Мусо Гонносуке Кацуйоши

Автор Тодор Брънзов

Ако можем да вярваме на легендите, а има повече легенди, отколкото реални факти за тези двама майстори – единственият човек, който е побеждавал в двубой Миямото Мусаши е личност също толкова забележителна и ексцентрична. И като допълнение - победата е постигната с дървена тояга. Правейки това, Мусо Гонносуке Кацуйоши дава началото на система, която издига простата тояга до едно от предпочитаните оръжия на бугей (бойни изкуства) на Япония.

В наши дни знаем твърде малко достоверни неща за истинския живот на Мусо Гонносуке, а дори и малкото, което знаем трябва да бъде преоценявано поради това, че много от историите са били украсявани от поколенията разказвачи, за да бъдат по-интересни за четене и слушане. Нишиока Цунео, глава на организацията Сейрюкай, предупреждава, че много от легендите, които описват Гонносуке като наперен самохвалко, нещо като японския вариант на Портос, датират от много по-късен период от времето, в което той е живял. Нишиока казва: "Ние просто не знаем толкова много за него".

Във всеки случай, аналите посочват, че истинското фамилно име на Гонносуке е Хирано, и че той се е подвизавал под псевдонима Гонбей в ранния период на своя живот. Предполага се, че е далечен потомък на Кисо Кана Но Таю Какумей, хатамото на известния генерал Кисо Йошинака.

Гонносуке се обучава в Теншин Шоден Катори Шинто-рю, после изучава Кашима Джикишинкаге-рю, практикувайки техните тайни техники наречени "ичи но тачи". Според легендите, Гонносуке участва в голям брой дуели, като печели всичките, докато не среща Миямото Мусаши.

Сигурно е, че е имало бойни системи с дървена тояга и преди времето на Гонносуке.Теншин Шоден Катори Шинто-рю имат боджуцу техники, при които използват рокшак бо (шест стъпки тояга - около 180 см.). Подобни техники имат и Секигучи-рю, Бокуден-рю и Такеучи-рю (или както още се нарича Таке-но-учи-рю). Ако следваме линията очертана в Бугей Рюха Дайджитен, Гоносуке е бил ученик на майстор от Теншин Шоден Катори Шинто-рю, поради което неговият стил, Шинто Мусо-рю (или още Шиндо Мусо-рю), съдържа името Шинто (Път на боговете).

Дуелът с Мусаши

Първият дуел с Мусаши става през десетата година от периода Кейхо (1605 г.), само пет години след като Битката при Секигахара слага край на повечето вътрешни войни и провъзгласява началото на двувековния шогунат Токугава. Предполага се, че събитието е станало в Акаши, провинция Харима. Има различни версии на описанието на първия дуел, и все пак не е абсолютно сигурно, че такъв дуел изобщо се е провел – самият Мусаши никъде в останалите след него произведения не споменава Гонносуке, а нито един от източниците не е сериозен исторически извор. Твърде глупава, но доста интригуваща история е измислената от Йошикава Ейджи и използвана в известния роман "Миямото Мусаши". Все пак, първите записки относно този дуел се намират в Кайджо Моногатари, написани през 1629 г. Основното от тази версия е публикувано в Джодо Кьоши. Ето кратко описание на епизода:

“Имало някога хейхоша (майстор на бойни изкуства), наречен Миямото Мусаши. Той се впускал в дуели, откакто станал на шестнадесет и до момента бил участвал в около шестдесет. През шестия месец, в Акаши, провинция Харима, той срещнал Мусо Гонносуке, който бил шест стъпки висок и изключително мускулест воин. Гонносуке бил въоръжен с одачи (дълъг меч), двупластова наметка с наколенници и хаори с голямо хи-но-мару (изгряващо слънце). На неговите ревери било написано "хейхо тенка ичи" (Най-добрият боец на земята) и "Нихон Кайзан Мусо Гонносуке".

... Гонносуке бил заобиколен от около шест деши (ученици), които го съпровождали при пътуването му до Кюшу. Той започнал да се хвали пред Мусаши, че няма равен на него по света. При своите пътувания, той бил срещал бащата на Мусаши, Шинмен Мунисаи, майстор на джуте (палка).

- Виждал съм техниката на баща ти, но не съм виждал твоята!, казал той, предизвиквайки Мусаши.

Миямото Геншин Мусаши се подразнил. Той се бил задълбочил в резбоването на върбова клонка и отговорил:
- Ако си виждал техниката на баща ми, моята не е по различна.

Гонносуке продължавал да подклажда огъня, предизвиквайки Мусаши да покаже своето изкуство за урок на учениците му.

- Моето хейхо не е за представления - отсякъл Мусаши. - Без значение как ме атакуваш, аз ще блокирам удара. Това е всичко, което трябва да се знае за моето хейхо. Прави каквото желаеш, с каквато и да е техника.

Гонносуке извадил дървен меч дълъг четири шак (1 шак =1 стъпка,около 30 см.) от богато украсена торба. (За сравнение - обикновено дървените мечове за упражнения били дълги малко повече от два шак без ръкохватката). Той атакувал Мусаши без каквито и да било формалности. Мусаши се изправил и без усилие изтикал Гонносуке през стаята използвайки само своята върбова клонка, опрял го до стената и го чукнал леко с клонката между веждите.”

