МАЙСТОРЪТ НА МЕЧА

Автор Тодор Брънзов   

Смята се, че японецът Миямото Мусаши е бил най-големият майстор на меча, който някога се е раждал на този свят. Наричали са го "Мъдрецът с меча" и до ден днешен се разказват безброй истории за неговите велики подвизи. Една от тях ни връща във времето, когато Мусаши бил още момче, едва 12-годишен. Макар и малък, той вече от години се упражнявал с дървен меч и смятал, че дори и на тази крехка възраст може да приеме всяко предизвикателство.

И ето че настъпил и неговият час. Един прочут майстор на меча, на име Кихей, когото мнозина смятали за най-добрия в околността, пристигнал в родното село на Мусаши и започнал да предизвиква на дуел всички тамошни самураи. Тъй като Кихей се ползвал със славата на непобедим воин, повечето от тях изведнъж се сетили, че имат някаква спешна работа в съседния край поне докато прочутият майстор на меча се навърта насам, тъй като ако открито откажели да се бият с него, щели завинаги да се опозорят като най-долни страхливци.

Кихей застанал насред площада и започнал да вика:
-Хей, има ли тук някой, който иска да се бие с мен?

Тогава една малка набита фигура пристъпила напред и обявила, че приема хвърлената ръкавица. Кихей видял, че това е някакъв хлапак с дървен меч и просто се изсмял. Момчето обаче повторило невъзмутимо, че иска да се бие с него. Кихей се ядосал и му креснал, че ако не се махне веднага от очите му, ще го размаже като мравка и за капак взел, че се изхрачил върху Мусаши (защото това бил именно той). Мусаши обаче решил да го накаже за високомерието му и веднага пристъпил към действие. С бързината на кобра стоварил своя дървен меч върху черепа на надменния самурай. Станало толкова бързо, че Кихей изобщо не успял да реагира и рухнал като покосен с череп, разцепен на две. После Мусаши започнал методично да го налага по главата, докато не я направил на пихтия. После се обърнал и бавно се отдалечил, оставяйки след себе си обезобразения труп на Кихей и началото на една легенда.

Само след няколко години славата на Мусаши прогърмяла по цяла Япония. Достатъчно било споменаването на името му, за да се изпълнят със страх и стари калени в битките воини. Но той не преставал да се упражнява с меча и непрестанно усъвършенствал уменията си не само в двубоя с мечове, но и в областта на стратегията, защитата и нападението. Вече се чувствал готов да се срещне дори с великия Сейджуро сенсей, който имал собствена школа в Киото и единодушно бил смятан за най-добрия в страната.

В ония времена имало следното неписано правило: ако някой отправел предизвикателство към наставника на школата, то било приемано от най-старшия ученик. По този начин срамът никога не падал директно върху учителя, дори и да победят най-добрия му ученик. Ето защо Мусаши се постарал да нареди нещата така, че предизвикателството да бъде прието не от някой друг, а лично от Сейджуро. Отишъл на градския площад и обявил на всеослушание, че иска да се бие със Сейджуро сенсей, а ако той не излезе срещу него, значи е страхливец. Освен това поръчал да разлепят навсякъде афиши, на които пишело, че Сейджуро сенсей ще се бие с Миямото Мусаши на живот и смърт, като най-отдолу се посочвало мястото, датата и часа на двубоя.

С това чашата преляла. Колкото и да го умолявали учениците, Сейджуро бил непреклонен. Така бил ядосан, че решил да изнесе един показен, при това смъртоносен урок за назидание на всички нахални младоци. Щом наближил уреченият час, Сейджуро се отправил към определеното място, изгарящ от нетърпение да срази своя противник. Бушидо, т. е. моралният кодекс на самурая изисква от него винаги да спазва етикета, особено пък при дуел, затова още в ранни зори Сейджуро вече стърчал величествено в полето край града, а наоколо се било струпало почти цялото местно население, за да наблюдава вълнуващото зрелище.

Изминали два часа, но Мусаши не се появил. Сейджуро започнал да губи търпение, което се отразило и на достолепната му осанка. Само че Мусаши през цялото време бил на десетина крачки от него, преоблечен като селяк и неразличим в тълпата. Привечер обикновено сдържаният Сейджуро бил видимо разярен. Точно тогава Мусаши разбутал тълпата и пристъпил напред. Като го видял, Сейджуро направо се потресъл. Той не можел да допусне, че в този най-тържествен миг противникът му ще се яви облечен в жалки дрипи, да не говорим, че носи само някакъв дървен меч като за игра... Извън себе си от гняв, Сейджуро изтеглил своя самурайски меч. Докато огромното бляскаво острие описвало дъга към земята, Мусаши издигнал право нагоре дървената си "играчка" и светкавично нанесъл един кос удар точно под челюстта на Сейджуро, с който го убил на място.
Ето как Сейджуро намерил смъртта си, защото пренебрегнал два от най-важните принципи на дзен философията, а именно: да имаш бистър ум и да се съсредоточаваш единствено върху непосредствената задача. Това, че противникът му нехаел за етикета и закъснял за дуела, а на всичкото отгоре пристигнал облечен като селяндур, го накарало да изпусне нервите си и да изгуби всякаква концентрация. Затова пък Мусаши отлично знаел, че ядосаният воин мисли не с ума си, а с яда си, а ядът забравя и умението, и дисциплината.

Откъс от книгата "Митове и легенди за бойните изкуства", издателство "Лик" 2002