Философията на айкидо (втора част)

Автор Кишомару Уешиба

Продължение на статията-откъс от книгата „Изкуството на айкидо” от Кишомару Уешиба, съдържаща разяснение на някои от основните понятия от филосфията на айкидо.

Сейка танден (Психо-физиологичният център на тялото)

„Изтеглете ки на вселената в своя сейка танден [1] така, както огромният речен камък е забит в земята”. Това е древна форма на шинто медитация, която е била възприета от Основателя Морихей като съществена част от айкидо. Той също така отдаваше значение на древната техника на пречистване ама-но-торифуне[2] като добро начало на тренировката. Древните шинто текстове описват ама-но-торифуне по малко по-различен начин, но по своята същност то е традиционна пречистваща практика, използвана от жреците на шинто, особено онези в Кумано, където то било наричано морота-фуне. Морихей уважаваше тези строги пречистващи практики и вярваше, че те подпомагат единението на ки-дух-тяло. Долната част на тялото се нарича център на човешкия живот и там трябва да бъде събирана ки на човека. Това му позволява да използва неограничени количества духовна енергия.

[1] В азиатската философия – психо-физиологичният център на човешкото същество, точка, която се е вярвало, че се намира на около 2 инча (5 см.) под пъпа.
[2] Упражнение, което включва загребващи движения с ръцете, бедрата и краката.

Шикко(Ходене на колене)

По време на церемонии в шинто храмовете, както и при официални събития в старото самурайско общество етикетът изисквал всички действия да се изпълняват в седнало положение и всички движения, независимо в коя посока са, да се осъществяват на колене. Това движение се нарича шикко. Основателят Морихей вярваше, че правилният етикет е много важен за практиката на айкидо и беше включил много сууари уадза (техники от седнало положение) в своята система. Той считаше седящите техники за по-подходящи за айкидо от техниките на земя на другите бойни изкуства. При изпълнението на техники от седящо положение е необходимо да се използва ходене на колене, като при това горната част на тялото стои изправена, като по този начин се улеснява свободата на движение. Продължителното практикуване на седящи техники прави краката, бедрата и долната част на тялото по-силни и по-стабилни. От плавните, грациозни и плъзгащи се движения на ходенето на колене ще разцъфнат истинските айкидо техники.

Тегатана(Ръката-меч)

При тази техника ръката се използва по същия начин, все едно държим меч. Айкидо е невъоръжено изкуство, но позицията, която заемаме, е тази на въоръжен с меч човек, готов да замахне с острието нагоре и надолу. Въпреки това в айкидо ръката-меч не е оръжие за поразяване на противника. Тя е средство, което се използва за излъчване и насочване на нашата ки. Пръстите на ръцете са широко разтворени, за да се улесни излъчването и концентрацията на енергията ки. В айкидо използваме ръката-меч, за да излъчим и проявим ки в един миг. Когато десетте пръста на ръцете ни са заредени с ки, това показва дълбокото единство на съзнание, техника и тяло.  

Ирими(Влизане)

Когато към нас е насочена атака, в айкидо ние веднага се плъзгаме встрани и влизаме в мъртвия ъгъл на противника (място, където той не може да ни контраатакува) и избягваме удара. Това решително влизане, момент, който (в старите времена) е бил въпрос на живот и смърт, лежи в сърцето на айкидо техниките. Принципът на влизането трябва да бъде усвоен, за да бъдат изпълнявани прецизно техниките в айкидо. Основателя Морихей ни учеше: В мига,в който врагът пред менатакува с меча си,аз вечестоя зад него. Когато враговетесе спуснат в атака,направи една стъпка встрании отсечи дълбоко! Тези стихове разкриват суровата и безкомпромисна природа на ирими, влизането с цел контролиране на противника.  

