора се съгласяват с мнението на Годзо Шиода, дадено в едно интервю пред Айки Нюз през осемдесетте години на 20 век: “Айкидо днес е безформено. То е кухо, празно. Хората се опитват да постигнат високо ниво без да вложат всичко от себе си. Ето защо то прилича толкова много на танц в наши дни. Необходимо е да се овладее до съвършенство основата и след това да се премине към по-високите нива. Сега виждаме единствено копиране и имитиране без докосване до истинските неща”.

Танцувалните движения, които често виждаме днес, представяни като техники от Айкидо, въпреки че са приятни за очите, не успяват да впечатлят и да внушат ефективност на занимаващите се с други бойни изкуства. Позицията на Годзо Шиода по този въпрос е ясна и се възприема от все повече майстори от новото поколение.

На 17 Юли 1994 г. Годзо Шиода сенсей почина, оставяйки след себе си силен, динамичен стил, който продължава да се развива.

    ... " Научи и забрави за него, не означава да научим нещо и да спрем да го практикуваме. Това означава да отхвърлим напълно от съзнанието си концепциите за наученото и да се отнасяме към всяка ситуация като към напълно нова, и да приложим техниката, която решим, че е подходяща. По този начин можете да се научите да реагирате на ситуацията без да използвате заучени комбинации. Парадоксално, е че начина по който се стремим да стигнем до това ниво, чрез указания от вида "този крак е тук, а ръката трябва да е там", противоречат на природата на Будо."...

    ... " Тренирайте с колкото можете повече разлечни партньори и се учете да виждате флуктуациите в потока на тяхната сила и енергия. Когато развиете тази способност, ще можете да изпълнявате ефективно техниките във всяка ситуация."...

    ..." При всички случаи, моментът да се впуснете в това физическо мъчение е докато сте още млади. По време на процеса (на обучение, б. пр.) ще разберете кой сте и ще развиете силата на духа си. Когато остареете вашата физическа сила намалява. Когато това стане ще усетите ефекта на кокю, който няма нищо общо със физическата сила. Важно е в началото да влагате физическа сила, защото ако започнете само с кокю няма да правите и научите нищо. "...

    ..." Без значение какъв тип физика имате, можете да тренирате Айкидо. Може да сте слаб или дебел, висок или нисък, можете да правите Айкидо по своя начин, в момента в който откриете най-естествените за вас движения. С други думи трябва да продължите да развивате физиката си да естественото й ниво и да спрете до там. Така че ако имате физика, която да е на естественото за вашата възраст и телосложение ниво, можете да практикувате Айкидо вечно, без значение на каква възраст сте."...

    ..." Отношенията ученик-учител не означават само, че ученикът трябва да уважава учителя си. Ученикът трябва да направи всичко възможно за да надмине учителя си – това е негов дълг. С други думи – ако ученикът не тренира по този начин, никога няма да стане майстор."...

    ..." При тренирането на Айкидо и възприемането му като бойно изкуство, истинският бой е много важен. Това не е игра или спорт. Ако загубите състезанието - всичко свършва. В такава ситуация техниките, които изпълнявате несъзнателно са истинското изкуство. Ако не усетите това, не можете да постигнете истинско усещане за природата на бойните изкуства."...

    Годзо Шиода, 1915-1994. 10 Дан Айкидо.