Интервю с Андре Ноке, 8 Дан

Интервю с Андре Ноке, 8 Дан, пионер на европейското айкидо

Андре Ноке, 8 Дан по айкидо, 4 Дан по джудо е един от пионерите на Будо в Европа. Той е първият чужденец учи деши на Морихей Уешиба и партньор в тренировките на Тамура Нобуйоши. Това интервю е осъществено за радио „Франс Кюлтюр” през 1988, по повод публикуването на първата книга на майстор Андре Ноке, озаглавена „Морихей Уешиба – личност и послание”. Журналистката разпитва майстор Андре Ноке относно изживения опит в Япония, за наученото през приблизително трите години като ученик в дома на Морихей Уешиба сенсей и за неговата по-късна дейност с цел развиването на айкидо във Франция и Европа. 

(използван е запис на интервюто от You tube и текста на интервюто от сайта http://www.guillaumeerard.fr)

„Франс Кюлтюр”: Вашата книга „Морихей Уешиба – личност и послание” излезе тези дни от издателство “Guy Trédaniel”. Струва ми се, че когато започнахте да тренирате айкидо, вече бяхте практикували и други изкуства и най-вече джудо. Как преминахте от едното към другото?

Андре Ноке: Моят път е доста дълъг. Започнах на седемнадесетгодишна възраст. Намерих в плевнята на баща ми една малка книжка за метода за физически упражнения на Сандоу и понеже не бях много едър - бях нисък на ръст, си казах, че трябва да имам мускули, за да не ме бият все съучениците в училище. И тъй направих мускули, станах учител по физическо възпитание и изградих в Ангулем физкултурна зала и кабинет по кинезитерапия. По-късно майстор Кауаиши, основател на френското джудо, дойде там и бе очевидно, че пожелах да тренирам джудо. 

Ф.К.:  Как преминахте от джудо към айкидо?

Андре Ноке: Първо развих джудо в цяла югозападна Франция и после един японец на име Минору Мочизуки дойде в страната. При айкидо нямаше нито контакт, нито предварително установени позиции. Вие знаете, че в джудо противниците се държат един-друг, позициите са предварително установени в захват. Казах си, че на улицата, ако някой те нападне и ако ти го сграбчиш, това не е добре. И прецених, че джудо и айкидо заедно много добре се допълват.

Ф.К.: А какъв наистина беше първият Ви досег с айкидо? Как чухте за първи път да се споменава айкидо – в книгите ли, на демонстрации?

Андре Ноке: Не, случи се именно по време на посещението във Франция на японския майстор Минору Мочизуки, който беше поканен от основателя на френското джудо майстор Кауаиши и когато аз видях как този човек работи, веднага се записах на курсовете.

Ф.К.: И си казахте, че сте намерили точно това, което Ви трябва?

Андре Ноке: Изглеждаше ми забележително - това беше едно много кръгообразно, много красиво движение, паданията не бяха залепени за земята. По мое виждане, джудо е един първокласен спорт, но айкидо е нещо различно и двете много добре се съчетават. Учителят Джигоро Кано, който е създал джудо, е бил приятел на майстор Уешиба. Виждайки какво прави Уешиба, той е казал: „Това е моето съвършено Будо”. Много му се възхищавал.

Ф.К.: А Будо как може да бъде определено с една дума?

Андре Ноке: Веднъж попитах един монах от Камакура какво точно значи Будо и: „До” значи „път”, а „Бу” значи „да се спре мечът”. Тоест, това означава да се въдворява мир. Бях чел някакви английски книги, в които ставаше дума за агресивния дух на японците. Това изобщо не е вярно, няма никаква агресивност в бойните изкуства, там се търси мирът и как повече да няма бой.

Ф.К.: По това време, през 1950-55 година заминахте за Япония...

Андре Ноке: Да, тогава заминах за Япония, подтикнат от втория майстор по айкидо в Европа – Тадаши Абе, който ми каза: „Вие, Андре Ноке, изглежда че много харесвате айкидо. Би трябвало да отидете да видите майстор Уешиба, който е основателя на айкидо”. Аз казах: „Ама вижте, в Бордо имам клуб от 300 ученици, не мога да напусна Бордо просто ей така.” И минаха няколко месеца, през които вътрешно се питах какво да правя, не знаех накъде да поема.

Ф.К. По това време още преподавахте физкултура?

