ТРИТЕ ЕТАПА В РАЗВИТЕТО НА УЧЕНИКА

Автор Т.К. Чиба

ЧАСТ ТРЕТА ОТ "ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В БУДО"

Първият етап е известен като шу и може да бъде преведен по следния начин: закрила, защита, опазване, подчинение, съхранение, съобразяване, придържане, вярност. От тези определения можем да изведем характеристиките на този етап: закрила (от учението), защита (чрез учението), подчинение на правилата (на учението), съблюдаване (на учението), поддържане на вниманието (към учението).

Както се вижда, налице са два фактора, единият – субективен, а другият – обективен. Например да бъдем закриляни, защитени, пазени (чрез учението), всичко това се отнася до защита срещу външни отрицателни влияния, срещу попадането в опасност и извършването на грешки. Всичко това са обективни явления. От друга страна, подчинението на правилата, съблюдаването, придържането, верността към учението са субективни, вътрешни въпроси.

Това, което технически характеризира тази фаза, е научаването и усвояването на основите чрез повторението на ката, точно така, както са показани, с абсолютна откритост и скромност, без налагане на собствената воля, мнение или преценка. Това е важен основополагащ период, който ни настройва физически и духовно за следащия етап. Физически, това е времето, в което се тренират различните части на тялото: ставите, мускулите, костите, цялостната позиция, центрирането на тялото, използването на гравитацията, работата с ръцете и краката и т.н.

 Духовно, ученикът се научава да се фокусира и да концентрира вниманието си върху отделна част от тялото в определен момент, както и да генерира вътрешна енергия и да насочва потока й чрез използване на силата на въображението. Той се приучава също така на вяра, доверие, уважение, устояване на трудностите, скромност, саможертва и смелост, всички от които се считат за добродетели на будо. Не съществува строго определен времеви период, в който се преминава през този етап. Всичко зависи от силата, качествата, способностите, уменията, както на учителя, така и на ученика. Въпреки това, в общия случай този период не би следвало да е прекалено дълъг. Той отнема приблизително между три и пет години при условие, че ученикът практикува сериозно, тренира всеки ден и тренировките му са приоритет в този период от живота му.

Етапът, който следва шу, е известен като ха. Ха се превежда по следния начин: разкъсване, разпаряне, разрив, пречупване, разбиване, унищожение, нарушение, престъпване, откриване, избликване. Както сочат тези дефиниции, това е много динамична фаза, която силно клони към негативизъм и отричане. Въпреки това, парадоксално, този негативизъм води към себеутвърждаване.  

Фазата шу, описана по-горе, е центрирана около отрицанието на индивидуализма. Това, което се развива след това, е етап на себеутвърждаване, който стъпва върху отрицанието от предходния етап. Тогава се открива нов хоризонт. Той изисква абсолютно различно възприятие, за да може да се проумее новото, което се случва. Без съмнение, този етап изисква внимателна подготовка от страна, както на учителя, така и на ученика. Силата на учението и дълбокото проникване и разпознаване на потенциала на ученика от страна на учителя и непрестанната и сериозна практика от страна на ученика в отговор на обучението са жизнено важни. Тук не става въпрос за повърхностно самочувствие или позьорски индивидуализъм, защото силата на това ново себеутвърждаване е родена от пламъка на себеотрицанието.

 Технически, това е етапът, в който от ученика се изисква да преосмисли и реконструира онова, на което го е научил учителят. Това включва елиминирането на всичко, което е нежелано, ненужно или неподходящо и позволява включването на нови елементи като „храна“ за размисъл в обучението. Тези промени се основават върху истинското познаване на собствената личност, както и на обкръжаващите обстоятелства като темперамент, характер, стил, възраст, пол, тегло, височина и сила на тялото.

Духовно това е етапът, в който за ученика е необходимо да прояви изследователски дух и да наблюдава себе си. Повече от всичко друго от него се изисква да придобие истинско и непоклатимо разбиране за себе си като личност. С други думи, той трябва да има ясно виждане за собствения си потенциал и за най-добрия начин, по който той да бъде стимулиран. Това може да изисква от него да изостави или да се отрече от нещо, което е вече придобивка или силна страна в неговото изкуство. На този конкретен етап израстването не означава непременно креативност, а често е свързано със загубване или изоставяне на нещо и това играе важна роля в целия процес. Задачата е наистина трудна и ученикът често не може да види ползата от нея поради липсата на истинско проникнование или смелост.

За човешката природа е наистина трудно да се отрече от нещо, което вече притежава, особено когато смята, че това е добра придобивка. Това е моментът, в който повечето хора спират и прекъсват своето развитие. Въпросът е свързан с разбирането и възприемането на собствената личност. По отношение на човешкото развитие този етап е все още период на детството и младостта и затова той все още се намира под крилото на учението. Друга, много значителна част от тази фаза, е напредъкът от пълна пасивност в предишния етап към активна отговорност за собственото обучение.

