Стигаме до сградата, където се намира залата. Една съвременна сграда, където доджото се намира на един от последните етажи. Качваме се на две групи в асансьора, светваме бутона за пети етаж и след секунди се озоваваме пред входа на доджото, a там вече са се събрали малка група айкидисти. Чуват се разговори на гръцки, английски и естествено на български. Получава се една „шарена” комбинация от хора, дошли от различни краища на света, говорейки на различни езици, но обединени от една идея: айкидо.

Преобличаме се и прекарваме времето до началото на тренировката в бъбрене и леки загряващи упражнения. Започваме навреме, като Сугауара Сенсей провежда традиционна загрявка. Желаещите да играят на татамито от приблизително 110 кв.м. не са малко (75 души, както разбираме по-късно), което налага да се играе на две групи.  

След толкова пот и емоции сме си заслужили вкусна вечеря. Преобличаме се и се отправяме да потърсим подходящо място, където да тестваме гръцката кухня. Избираме си една кръчма до  известната местност „Монастираки”, където, хапвайки местни вкусотии, обсъждаме впечатления от изминалата тренировка. Не стоим много до късно, защото следващият ден се очертава да е с натоварена програма и поради тази причина преди полунощ вече сме по леглата.           

Сутринта се събуждаме рано, закусваме в хотела и се отправяме с нови сили към предстоящата сутрешна тренировка. След приблизително 20 мин. пътуване идва време да слизаме. Озоваваме се в поредния огромен спортен комплекс, построен за Олимпиадата в Атина, осеян с игрища и зали. В една от тях голяма част от участниците в семинара вече са в кимона и "загряват". Преобличаме се и ние набързо и успяваме да се включим навреме. 

Няма да изпадам в подробности за всичко, което показва Сугауара Сенсей. Основните неща, на които обърна по-специално внимание бяха поведението на уке при отделни техники, отдели специално внимание и време на така нареченото от нас "гръцко падане", което и ние се стремим да разучим. Тренировките са две по два часа с кратко прекъсване за почивка между тях.

След кратката разходка под последните за деня слънчеви лъчи минаваме през хотела за леко освежаване и се приготвяме да проучим местните заведения и по-специално рибните им специалитети - все пак е Никулден и е време за риба и вино. Вечерта завършва с кратка нощна разходка до хотела и „акостираме” по леглата, за да съберем малко сили за последният ден от семинара. А от допълнително сили определно се нуждаем.

Насъбралите се интензивни тренировки си казват своето - болки по цялото тяло преобладаващи в краката, множество охлузвания и не много тежки контузии. Но както се казва в народната мъдрост: "Българският самурай назад не знай", а ошинканският още по-малко. Затова стискаме зъби и се отправяме в ранната сутрин за последните  тренировки за този семинар...

Успяваме да издържим докрай в следващите 3 часа тренировки, но с облекчение се покланяме накрая на Сугауара Сенсей. Всички сме много доволни и горди от себе си - издържахме докрая, видяхме много, научихме много, усетихме духа на айкидо, завладял семинара.           

След официалните снимки се преобличаме и бавно се изнасяме от залата. Сядаме на една зелена морава и се награждаваме с по една освежаваща напитка. От залата се придвижваме към хотела, за да оставим багажите с прогизналите от пот кимона. От управата на хотела бяха достатъчно любезни и ни позволиха да си складираме всичките сакове при тях, докато дойде време да се качим на влака.           

Наближава време за отпътуване. Придвижваме се до гарата, напазаруваме неща от първа необходимост като вода и храна и се приготвяме за 12 часа път. 12 часа път обратно към минусовите температури, ежедневните ни задължения и задачи и към нашето доджо, където ще затвърждаваме, разучаваме и усъвършенстваме всичко, което видяхме за тези три дни в Атина. Три дни, които отлетяха като три часа.           

Докато влакът се промъква през нощна Атина и покрай прозорците минават тъмните силуети на палмите, се чуват разговори за следващия семинар в Атина през 2009 г. Дотогава има много време, много неща имаме да свършим, много вода ще изтече... но така си говорихме и преди една година, когато дойдохме в Атина за първи път...

А къде ще бъдем след две седмици? Отново на семинар в Атина! Този път още повече хора, с още по-голям ентусиазъм и в същото време с чувството, че отиваме при стари приятели. Мястото е същото – майсторът е друг. Очакват ни нови дни на тренировки, преживявания и много добри спомени.

Ако четете тези редове, може следващата година и вие да сте с нас! Кой знае?