Андре Ноке: Не, преподавах джудо. Обучих всички учители в югозападната част на страната. От Поатие чак до Биариц, навсякъде джудо.

Ф.К. А когато заминахте за Япония, останахте три години, нали така?

Андре Ноке: Останах в Япония три години. Заминах, напътстван от г-н Дюамел от Френската академия, който е приятел на семейството ми. Той ми каза: „В никакъв случай не вземайте самолет, защото трябва да заслужите Изтока на малки стъпки.”

Ф.К. Използвахте параход?

Андре Ноке: Да, парахода „Лаос” от морския транспорт, бях купил билет за четвърта класа.

Ф.К. Сам ли бяхте?

Андре Ноке: Бях сам. Пътувах в четвърта класа и давах уроци по джу-джуцо на офицерите на кораба, а когато времето беше много горещо, ми даваха каюта в първа класа, беше много мило от тяхна страна. Отне ми един месец да стигна дотам.

Ф.К. И как се справихте, като пристигнахте в Япония? Не говорехте японски?

Андре Ноке: Не говорех японски, но знаете, че английският е езикът на търговията и повечето японци говорят английски. И с един английски, който бях учил в гимназията, се оправях, нямах проблеми с японците.

Ф.К. Майстор Уешиба не говореше английски, нали?

Андре Ноке: Ни най-малко, той говореше само японски, но нали разбирате, че с такъв учител, няма нужда да се говори, обучението се осъществява на ментално ниво.

Ф.К. Това, което наричате ишин-деншин?

Андре Ноке: Точно така, ишин-деншин. С Уешиба няма нужда човек да говори, той ви предава познанието. Той самият каза: „Не е удобно айкидо да се вкара в главата на Андре Ноке”.

Ф.К. А вие как разбрахте, че той е казал това при положение, че той е говорел на японски, а вие на френски? 

Андре Ноке: Той го каза с посредничеството на моя преводач. И аз тогава се поинтересувах как смята да ме научи на айкидо и той отговори: „Ами ще го науча на айкидо, докато спи, понеже, когато спи, той очевидно нищо няма да може да каже и така по-лесно ще мога да проникна в него.”

Ф.К. Андре Ноке, разкажете ни, когато бяхте приет в доджото на майстор Уешиба в Токио, там единственият чужденец ли бяхте?

Андре Ноке: Да, бях първият. Мога да кажа, че бях първият в света, който е бил поканен от самия майстор Уешиба в дома му, където той живееше със семейството си.

Ф.К. Вие живеехте със семейството, хранехте се с него?

Андре Ноке: Хранех се с учителя, спях на земята. Хранех се с доста оскъдна храна. Имаше разбира се много ориз и твърде много риба и в началото от рибата получавах обриви по цялото тяло. В такива моменти учителят ми духваше в лицето и на следващия ден всичко изчезваше. Чудна работа, нали?

Ф.К.: А как се държеше майсторът в личните отношения? Беше ли някой, който знае какво е близост или винаги във всички обстоятелства се държеше по един и същи начин?

Андре Ноке: В близките отношения майстор Уешиба възприемаше всички хора, всичките си ученици, като свои собствени синове.

Ф.К. Имаше ли други ученици, които живееха у него?

Андре Ноке: Имаше много американци, които идваха, но те не спяха в доджото, те идваха просто така, епизодично. Докато аз спях в доджото и ставах сутрин в пет часа, когато трябваше да се чисти. Чистех доджото с майстор Тамура.

Ф.К. Който след това става учител във Франция?

Андре Ноке: Да, както и майстор Норо Масамичи, те бяха моите любими партньори. Ние прекарвахме в доджото един час, след което идваше учителят и започвахме урока. Тренирахме по пет часа дневно, беше истински ад. За един западняк като мен беше много, много трудно.

Ф.К. Ритъмът ли беше толкова различен?

Андре Ноке: Как да ви кажа... Японците практикуват айкидо по малко по-различен начин от европейците. Защото ние сме възпитани от Декарт, ние сме картезианци.

Ф.К. Искаме да разберем преди да правим?

Андре Ноке: Докато японците - не. Те възприемат нещата всеобхватно с духа си. Упражненията се практикуват часове наред, правят се едни и същи движения.

Ф.К. Без непременно да се осъзнава това, което се прави?

