В памет на Сайто сенсей

Автор Т. К. Чиба

Светът на айкидо преживя поредната голяма загуба със смъртта на шихан Морихиро Сайто, който почина на 13 май 2002 г. Той беше дългогодишен последовател и един от старшите ученици на Основателя на айкидо Морихей Уешиба, както и човекът, на когото бе поверена грижата за Храма на айкидо в Иуама (Aikido Shrine), префектура Ибараги в Япония. Неговото забележително влияние върху айкидо, пряко или непряко, може да се види във всички части на земното кълбо.

Той често наричаше своето изкуство „традиционно айкидо”. То несъмнено носеше  печата на пряката приемственост от идеите на О`Сенсей, както по своята същност, така и по силата на историческите обстоятелства.

Аз имах късмета и възможността да уча изкуството от Сайто сенсей по времето, когато станах учидеши в доджото в Иуама в края на 50-те години на 20-ти век, както и в случаите, когато той преподаваше в Хомбу доджо веднъж месечно в неделя в началото на 60-те години.

Все още чувам звука от стъпките му рано сутрин, когато приближаваше към доджото за сутрешната тренировка, идвайки от къщата си в Иуама, която беше на не повече от петдесет метра разстояние. Докато специфичният звук от неговите дървени сандали (гета) ехтеше в мразовитата борова гора, аз се разсънвах, мислейки си: „Той идва.” Трябваше да бъда готов не само за тренировка в залата, но и да съм се уверил, че всичко е подготвено точно, както трябва да бъде. Нито едно нещо, дори и най-малката дреболия, не можеше да бъде пропусната или недогледана.

Сайто сенсей провеждаше ранните сутрешни и вечерните тренировки в Иуама винаги, когато не беше на работа (той работеше на смяна в националната железница).

О`Сенсей също понякога водеше вечерните тренировки или пък идваше да ги наблюдава. Той седеше пред камидза, наблюдаваше с орлов поглед, безмълвен и неподвижен, докато Сайто сенсей ръководеше тренировката. О`Сенсей често подчертаваше важността на катай кейко, което може да се преведе от японски език като „твърда практика”, но в действителност имаше значението на непреклонна, мощна практика, с пълна сила, без никакво щадене на силите и без преструвки.

Тренировките и атмосферата в Иуама не само бяха различни от онова, на което бях свикнал в Хомбу доджо, но до голяма степен бяха противоположни на него. На  тренировките в Хомбу силно се наблягаше на потока на ки и тази разлика в началото ме объркваше.

Голямата част от трениращите в доджото в Иуама бяха местни фермери, които по цял ден работеха здраво на полето. Те бяха здравеняци с огромна физическа сила, съчетана с особения местен характер, известен като „мито кишицу” – вид мъжественост, близка до героизма. Всичко това беше съвсем противоположно на средата в Хомбу доджо в Токио. Понеже доджото беше в столицата на Япония, членовете на Хомбу бяха чиновници, интелектуалци, бизнесмени, политици и студенти.

Всеки, който идваше от Хомбу доджо на тренировки в Иуама, изглеждаше блед и изнежен от градския живот. Учениците от Иуама се отнасяха към нас от Хомбу точно по този начин и енергично ни предизвикваха. За нас (учениците от Хомбу доджо), включително и за учидешитата като мен, това беше въпрос на оцеляване. А Сайто сенсей беше на върха на тази планина, която трябваше да изкачим използвайки всичките си сили.

Иуама не беше любимото място на учидешитата от Хомбу не само заради предизвикателствата, които трябваше да посрещат, но и заради многото ежедневни задължения. Те включваха земеделска работа във фермата, поддържане на доджото и на Айки храма и най-трудната част – полагане на грижи за О`Сенсей и неговата съпруга. За повечето от градските момчета, свикнали на суматохата и лукса на живота в града, това изглеждаше просто непоносимо.

Понякога през деня О`Сенсей преподаваше в гората извън доджото. Тренировката се състоеше предимно в енергично упражняване, самостоятелно и с партньор, на йокоги учи. Това е традиционна система на обучение, добре позната в школата Джиген в Кагошима, Южна Япония, при която практикуващият нанася многобройни удари по сноп от прясно отрязани клони, поставени върху кръстосана дървена основа. Когато за пръв път участвах в такава практика, разраних кожата си и ръцете ми започнаха да кървят за по-малко от десет минути.

Според мен Сайто сенсей винаги усещаше присъствието на О`Сенсей, независимо дали той беше в действителност в Иуама или не. Сайто сенсей ни показваше, без да  променя начина, по който ни обучаваше О`Сенсей, но винаги се придържаше към основите на катай кейко.

В паметта ми дълбоко се е запечатала една демонстрация, която той направи пред О`Сенсей заедно с други старши шихани по време на тържеството по случай Нова година в Хомбу доджо.

Той направи само от иккьо до йонкьо от захват катадори толкова просто и ясно, както обикновено го правеше по време на тренировка. Сайто сенсей добре знаеше, колко опасно би било да направи нещо друго пред  очите на О`Сенсей.

Дълбоко осъзнавам огромния принос и всеотдайната работа, които Сайто сенсей остави в полза на света на айкидо. Лично за мен той беше не само един от най-великите учители в айкидо, но и човекът, който най-много се грижеше за О`Сенсей и неговата съпруга в последните години от техния живот. Беше очевидно, че това се дължеше на дълбоко уважение и лоялност към неговия учител.

Често съм се чудил, дали аз бих имал същата сила на волята, за да се посветя в такава степен на личната саможертва и огромния труд, на които дори и най-близките членове на семейството не биха се решили.

Задачата не беше лесна, както знае всеки, който познаваше отблизо характера на О`Сенсей и неговата съпруга. Техните ценности силно се различаваха от тези на съвременните японци. Когато днес се обръщам назад, мога само да предполагам, че трябва да е имало нещо много повече от уважението и лоялността, което Сайто сенсей да е изпитвал към своя учител. Според мен това е заложено в принципите, в които е бил възпитан и приел с цялото си сърце до края на своите дни. Това може да служи като добър пример за въплъщение на същността на това да бъдеш воин.

Докато поколенията продължават да се сменят, тази част от историята и живота на Сайто сенсей се забравя или пренебрегва в официалната история на айкидо, така,  както я интерпретира официалната власт. Тази много лична част от историята на айкидо –  добродетелта и саможертвата на семейството на Сайто сенсей, заслужава да бъде почетена с уважение и благодарност и трябва да се помни от бъдещите поколения. Приемам написването на това писмо като част от моята отговорност на човек, видял тази част от историята със собствените си очи.

Това е моята елегия, която посвещавам на Сайто сенсей, в негова чест. Моля се от цялата си душа за вечния му покой.


Поклон,
Т. К. Чиба
Сан Диего, Калифорния

16 май 2002 г.

Това есе първоначално е публикувано в „Биран”, издание на Birankai/USAF-Western Region.

Превод: Весела Кирова

Редакция и художествено оформление: Красимир Цветанов

Техническо оформление: Камен Рангелов