• darkblurbg
  • darkblurbg
  • darkblurbg

Ханами

Автор Тодор Брънзов 

imageВишневият цвят се смята за националното цвете на Япония. Настъпването на сезона на цъфтенето на вишните в края на Март и началото на Април не само провъзгласява идването на пролетта, но и бележи началото на академичната година в училищата и на новата фискална година. През този период на годината, Метеорологичната Агенция на Япония постоянно дава сведения за напредването на сакура зенсен или “фронта на вишневия цвят” - топлото време, което се придвижва бавно на север, и известява истинския край на зимата. Когато дърветата почнат да цъфтят, хората се събират под тях и се наслаждават на цветовете.

Цветовете на японската вишна се разтварят изведнъж и изпопадат след сравнително кратък период от седмица до десет дни. Нежността на цветчетата и тяхната мимолетност придават трогателен и поетичен привкус на явлението. В тази статия ще се опитам да ви представя тези най-тачени цветя и обичаите, чрез които японците изразяват почитта си към тях.

Вишневият цвят е царят на цветята в Япония. Той е местно растение и от всички цветя подхожда най-много на естетичния вкус на японците. Обикновено сдържаните японци се изказват с почти детинско възхищение за неговата красота. Японската вишна не дава ядливи плодове, за разлика от останалите вишневи и черешови дървета. Един критик веднъж, малко заядливо отбелязва, че те са родени аристократи и единствената им мисия е да бъдат красиви. Въпреки това, вишната си има своето приложение.

Дървеният материал се смята за ценен и се използва за разнообразни цели. От него се изработват основите за прочутите японски гравюри, подноси, масички, дъски за шахмат, орнаментирани колони и беседки, както и други луксозни мебели. Кората е тъмно кафява, блести когато се полира и е предпочитана за направа на кутии за цигари и други малки и изящни предмети.

Японците се гордеят със сакура, защото тя е различна от всички други видове вишни по света. За да е напълно сигурно, че се различава от другите, например на английски сакура се превежда като японска цъфтяща вишна.

Цветовете на един от сортовете се консервират в сол и се приготвя освежаваща отвара в купичка с топла вода. Тя се нарича акура-ю или буквално гореща вишнева вода. Питието се сервира на тържествени събития, каквато е първата официална среща преди сватбата на младоженецът и булката. По време на фестивала на Момичешките кукли през Март, се предлагат сакура мочи – подобно на кнедли ястие с пълнеж от сладка грахова паста увита в мариновани вишневи листа.

На японски вишната се нарича “сакура”, което се преполага, че е развитие на думата “сакуя” (цътеж, цъфтене) от името на принцеса Коно-хана-сакуя-Химе, която има храм-гробница на върха на планината Фуджи. Това дълго име буквално преведено означава “принцесата на дърветата-цветя”, защото в онези дни в Япония, “цвете” не означавало друго освен вишнев цвят. Тази принцеса била наречена така, защото легендата разказва, че била паднала от небето върху едно вишнево дърво. Поради това вишневият цвят е националното цвете на Япония.

В Япония има повече от четиристотин вида вишневи дървета. Някои от най-разпространените са:

    Яма – сакура (prunus pseudo-cerasus) или планинска вишна.
    Ито – сакура, наричана още Шидаре-сакура или плачеща вишна.
    Хиган-сакура или равноденствена вишна.
    Такане-сакура или вишна на върховете.
    Кан-сакура, наричана още Ганджицу-сакура, Новогодишна вишна.
    Широ-сакура или Мияма-сакура, вишна от вътрешността на планината.
    Меджиро-сакура или Коме-сакура, оризова вишна.

Историята на Ханами

В древни времена обичаят на съзерцаването на цветовете – ханами – е пренесен от традиция на китайския императорски двор. В началото се свързвал с цветовете на сливата – уме – растение пренесено от Китай, но от епохата Хеиан ( 794-1185 г. ) обичаят се свързва с местните диви японски вишни, които виреели в полетата и планините. Ханами бил религиозен ритуал, който се провеждал в точно определен ден. С пристигането на пролетта било обичайно да се изпълняват различни церемонии, предшестващи сеитбата и една от тях предсказвала бъдещата реколта според състоянието на цветчетата. Ако вишневото дърво било отрупано с цветове, то предсказвало необичайно богата оризова реколта и хората празнували с храна и саке под него. В онези дни това било традиция, която се спазвала само от благородниците и висшите класи. Най-старият документ описващ такова празненство е за парти организирано от император Сага, в градината Шинсен-ен в Киото през 812 година.

В средновековието, фактът че цветчетата падали, когато били на върха на своята красота и трансценденталността на разтварянето им от пъпка, ги превръща в символ за японския будизъм и войнската класа. Вишната символизирала националния характер на японците. Животът на самураите от феодалните времена бил сравняван с краткотрайните цветчета, които живеели “не повече от три дни”, а самураите били готови да пожертват живота си по всяко време, ако има нужда от това. Друга поговорка казва “вишната сред цветята е това, което е самураят сред хората”. Обичаят Ханами се разпространява сред войнската класа и Тойотоми Хидеоши ( 1537-1598 г.), който играе важна роля в обединението на страната, през 1598 г. организира голям Ханами фестивал в храма Дейго, с който желае да демонстрира своята мощ.