Андре Ноке: Получава се едно откъсване от менталното ниво и прехвърляне на тялото, това е дзен-аспектът на айкидо. Човек се упражнява и когато движението е повторено хиляда пъти, духът вече го няма - свършено е с него и тогава вече идва ред на тялото да приема. Докато в Европа, движението се показва, учениците го упражняват и после веднага искат да видят друго движение, а след него искат да видят още някое. Така те не научават много.

Ф.К. Вие споменахте влиянието на дзен в айкидо, бихте ли могли да ни опишете личния духовен път на майстор Уешиба, основателя на айкидо?

Андре Ноке: Майстор Уешиба не е можел да ходи чак до седемгодишна възраст, бил е физически много слаб. Затова той също пожелал да стане много силен, тъй като е бил дребен на ръст. Аз не съм висок, а той е дори с десет сантиметра по-нисък от мен – едва 1.55 м. Малко по малко, посредством различни упражнения той става все по-силен. За да научи да се изплъзва от атаките, учениците му го замеряли с камъни и грудки цвекло, а той се опитвал да ги избягва. По този начин се ражда тай сабаки. Но това е все още физическата страна на пътя на майстор Уешиба, а не духовната му страна. Той среща различни учители...

Ф.К. Това се случва в Хокайдо, нали така?

Андре Ноке: Да, но още преди Хокайдо той е посещавал различни доджо, обикалял е и щом виждал стила на работа на някой майстор, веднага молел за изпитание – да опита дали може да го победи. И е побеждавал мнозина, след което е казвал: „Нищо не мога да науча от хора, които побеждавам.” И така до един ден в Хокайдо, когато той среща учител, който се казвал Такеда. Това се случило зад един хан, в една малка зала. Когато видял този майстор, Уешиба бил много учуден колко много избягващи движения прави.

Ф.К. А как е разбрал, че този човек е бил майстор, как човек разпознава истинския майстор?

Андре Ноке: Той вече е знаел от други хора, че този човек е майстор, че се казва Такеда, че произлиза от определена школа. И щом видял начина му на работа, Уешиба веднага попитал дали може да изпита силите си срещу него. И се случило нещо свръхестествено – малкото тяло на Уешиба било хвърлено шестдесет пъти за няколко минути. И ето, че така учителят най-накрая бил намерен, последвал смирен поклон и решение да стане негов ученик. А самото обучение било доста необичайно: Такеда го взел за ученик, но му преподавал едва по 5 минути на ден, дори по-малко. А какво според вас е правил през останалото време? Миел е учителя, готвел е храна – така е в Япония, ученикът не плаща, а дава от себе си за своя учител. Това не се случва тук в Европа.

Ф.К. Това значи ли, че сега, когато вие самият сте учител по айкидо, се опитвате да предадете познанието под различна форма?

Андре Ноке: Аз получих обучение по японски и се опитвам малко да го надхвърля, да направя това, което в религията се нарича икуменизъм, да свържа всеобхватното японско обучение с картезианското обучение, но това не е лесно.

Ф.К. След това Уешиба среща по пътя си някого от сектата Омото, нали така?

Андре Ноке: Да, той е направил много неща, бил е в Манджурия, воювал е, бил е близко до това да убие, много различни премеждия. Той е бил твърде дребен на ръст, за да кара военна служба, но е изпращал на императора писма, подписани с кръв и е успял. Уешиба е бил е изключителен човек. В Омото-кьо той среща човек на име Онисабуро Дегучи, който говорел за принципа на любовта между хората, което много го е възхитило и учудило. Неговото айкидо произлиза оттук, макар не изцяло. Защото през една снежна буря неговият учител Такеда сякаш малко полудял. Казал му: „Уешиба, излез навън, в снежната буря има враг, който стои там и ме чака”. Уешиба излязал, но нямало враг, нямало нищо. Обаче учителят продължавал да упорства „Не, там има някой”. Това е било, защото Такеда е убивал хора. Епохата още е била такава - на рицарски нрави, почти като през Средновековието. И Уешиба си казал „Ако Будо, създадено от моя учител изисква да се убиват хора, това не е истинско Будо.” Защото какво е истинското Будо – това е любовта към всички хора – да не убиваш никого, а да ръководиш хората, нищо повече. Айкидо се ражда този ден в това чувство, в тази снежна буря в Хокайдо. Имам една много важна статия за това, написана не от мен, а от един японец, която бих искал да публикувам един ден.