Това, което се случва на този етап, е, че този, който дава (учителят – външното влияние) и този, който получава (ученикът – вътрешното старание) едновременно допринасят за раждането на индивидуалността. Случва се точно както в момента, когато птичето вътре в яйцето започва да чупи черупката отвътре, а родителят му помага отвън. Ако моментът все още не е назрял, резултатът е смъртта на птичето. Този етап също няма строго определена продължителност, но той е много важен  преходен период. Порастването от детството и младостта към завършен, напълно пораснал индивид се случва единствено след тази фаза.

Последният етап е известен като ри. Йероглифът се превежда като: разделяне, напускане, заминаване, пускане на свобода, освобождаване, отделяне.

Както показва самото наименование, това е времето на дипломирането. Налице е завършване на обучението, макар че това не е краят на учението. В тази фаза ученикът получава признание като майстор, както и като завършена, самостоятелна личност в изкуството. На този етап той трябва да придобие всички изискващи се технически умения, знания и опит, които да го изградят като една целеустремена личност.  

Духовно, той вече не е зависим и не разчита на външна помощ или напътствия. Той започва да разчита на своя стремеж към изучаване дълбините на изкуството. Това е етапът, в който той може да започне да вижда и да разбира философските понятия като „дух без мисъл” или „мечът без меч”, макар и все още само като смътни понятия.

Не е необходимо да казваме, че достигането до този етап изисква работа и обучение, които не могат да бъдат изразени с думи. Това е моментът, в който ученикът се освобождава от външните обвързаности, включително от учителя си, докато космическото съзнание, „духът без мисъл” и „мечът без меч” бъдат разкрити. Но само състоянието на шошин със своето непрекъснато развитие е ключът към достигането на този момент.

Дадох кратко описание на шу, ха и ри и тяхното постепенно развитие и структура. Трябва да се отбележи, че тези три етапа не са непременно с ясни граници между тях, въпреки че тяхното развитие и трансформация обикновено се удостоверяват със сертификат, даден от учителя.

Ако отнесем гореописаното към съвременната система на степени в айкидо, етапът шу е приложим до трети дан, ха е до пети дан, а ри е от шести дан нагоре. Очевидно това не се отнася до всеки един случай, по причини, които могат да бъдат както отрицателни, така и положителни. Качествата на нечия степен често се поставят под въпрос, от друга страна съществуват и гении, които не са непременно ограничени от която и да било система. Придобилият ри се приема за майстор на изкуството. Той се е превърнал в един от наследниците на Пътя, който представлява въплъщение на изкуството за всички останали. Той, разбира се, все още се приема за по-нископоставен от своя учител по линията на предаване на изкуството. Независимо от това, той е равен на всеки друг майстор, включително и на собствения си учител, по отношение на отговорността да предаде изкуството на останалите. Благодарение на това непрекъснато предаване на отговорността, изкуството се развива поколение след поколение.

Не съм сигурен дали описаната по-горе система все още се прилага в айкидо днес в Япония и дали тя е приложима тук, в САЩ, където културата, начинът на живот и на мислене са толкова различни. Това е извън темата на настоящата статия. Въпреки това съм убеден, че тази система все още е носител на дълбоки ценностни модели за съвременното общество, тъй като представлява сериозно постижение в развитието на човечеството. Нещо повече, тя изяснява отговорностите на учителя и на ученика и така допринася за установяването на идеално взаимоотношение между двамата.

Каквито и промени да се случат в американското айкидо в бъдеще, то все пак ще се нуждае от близка връзка с Япония. Това недвусмислено се отнася не само до техническото ниво, но и от културна гледна точка. Културата съществува като подводно течение вътре в изкуството, където могат да бъдат открити знания, мъдрост, опит и проникновение по отношение на човешкото развитие чрез физическо и духовно обучение.

Да разглеждаме всяка промяна като творческо развитие е опасна идея, особено когато тя се приема въз основа на утвърждаването на собственото творчество. Също толкова опасно е твърдото настояване за независимост на изкуството, основано на политически или расови мотиви, или придаването на прекалено голямо значение на разликите между две страни (крайното отношение е „Изтокът си е изток, западът си е запад...”). Това е много важно, тъй като американското айкидо като цяло все още се намира в своята младост.

Промяната е неизбежна и естествена. Въпреки това не е логично да се мисли само за промяна, без да се отдава признание на нещата, които не се променят. Промените се пораждат от различията, а липсата на промяна идва от нещо, което е общо и обединено в рамките на различията, чрез което ценността на изкуството се превръща в универсална придобивка за цялото човечество.  

Независимо дали приемаме за важна частта, която се променя, или онази, която не се променя, необходимо е да съхраним деликатния баланс. Шошин е, който в крайна сметка ни довежда до по-дълбоко разбиране и ни дава усещането за баланс.

В заключение, вероятно шошин е това, от което се нуждае американското айкидо като цяло, за да бъде истински креативно и независимо в бъдеще.


Превод: Весела Кирова