Празниците на вишневия цвят започват да се честват от обикновеното население през епохата на културен упадък в края на 17 век, известна като Генроку (1688-1704 г.). Семейства и приятели изкачвали склоновете на планините и правели весели сбирки под дърветата, обикновено придружени с изпиването на много саке. Така възникнало и едно друго има на обичая - “пролетно изкачване на планината”. През онази епоха съществували множество забрани и ограничения, така че това бил един от малкото случаи, в които хората можели да се съберат и да празнуват без страх от репресии.

Краткотрайното разцъфване на сакурата е вдъхновявало много японски и чуждестранни поети и автори, които използват цветчетата за да покажат преходността на живота и неумолимото действие на времето. Всяко цветче е разтворено и в апогея на красотата си само за няколко дена, макар че има хора, които предпочитат да възхвалявят подобното на снеговалеж окапване на цветовете или дори килимът, който се образува след изпопадането им. Много известна поетична антология посветена на сакура е Кокиншу, събрана през епохата Хеиан.


Йо но нака ни

Таете сакура но

Накарисеба

Хару но кокоро уа

Нодоке карамаши

(Аривара но Нарихира Кокиншу - у)

“Ако нямаше

Вишневи цветове

На този свят

Колко по-спокойни

Щяха да бъдат сърцата ни през пролетта”


Разказват се истории, които са аналог на приказката за грозното патенце, като разцъфналият цвят е символ на съвършенството. Пъпки, клончета и цветове на сакурата се срещат често в Икебана. Образът на разтворения цвят се изобразява по прочутите японски хартиени паравани и лакирани графики върху дърво. Често този образ се използва за емблеми или се бродира върху кимона и като цяло е много обичан от творците във всички форми на традиционното и модерното японско изкуство.

Благодарение на дългата си история, фестивалът Ханами е залегнал дълбоко в японския бит и е широко приет като форма на масова култура, която обединява хората от различните слоеве на обществото. Възхищението от природата е уникален аспект на японската култура, предизвикан едновременно от ясното разграничение на сезоните, многобройните природни бедствия и странната и неразбираема чувствителност на японския народ.
Как се отбелязва Ханами днес

Линията върху картата на Японския архипелаг, която показва местата, където вишневият цвят е започнал да се разтваря се нарича “сакура зенсен”. Зенсен е същия метеорологичен термин, който се използва при илюстрирането на движението на студен или топъл “фронт”. Ежедневните синоптични прогнози по телевизията включват информация къде се намира “сакура зенсен” и кога се очаква неговото придвижване на север.
map
                                                                               Карта на сакура зенсен през 2003 г.

Японците започват да планират празнуването на Ханами според прогнозата за разтварянето на цветчетата в района, в който живеят. Видеоекраните на гарите показват на транспортната карта състоянието на цветчетата по различните спирки – много хора пресичат от единия до другия край Япония за да посетят места, които са известни с хубостта на вишневите си дръвчета.

С разцъфването на вишните, компании и семейства се надпреварват да си запазят места под най-хубавите дръвчета в храмовете и парковете. Благодарение на песните, добрата храна и най-вече на изобилието от саке, доброто настроение е навсякъде.

Много японци предпочитат да съзерцават дърветата в спокойна атмосфера и затова дори рано сутрин пред вишните могат да се видят отделни хора или малки групи. Истинският любител на вишневите цветчета е доста по-претенциозен към гледката от масовата публика. Той следи много внимателно метеорологичните условия и развитието на цветчетата. Сезонът е на своя връх, когато пъпките са се разтворили малко сред средата си – оттам нататък цветовете достигат зрялост и губят своята красота.

Около десет часа преди обяд започват да се изсипват шумни и весели тълпи от хора, много от които носят смешни карнавални маски и костюми, с които предизвикват смях и общо благоразположение. По време на кулминацията на празника, могат да се видят групи от музиканти-аматьори, които свирят на шамисени и се опитват да пресъздадат атмосферата на Едо периода, когато животът вървял спокойно и старомодно.
garden_yokohama
                                                                                 Градината Санкейен в Йокохама

На дърветата се закачват книжни фенери, така че празникът да може да продължи през нощта и сакурата изглежда почти нереална на тяхната светлина. Докато истинските цветове украсяват парковете, по вратите на магазините и по уличните лампи висят изкуствени, правейки празника невъзможен за пропускане. Повечето градове провеждат паради, карнавали и панаири, които добавят към общия шум.

Най-известните места за ханами в Токио са паркът Уено, Шинджуку Гиоен, Чидоригафучи, паркът Сумида, гробището Аояма, ботаническата градина Кошикава и паркът Инокашира. Други известни места в Япония са градината Санкейен в Йокохама, алеята Данказура в Камакура, замъкът в Нагоя, Философската алея и паркът Маруяма в Киото и градчето-музей Какунодате в префектура Акита.


Вишневите цветове извън Япония

В началото на 20-ти век (1909 и 1912 г.) Японското правителство подарява вишневи фиданки на САЩ, като символ на добра воля и приятелство. Те са посадени във Вашингтон и са една от най-известните и привлекателни забележителности на града. В някои други страни – Република Корея, Китай, Австралия, Нова Зеландия и почти цяла Южна Америка, можете да се наслаждавате на сезона на цъфналите вишни точно както в Япония.

През 2002 година японското посолство в България подарява на София вишневи фиданки, които са засадени пред Националната Библиотека “Кирил и Методий” и около храм-паметника “Александър Невски”.

Ошинкан доджо празнува Ханами от 2005 година, най-често на полянките по Витоша, Плана и Люлин. Събитията са широко документирани в галерията.