Ф.К.: Кога точно той създава айкидо, някъде през 20-те години, нали така?

Андре Ноке: Той създава айкидо на различни етапи. Няма как айкидо да се създаде отведнъж. Това не е възможно.

Ф.К. Променяло се е, така ли?

Андре Ноке: Да. Например сега има френски майстори, които предпочитат айкидо, което е било практикувано от Морихей Уешиба по времето, когато е било много твърдо, с по-отсечени техники, докато към края на живота си учителят е предпочитал по-кръгообразните движения. Имало е при учителя едно постепенно развитие напред. Така е и при всички хора в нещата, които правим.

Ф.К. Можем ли тогава да кажем, че айкидо е родено със смъртта на майстор Уешиба?

Андре Ноке: Айкидо се ражда не със смъртта му, а по-скоро, когато той е бил на около 75 години.

 Ф.К. Някъде тогава - около 1959 година, айкидо започва да се разпространява извън Япония?

Андре Ноке: Да, става така, защото японците изпращат много майстори по различни краища на земното кълбо. Аз например, пристигнах във Франция в началото на 1959, след като бях преподавал на полицията в САЩ. Когато пристигнах, бях сам. След това майстор Тамура дойде през 1964. Има и един друг японски експерт, който се казва Масамичи Норо, също беше много силен в айкидо. Той разработи един малко по-различен стил, който се казва Ки но мичи. Едни много хубави движения, много е красиво, но това не е истинското обучение на майстор Уешиба. За разлика от Тамура, с когото работя и ми е приятел, и който беше мой партньор в Токио. Той впрочем навремето в Токио много ме измъчи: когато работеше по едно движение, трябваше да го повтаряме по цял час. И понякога после раменете малко понаболяваха.

Ф.К. Андре Ноке, как точно трябва да дефинираме айкидо, ако се позовем на японските канджи?  „До”, това е пътят, а „Айки” – това е търсенето на хармония? 

Андре Ноке: Ами вижте, Морихей Уешиба през младостта си е практикувал всички японски и далечноизточни бойни изкуства, което му е позволило да стигне до заключението, че по-голямата част от тях имат за цел унищожаването на агресията на противника чрез унищожаването на самия враг. Което го довежда до мисълта за съществуването на някаква непълнота, а именно – че в основата на тези бойни изкуства стои насилието. Голямата идея на учителя е била да бъде унищожена агресията на противника, като го накараме да почувства нейната ненужност.

Ф.К. Цялата тази идея за неагресивност на единия и на другия се вписва в една обща перспектива за самия свят и за произхода на нещата, която той обяснява чрез айкидо, когато описва произхода на материята, на Ки. Но същевременно вие ясно посочвате във вашата книга „Морихей Уешиба – личност и послание”, че айкидо не е религия.

Андре Ноке: Не, айкидо не е религия. Един ден зададох въпроса на моя учител, майстор Уешиба: „Вие, учителю, винаги казвате, че айкидо е любов, това няма ли пряка връзка с християнството?” Той ми отговори: „Да, точно така, има съвсем пряка връка с християнството, но ако отидете в Европа, не казвайте никога, че айкидо е религия. Защото, ако практикувате добре айкидо, тогава вие може би ще разберете по-добре християнството, но ако един будист практикува айкидо, то той ще бъде по-добър будист.” Той беше казал също: „Айкидо помага да разбираме по-добре религиите и философиите, то е един път, но то ни най-малко не е религия.

Ф.К. А какво е влиянието на дзен във формирането и в духа на айкидо?

Андре Ноке: Това е много просто. По отношение на дзен и на айкидо майстор Уешиба винаги е казвал, че айкидо е дзен в действие. Това очевидно е вярно, защото ние винаги работим на момента, на мига, откъдето произлиза и пестеливостта на действието, докато в един спорт като джудо се работи в продължителността – усилието се разпростира във времето. А при нас усилието е в момента, в мига и затова не се изморяваме.

Ф.К. Впрочем Вие казвате във Вашата книга, че пътят на айкидо може да помогне както на един войн да върти меча си, така и на музиканта с неговия лък, на архитекта с пергела, на поета с перото, на художника с четката.

Андре Ноке: Да, но това не беше написано така спонтанно, трябваше ми време да го съчиня.

Ф.К. Вие също говорите за духа, който винаги е нащрек. Това ли е целта на айкидо – да развие това състояние?