Друга, малко по-различна версия на този дуел се описва в Хончо Бугей Шоден. Този сборник е издаден за пръв път през ІV Шотоку (1714). Уататани, в своята редактирана версия на Хончо Бугей Шоден, отбелязва, че Нитенки – сборник от приключенията на Мусаши, събран от неговите последователи, определя като място на дуела Едо (днешно Токио), но това вероятно е грешка. Най-ранният разказ на тази история си остава Кайджо Моногатари и той указва като място на битката Акаши.

Описанието на дуела в Хончо Бугей Шоден е почти същото като в Кайджо Моногатари, с някои малки различия. В тази версия Мусаши дялал върбовата клонка и правил от нея лък-играчка, използван при игри по време на различни празници. Това било тънко парче дърво дълго най-много две шак. Мусаши седял в стая широка, колкото да побере седем и половина татами.

В действителност, най-вероятно е Мусаши да е победил Гонносуке използвайки своята специална техника с два меча (нито), при която заклещвал оръжието на противника си в Х-образен блок (джуджи доме), със своите дълъг и къс меч. Мусаши бил способен да вкара противника си в капан с този блок, принуждавайки го да се предаде или да се отдръпне и да се озове пред незабавна светкавична контраатака.

Гонносуке най-вероятно е бил грамаден (по японските стандарти) воин, след като е носил толкова голям бокен. В храма Чикува има дървен меч, за който се твърди че е принадлежал на Мусо Гонносуке. Той е дълъг 4 шак, 9 сун и 2 бу, т.е малко повече от 120 см. Джото на Гонносуке, ако следваме същата логика, би трябвало също да е по-голямо от стандартното джо, което използваме днес.

При всички случаи, както и да се е развила в действителност случката, Гонносуке изгубил първия дуел. Унижен, той се оттеглил в Хоманг, част от храма Камадо Шинто в планината Хоман в провинция Чикузен (днес Дазайфу, префектура Фукуока). 37 дена медитирал, подлагал се на лишения и изпълнявал специални ритуали. По време на последната нощ, докато се молел пред олтара, припаднал и получил божествено просветление.

Според една от версиите, появило се дете и казало "Държейки тояга, знай суйгецу (слабите точки за атака по тялото)".

Загадъчното видение накарало Гонносуке да издяла тояга, четири шак, два сун и едно бу дълга (128 см.). Това било дължина по-голяма от стандартния за периода тачи (дълъг меч), който бил дълъг три шак, два сун и едно бу, но по-малка от дългото рокшак бо. Гонносуке създава система от пет тайни метода (хиден го-и), която включва всички техники от неговия нов джо стил. Тези техники обединяват мушкащите удари със копие, разсичащите удари с меч и специфичния замах на нагинатата.

Твърди се, че в храма Цукуба, префектура Ибараги има документи, които свидетелстват, че използвайки предимството на късата тояга да се завърта светкавично в ръцете на опитния майстор, Гонносуке успял да победи Мусаши във втори дуел. Не е ясно как точно е станало това, но начина по който се използва джо в днешни дни от Шинто Мусо-рю може да ни подскаже някои идеи. Ако удар с джо се блокира с джуджи доме, за майстора е лесно бързо да изплъзне тоягата и със същото движение да нанесе удар по кюшо (слабо място) по тялото на противника.

Този двубой отново е обект на фантазии от страна на различни автори. В едно от описанията, Гонносуке е описан като капризно мамино синче, което използва помощта на майка си (!!?) за да победи Мусаши. В друг разказ, претендиращ за по-голяма подробност, майката на Гонносуке се притичва на помощ едва когато вижда, че синът й ще бъде победен.

Гонносуке победил Мусаши без да го наранява тежко. Заедно с предишния двубой това са единствените случаи в историята на средновековна Япония, в които победеният участник в дуел остава жив. Малко след този дуел Гонносуке станал инструктор по бойни изкуства на клана Курода, в северно Кюшу. Мусо Гонносуке се променил коренно след срещата с Мусаши и след видението в планината Хоман създал превъзходно бойно изкуство, което нарича Шинто (Шиндо) Мусо-рю джоджуцу или в груб превод Небесният Път на тоягата на Мусо.

Извън школата Шинто Мусо-рю и Джодо, най-голямо приложение в наши дни техниките с джо намират в Айкидо. Морихей Уешиба, Основателят на Айкидо, на младини е изучавал изкуството на джо, както на копие и меч. Джо е възприето като тренировъчно оръжие в Айкидо, и към края на своя живот, Уешиба го предпочита, заради изчистеността и простотата на техниките. Системата от техники с джо в Айкидо често се нарича Айкиджо, и се основава на техниките от Джодо. Въпреки това, техниките в Айкиджо могат да бъдат твърде различни, с по-силно ударение върху срещата с невъоръжен противник, по-малко удари и заблуждаващи маневри, и въвеждане на хвърляния с използване на джо като лост. Така техниките в Айкидо са от една страна по-ограничени (по избор на цел и метод на атака) и от друга по-разширени (тъй като не разчитат само на ударите с тоягата) от тези използвани в джодо.

Източници:
1. Уейн Маримото. “Furyu” Magazine.
2. Йошикава Ейджи, “Миямото Мусаши”
3. Писмо от Фуруя Сенсей
4. Разни източници от Интернет