(Перфектната позиция в Айкидо)

Зимна сутрин. Зад прозореца надничаха ледени шушулки, украсени с малки, бели кристалчета от скреж – същите тези кристалчета, които посребряваха дърветата и ги караха да блестят, когато между облаците успяваше да пробие за малко някой слънчев лъч. Мъглата беше гъста и лепкава, придаваше някакъв мистицизъм на пейзажа. В стаята, от един ъгъл се издигаше тънък и строен стълб дим, от тлеещи аромати на сандалово дърво. Димът правеше грациозни движения по пътя си нагоре и отразяваше хармонично невидимите траектории на дъха ми. Това „огледало” на движението е способност само на истинско уке.

Нещо в ъгъла на стаята ме смущаваше, караше ме да обходя с поглед пространството. Две свещи хвърляха мека и бледа светлина в ъгъла на стаята. Едната беше кръгла като небето, а другата – квадратна като земята. Тези свещи, които бяха отдали половината си енергия на пламъка, бяха там, за да ми напомнят, че в пространството на кръглото небе винаги може да се впише квадратната земя и да остане място, което да се запълни от постоянния стремеж на земния човек към извисяване и просветление.  Не свещите привличаха вниманието ми. Не и спокойният им и уседнал пламък.

Здравейте всички!

Тези, които тренират при нас и тези, които влизат в нашия форум да поглеждат какво ново и не се престрашават да дойдат да тренират.

Бих искал да ви поздравя с настъпването на новата 2008 г.

В навечерието на Нова година, човек прави равносметка на изминалия период – какво хубаво е постигнал, с какво се е справил и какво от нещата, които е искал преди една година не е успял да постигне.

Как изглеждаше за нас 2007 г.?

Още от първия ден бяхме заедно – една малка, но сплотена група от около 20 души посрещна заедно новата 2007 г. във Велинград. За първи път решихме да изоставим удобното място пред телевизора в къщи и да бъдем заедно в навечерието на новата година!

През месец януари имаше изпити и някои хора повишиха своите степени.

Бяхме заедно и на празника на доджото през април.

През лятото напуснахме залата, в която тренираме от 7 години, с разбирането, че времето за нас там  е свършило и с надеждата, че ще намерим по-хубава зала.

Успяхме да положим организираното начало на тренировките по джодо, а по-късно секцията към клуба да прерастне в самостоятелен клуб.

В началото на септември отново бяхме заедно на станалия традиционен летен лагер на морето. Имаше доста изненади около базата, но хубавото беше, че бяхме отново заедно. Този път направихме първи стъпки в две нови за нас японски изкуства – шодо или пътя на четката и суми-е – изкуството на японското рисуване с туш.

Така дойде и есента, когато успяхме да преместим тренировките в 8 СОУ. Направихме тренировките с оръжия в събота, като идеята беше, че залата е по-голяма и ще могат да играят повече хора, но като че ли хората се притесняват от работата с оръжия и не я приемат за част от айкидо.

През тази година се зароди идеята за „демо тима”, който да представя клуба и да показва най-доброто от това, което сме постигнали.

Разбира се не забравяме редовните тренировки, които си вървят по график, както и традиционните петъчни сбирки след тренировката, на които хората споделят това,  което не могат да си кажат по време на тренировки. Зароди се и една идея да се събираме в първата сряда на месеца с хората от другата зала, но засега все още няма човек, който да поеме сериозно отговорността за тази задача.

В началото на месец ноември малка група отиде на семинар в Атина, като пътуването си беше истинско приключение, което няма да забравим.

Малко след това чествахме две дати: 25 години от както аз (Красимир Цветанов) и 20 години от както Мария Цветанова тренират айкидо. Благодаря на всички, които уважиха нашето тържество.

По традиция след последната тренировка за годината се събрахме на маса, но се оказа, че масата е малка да ни събере.

Отговорът е много прост: това, което си пожелаем, това, което решим да направим, това за което ни стигнат силите. Всичко зависи от нас!

Искам да благодаря на всички наши ученици, които през годината тренираха при нас за упоритостта, с която го правеха, за вярата в нас, за подкрепата, която ни оказваха. Благодаря ви, ще се радвам да тренираме отново, заедно и през тази година. Не спирайте да мечтаете, продължавайте да тренирате и в края на 2008 г. ще можем да се поздравим с още по-големи успехи!

Весела Коледа и щастлива Нова година!

Красимир Цветанов

"Кантоку" е изключително старомодна дума в японския език. Търсих я в поне шест съвременни речника наскоро и не я намерих в нито един от тях. Буквално означава "осъзнаване на доблест". Думата кантоку, ако въобще я чуете е най-вероятно да се използва в някое доджо, където се практикува някое от традиционните изкуства като будо, кадо (подредба на цветя), или чадо (чаена церемония). Елегантност, спокойствие, осъзнатост, контролирана сила, всичко това е част от кантоку.