Андре Ноке: Мисля, че в началото човек не трябва да се занимава много с философията в айкидо. Не трябва нещата да се обръщат на духовно израстване. Трябва да се шлифова тялото и движенията да се упражняват многократно, без да се мисли за духовното израстване. Майстор Уешиба каза веднъж нещо впечатляващо: „Айкидо е 95% пот и 5% философия.” Повече няма какво да се каже. Това значи, че човек трябва много да се упражнява и едва когато достигне степен трети-четвърти дан в айкидо, трети дан да кажем, чак тогава може да започне да набляга на духовната страна. Аз например понякога четях в доджото, но майстор Уешиба ми казваше: „Не, не, не, господин Ноке, не четете това, трябва повече да упражнявате тялото си, вие не се упражнявате достатъчно.” Отговорих му, че съм уморен, а той: „За един айкидока е безсмислено да говори за умора, тя не съществува”. И така... тази книга „Личност и послание” стана малко по малко – отне ми много време да я напиша...

Ф.К. Впрочем във Вашата книга Вие говорите за обучението, което сте получили от майстор Уешиба, докато сте били в Япония през 1955-1959, а произведението Ви се появява едва днес през 1988 година, следователно, това наистина е плод на цял един живот.

Андре Ноке: Да, това е плод на цял един живот, а следващата книга, която пиша сега, ще я нарека „Сърцето меч”, понеже учителят ми каза на раздяла: „По-добре се хвърли напред със сърцето си, а не с меча си”. Необходимо е и е много важно сърцето да тръгне напред. Ние знаем, че има съгласуване между сърцето като орган и духа. Споделял съм това с лекари и ми казаха: „Това, което казвате, е много символично” и аз им разказах, че Клод Бернар - един голям физиолог от 19 век, е направил изключително значими изследвания, доказвайки, че сърцето като орган и духът, мозъкът, са заедно.

Ф.К. Това Изтокът го разбира много по-добре от Запада.

Андре Ноке: О, да! Ако човек действа само с мозъка си, той може да разсече живата плът, може да стане понякога зъл и лош. Но щом сърцето се намеси и се съгласува с мозъка, тогава човек става добър. Ето защо айкидо е въпрос на сърце.

Ф.К. Вие казвате също, че айкидо не е само психологическа тренировка, но е също и тренировка на цялата личност

Андре Ноке: Ама за каква психология изобщо говорим? За мен психологията в айкидо това е да повалиш другия, преди той да те е повалил, да предвариш движенията.

Ф.К. Впрочем противникът в айкидо има само относителна стойност, няма такова нещо като абсолютен противник.

Андре Ноке: Няма противник. Когато един човек атакува, аз го възприемам сякаш е вписан в сфера, както го вижда Леонардо да Винчи. Когато двете сфери влизат една в друга, това е джудо, защото там се сграбчваме. В айкидо няма такива захвати и така двете сфери – моята и на партньора ми са допирателни. Движението в айкидо е изкуството на действието по допирателна. Има много красив начин образно да си представим айкидо, като погледнем мрежата на паяка. Тази мрежа е един кръг, а паякът стои винаги в центъра и чака. Аз също чакам в моя кръг и когато някой пресече и влезе в кръга ми, в този момент вече мога да действам. Трябва да се изчака другият да атакува и леко да навлезе във вашия кръг...

Ф.К. Това е индивидуална практика.

Андре Ноке: Да, това е индивидуална практика. Тогава аз се завъртам около противника и принципите на несъпротивление - Ин и Ян, се изпълват взаимно. Ето това хората би трябвало да разберат.

Ф.К. Вие казвате, че във Франция и в САЩ има някакво неразбиране по отношение на айкидо, защото се гледа на него като на самозащита, докато за Вас то е нещо съвсем друго.

Андре Ноке: Това е една отлична самозащита.

Ф.К. Но не е единствено това.

Андре Ноке: Не, не е само това, но също така е очевидно, че на улицата, ако бъдем атакувани, имаме право да се защитим, тъй като все пак съществуват атеми – удари, които можем да нанесем. Ако някой ни нападне с нож, е трудно да си представим как осъществяваме любов с такъв човек, нали айкидо е любов. Ако ви нападнат с нож, може да ви убият, затова трябва да обезоръжите нападателя и имате право да нанесете удар на жизнените точки, без да бъде смъртоносен. Аз много обичам тренировката с оръжия и винаги възприемам оръжието – ножа, меча, като продължение на ръката. Не фиксирам ума си върху оръжието. Трябва да виждаме човека в неговата цялост и да не гледаме това, което държи. 