Сабаки(Движение на тялото)

При техниките в айкидо влизането и движението на тялото са като две колела на превозно средство. Тези два елемента се проявяват във всички айкидо техники. Принципът на влизането произлиза от смъртоносни бойни техники в миналото; принципът на движението на тялото е основан на универсалните модели и на единението на ки-дух-тяло. И двата принципа трябва да действат в синхрон. Изразени във физическа форма, движенията на тялото в айкидо са кръгообразни и сферични. Тези движения са фундаментални за айкидо. Противникът може да бъде привлечен в нашата сфера чрез чисто и прецизно влизане, което, както въртящата се повърхност, остава стабилно в центъра, и поставя началото на ефективна техника. За техниките в айкидо поддържането на неограничени, кръгообразни движения е жизнено необходимо.  

Катаме(Контрол)

Много майстори от различни дисциплини са говорили за единството на покоя и движението като сърцевина на тяхното изкуство. Това е също така вярно и за движенията в айкидо. Независимо че се набляга на свободно преливащите се, кръгообразни движения, Основателя Морихей учеше също така, че са необходими и контролиращите заключващи техники. В техниките в айкидо ставите никога не биват извивани в неестествена посока. Приковаващите техники трябва да бъдат преподавани като приложение на покоя в движение. Въпреки това тези техники не са статични. В тях трябва също да се проявява основното разбиране за връзката съзнание-енергия. Така, когато атаката идва, тя трябва да бъде неутрализирана с естествено преливане и след това ставите на противника могат да бъдат контролирани. Да се научим да контролираме както себе си, така и нашия партньора чрез приковаващите техники е висша форма на тренировка.  

Иньо(Ин-ян)

При практикуването на техниките в айкидо има две основни форми: омоте (отпред) и ура (отзад, зад гърба). Влизането е омоте движение, сабаки е ура движение. И двете форми трябва да бъдат усвоени, за да се изпълняват правилни техники. Веднъж научени, правилният отговор ще дойде, независимо от атаката, която приближава. За да бъде осигурено спазването на този принцип, техниките в айкидо винаги се практикуват в омоте и в ура форми. Основателя Морихей често говореше за хармонията на ин и ян и показваше практическото приложение на тази концепция чрез техниките в айкидо. Размишлявайки върху идеята за ин-ян, Морихей е създал този стих: Когато вашият противникдемонстрира ян в неговатадясна ръка,поведете го син на лявата си ръка.  

Хоки(Излъчване на ки)

Ки е живата форма на вселената, първичният източник на цялата жизнена сила. Когато човек хармонизира своите дух, тяло и ки и се свърже с вселената, се генерира неограничена сила – Основателя Морихей никога не се уморяваше да повтаря тази истина. В техниките  в айкидо ки се излъчва чрез ръката-меч, след това се обединява чрез различните дихателни техники и се осъществява в омоте и ура форми. Ученикът трябва винаги да се стреми да постигне правилно излъчване и използване на ки. Това обединение на излъчването на ки и дихателната сила е физически израз на най-висшата философия на айкидо. Когато цялото тяло е проникнато от ки, се осъществява огромната сила на жизнената енергия.  

Сууари уадза(Седящи техники)

Както споменахме и по-рано, седящите техники произхождат от традиционния японски етикет, те подобряват силата и стабилността на краката и бедрата, както и подпомагат обединяването на ки, дух и тяло. Тренирането на седящи техники поражда много техники в айкидо. Седящите техники изискват моментален и неопровержим отговор, отговор, който трябва да бъде естествен, красив и истински. Седящите техники правят долната част на тялото по-стабилна и подпомагат развиването на духовна енергия, която се разпростира и в горната част на тялото, позволявайки неограничени варианти на движения. Седящите техники са ключът към движението в айкидо. Почти всички техники в айкидо от изправено положение могат да бъдат изпълнени и в седяща форма. Съответствието на техниките от изправено положение и седящите техники е една от основните отличителни черти на айкидо и взаимодействието между техники от изправено положение и седящи техники е ценен тренировъчен метод.

Превод: Весела Кирова