Ф.К. Ами да гледаме движението...

Андре Ноке: Да, движението в неговата цялост. Айкидо е много красиво и може да бъде практикувано от млади хора, както и от жени, защото паданията не са груби. Все повече хора го практикуват, макар и да не се развива толкова бързо както джудо или карате, защото при нас няма състезания. Никакво състезание не е възможно.

Ф.К. А, кажете ни, как се осъществява предаването на учението по айкидо? Имате ли ученици, Ваши последователи? 

Андре Ноке: Имам много ученици във Франция и в Западна Европа – развих айкидо в Европейския съюз – тогава имаше около 11 държави. Сред най-добрите ми ученици има, разбира се, французи, но най-верните ми ученици и тези, които обичам най-много, са германците. Странно е, госпожо, аз съм бивш избягал военнопленник, воювал съм срещу германците, а сега им преподавам айкидо – това е някак красиво. Да преподаваш на хора, с които си водил война и с които войната е приключила - това е изключително. Казах онзи ден на един германец: „Ако сега имаше нова война между нас, какво щеше да правиш, Ролф?” – казах това на Ролф Бранд, който е президент (на германската айкидо федерация*) - „Ако аз държа пушка и ти държиш пушка и се срещнем, а между нашите две нации има война?” Той ми отговори: „Ще оставим пушките на земята и ще започнем да практикуваме айкидо движения”. Бях много доволен от неговия отговор. Това е изключително, не намирате ли? Любовта няма граници.

Ф.К. Във Вашата книга говорите също за скрития смисъл на обучението по айкидо, какво точно имате предвид?

Андре Ноке: Не е лесно да се обясни, защото айкидо се практикува, а не се обяснява. Трябва много време да се практикува айкидо и го разбираме в практиката, а думите, произнесени без да положим труд, са напразни. Скритият смисъл е може би да триумфираме над нашата агресивна природа, над много неща в нас, които са лоши.

Ф.К. Правите ли някакъв подбор на учениците, приемани в доджото?

Андре Ноке: Не, няма подбор. Учениците учат малко по малко. Общо взето начинаещите учат от напредналите, от черните колани, които са първи или втори дан и ги напътстваме да напредват малко по малко. Има едно постепенно развитие напред, като промяната в нас се усеща на всеки десет години. Един човек след десет години вече нещо е разбрал. Попитах веднъж майстор Уешиба: „Учителю, може ли да Ви задам един въпрос?” Той ме погледна и ми каза: „Не мога да отговоря на Вашия въпрос, защото не сте на нивото да разбирате.” Тогава го попитах: „Кога ще достигна това ниво?” И той ми отговори: „Аз ще реша това”. И наистина след две години, той ме научи на неща, които в началото не можех да разбера.

Ф.К. Впрочем, доколкото разбирам, той много е наблягал на това, че за приемането на учението му, е необходимо съзнанието на ученика да е празно?

Андре Ноке: Точно така - празно съзнание. Той веднъж ми каза: „Вашата чаша е пълна с кафе, изпразнете я, за да мога да сипя после в нея от моя чай.”

Ф.К. Той също така, ако не се лъжа, е изисквал да има обновление на съзнанието. Както в тази мисъл, близка по значение: „Ако една чаша е винаги пълна, водата в нея застоява и трябва чашата редовно да бъде изпразвана, за да бъде водата прясна” и „Ако в ушите ви отеква звукът на собствения ви глас, как можете да чуете божествената хармония?”

Андре Ноке: Да, наистина... тези думи, които казвате са много хубави, не ми бяха познати.

Ф.К. А мислите ли, че Западът може да постигне този начин на познание без критическо мислене?

Андре Ноке: Да, мисля, че малко по малко айкидо може да се обедини в този дух на мислене, за който говорим и се надявам, че в света и в частност в света на айкидо ще има истинско обединение. Това ще стане. Тази година на 31 март настоящият дошу, който е син на Майстор Уешиба, ще дойде в Европа и ще води стаж в Париж. И тогава мисля, че той ще говори за приятелството, защото това е най-важното в айкидо – да се развива приятелството. 

* бел. прев.

Превод от френски език: Тодор Кръстев